Етнограф представя „Мънистата – от домашен занаят към Trench-art“
Голяма част от предметите на това изкуство са направени по време на Първата международна война
В четвъртък, 31-и март, от 18.00 ч. в Историческия музей етнографът Десислава Тихолова ще направи презентация на тематика "Мънистата - от домакински поминък към Trench-art ".
Trench-art или „ изкуство от окопите” е събитие в европейската и международна просвета, което обгръща художествени предмети, направени от пандизчии, военнопленници или цивилни хора, обвързани с боен спор. Голяма част от предметите на това изкуство са направени по време на Първата международна война, само че явлението включва и сходни произведения от времето на Наполеоновите войни. Поставени в условия на изолираност, хора от разнообразни страни създават предмети за спомен, присъщи за личната им просвета. В този подтекст се вписват творби, направени от мъниста, на военнопленници от османската войска – турци и сирийци.
Плетенето на мънистени произведения е занимание, особено за османските затвори още от ХIХ век. В българската просвета това знание влиза чрез българи пандизчии, излежали присъдата си в турски затвори. Арестантите създават колани, кесии за пари, обличат шишета с мъниста, а в по-модерните времена вършат и портмонета. За „ арестантски кесии” загатва и Алеко Константинов при описанието на българския павилион на ревюто в Чикаго през 1893 година
В четвъртък, 31-и март, от 18.00 ч. в Историческия музей етнографът Десислава Тихолова ще направи презентация на тематика "Мънистата - от домакински поминък към Trench-art ".
Trench-art или „ изкуство от окопите” е събитие в европейската и международна просвета, което обгръща художествени предмети, направени от пандизчии, военнопленници или цивилни хора, обвързани с боен спор. Голяма част от предметите на това изкуство са направени по време на Първата международна война, само че явлението включва и сходни произведения от времето на Наполеоновите войни. Поставени в условия на изолираност, хора от разнообразни страни създават предмети за спомен, присъщи за личната им просвета. В този подтекст се вписват творби, направени от мъниста, на военнопленници от османската войска – турци и сирийци.
Плетенето на мънистени произведения е занимание, особено за османските затвори още от ХIХ век. В българската просвета това знание влиза чрез българи пандизчии, излежали присъдата си в турски затвори. Арестантите създават колани, кесии за пари, обличат шишета с мъниста, а в по-модерните времена вършат и портмонета. За „ арестантски кесии” загатва и Алеко Константинов при описанието на българския павилион на ревюто в Чикаго през 1893 година
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ