Заместник-главният прокурор Десислава Пиронева за ползите от упражнявания от прокуратурата надзор за законност
Голяма част от рецензията към работата на прокуратурата е резултат на непознаването на спецификите на тази активност, която е напълно законоустановена. Така заместникът на основния прокурор и началник на Върховната административна прокуратура (ВАП) Десислава Пиронева разяснява пред уеб страницата Лекс.бг настояването до Конституционния съд на служебното държавно управление за пояснение на главния закон за частична анулация на прокурорски пълномощия, свързани с надзора за правда над активността на администрацията, представена от Blitz.bg.
„ Неяснотата или неразбирането идват евентуално от събитието, че някои от специалистите, които са помагали и са работили при правене на това искане (на служебното правителство-бел.ред.), позволявам нямат на практика опит в нужната степен “, счита тя.
Пиронева напомня, че в член 127 от Конституцията е обрисувана рамката на главното пълномощие на прокуратурата да следи за спазването на законността и категорично е уредено, че тя подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове и в плануваните със закон случаи взе участие в цивилен и административни каузи.
„ Тоест конституционният законодател е закрепил на конституционно равнище „ надзора за правда “, доразвит като пълномощия и начини за упражняването му в Административнопроцесуален кодекс и Закон за съдебната власт. В осъществяване на тези конституционни пълномощия, прокуратурата разкрива незаконосъобразните актове и дейности и по планувания за това процесуален ред ги оспорва “, изяснява зам.-главният прокурор.
Десислава Пиронева коментира и съответните пълномощия на прокуратурата, които са обект на офанзива от служебното държавно управление. Например, прокурорът може да подхваща дейности в границите на административния развой единствено в границите на две хипотези – в случай че е обиден държавния или публичния интерес.
„ Именно по този начин се осъществя и отбраната на правата на жителите, за която се приказва толкоз доста “, акцентира заместникът на обвинител №1.
„ Не може да се приказва за власт над другите управляващи, защото при реализиране на надзорна активност прокурорът не може да се намесва всъщност в работата на органите на изпълнителната власт, не може да анулира или променя техните актове, даже когато установи незаконосъобразността им, нито може да дава наложителни инструкции “, разяснява още Десислава Пиронева.
Тя дава и на практика образец за изгодите от правото на държавното обвиняване да следи за законосъобразността на актовете на институциите. „ Именно посредством този тип инспекция се стигна до определяне на незаконосъобразен акт при случая „ Алепу “ („ подпорната стена “, която в действителност се оказа хотел - бел. ред.)
В резултат на импортирания митинг с искане да се разгласи за незначително позволение за градеж на името на „ Алепу вилидж “, издадено от основния проектант на Община „ Созопол “ за „ Курортен комплекс „ Алепу вилидж “, се стигна до произнасянето на Административен съд – Бургас, а по-късно и на Върховния административен съд и разрешението беше анулирано. Без дейната работа на прокуратурата, нищо нямаше да стартира и да се случи “, безапелационна е прокурор Пиронева.
По отношение на другата част от настояването на Министерски съвет до Конституционен съд, която се отнася до тълкуването на пълномощията на основния прокурор, Десислава Пиронева счита, че конституционните съдии имат всички учредения да я разгласят за неприемлива, защото към този момент е налице изговаряне по идентично запитване.
„ Колкото и да е добило известност понятието, че „ това “ или „ това “ е „ по предписание на основния прокурор “, тъй като и по този начин може да се стигне до формиране на избрана кореспонденция, същинското предписание, предоставяне на инструкции и действане по всяка кореспонденция или дело в прокуратурата се прави от съответния прокурор. Той е и този, който взема решение с краен акт всеки случай “, разяснява още заместничката на Иван Гешев, като категорично акцентира, че основният прокурор може да упражнява контрол за правда във връзка с акт или изговаряне на прокурор, само че единствено в плануваните от закона случаи и по категорично избран в закона ред.
Зам.-главният прокурор разяснява отправеното искане на Министерски съвет до конституционните съдии и в подтекста на зачестилите тежки пътни произшествия, породени по виновност на използвали алкохол и/или наркотични субстанции водачи. „ Във ВАП са получени десетки сигнали и през последните две години са формирани над 40 преписки, свързани с проблемите на пътната сигурност, най-общо казано. При всяка от тях сме действали съгласно пълномощията си и по метода, за който към този момент споделих. Не разбирам за какво точно в упоменатото запитване до Конституционен съд като отрицателен образец в работата на прокуратурата се дава точно такава проверка… “, разяснява Пиронева.
Тя прецизира, че в границите на кореспонденция на ВАП, при инспекция предоставена от прокурорите, Министерството на районното развиване и благоустройството и Държавната организация „ Безопасност на придвижване по пътищата “, са установили голям брой условия за неприятното положение на пътната инфраструктура.
„ За ВАП преписката завърши с предложение до министъра на районното развиване и благоустройството с оглед преценка за предприемане на всички законоустановени дейности за обезпечаване на нужните условия за непрестанно и безвредно придвижване по автомагистралите, скоростните пътища и републиканските пътища от първи клас в страната “, показва още зам.-главният прокурор и административен началник на ВАП.(
Източник: Blitz.bg
„ Неяснотата или неразбирането идват евентуално от събитието, че някои от специалистите, които са помагали и са работили при правене на това искане (на служебното правителство-бел.ред.), позволявам нямат на практика опит в нужната степен “, счита тя.
Пиронева напомня, че в член 127 от Конституцията е обрисувана рамката на главното пълномощие на прокуратурата да следи за спазването на законността и категорично е уредено, че тя подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове и в плануваните със закон случаи взе участие в цивилен и административни каузи.
„ Тоест конституционният законодател е закрепил на конституционно равнище „ надзора за правда “, доразвит като пълномощия и начини за упражняването му в Административнопроцесуален кодекс и Закон за съдебната власт. В осъществяване на тези конституционни пълномощия, прокуратурата разкрива незаконосъобразните актове и дейности и по планувания за това процесуален ред ги оспорва “, изяснява зам.-главният прокурор.
Десислава Пиронева коментира и съответните пълномощия на прокуратурата, които са обект на офанзива от служебното държавно управление. Например, прокурорът може да подхваща дейности в границите на административния развой единствено в границите на две хипотези – в случай че е обиден държавния или публичния интерес.
„ Именно по този начин се осъществя и отбраната на правата на жителите, за която се приказва толкоз доста “, акцентира заместникът на обвинител №1.
„ Не може да се приказва за власт над другите управляващи, защото при реализиране на надзорна активност прокурорът не може да се намесва всъщност в работата на органите на изпълнителната власт, не може да анулира или променя техните актове, даже когато установи незаконосъобразността им, нито може да дава наложителни инструкции “, разяснява още Десислава Пиронева.
Тя дава и на практика образец за изгодите от правото на държавното обвиняване да следи за законосъобразността на актовете на институциите. „ Именно посредством този тип инспекция се стигна до определяне на незаконосъобразен акт при случая „ Алепу “ („ подпорната стена “, която в действителност се оказа хотел - бел. ред.)
В резултат на импортирания митинг с искане да се разгласи за незначително позволение за градеж на името на „ Алепу вилидж “, издадено от основния проектант на Община „ Созопол “ за „ Курортен комплекс „ Алепу вилидж “, се стигна до произнасянето на Административен съд – Бургас, а по-късно и на Върховния административен съд и разрешението беше анулирано. Без дейната работа на прокуратурата, нищо нямаше да стартира и да се случи “, безапелационна е прокурор Пиронева.
По отношение на другата част от настояването на Министерски съвет до Конституционен съд, която се отнася до тълкуването на пълномощията на основния прокурор, Десислава Пиронева счита, че конституционните съдии имат всички учредения да я разгласят за неприемлива, защото към този момент е налице изговаряне по идентично запитване.
„ Колкото и да е добило известност понятието, че „ това “ или „ това “ е „ по предписание на основния прокурор “, тъй като и по този начин може да се стигне до формиране на избрана кореспонденция, същинското предписание, предоставяне на инструкции и действане по всяка кореспонденция или дело в прокуратурата се прави от съответния прокурор. Той е и този, който взема решение с краен акт всеки случай “, разяснява още заместничката на Иван Гешев, като категорично акцентира, че основният прокурор може да упражнява контрол за правда във връзка с акт или изговаряне на прокурор, само че единствено в плануваните от закона случаи и по категорично избран в закона ред.
Зам.-главният прокурор разяснява отправеното искане на Министерски съвет до конституционните съдии и в подтекста на зачестилите тежки пътни произшествия, породени по виновност на използвали алкохол и/или наркотични субстанции водачи. „ Във ВАП са получени десетки сигнали и през последните две години са формирани над 40 преписки, свързани с проблемите на пътната сигурност, най-общо казано. При всяка от тях сме действали съгласно пълномощията си и по метода, за който към този момент споделих. Не разбирам за какво точно в упоменатото запитване до Конституционен съд като отрицателен образец в работата на прокуратурата се дава точно такава проверка… “, разяснява Пиронева.
Тя прецизира, че в границите на кореспонденция на ВАП, при инспекция предоставена от прокурорите, Министерството на районното развиване и благоустройството и Държавната организация „ Безопасност на придвижване по пътищата “, са установили голям брой условия за неприятното положение на пътната инфраструктура.
„ За ВАП преписката завърши с предложение до министъра на районното развиване и благоустройството с оглед преценка за предприемане на всички законоустановени дейности за обезпечаване на нужните условия за непрестанно и безвредно придвижване по автомагистралите, скоростните пътища и републиканските пътища от първи клас в страната “, показва още зам.-главният прокурор и административен началник на ВАП.(
Източник: Blitz.bg
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ