В капана на отчаянието: Ще бъде ли спасен Путин от западните си „приятели“?
„ Голяма част от хората водят живот на безшумно обезсърчение “, написа американският журналист Хенри Дейвид Торо през 1854 година Това е орис, която бързо застига и Владимир Путин, до момента в който се пробва да се измъкне от пагубния капан, който самичък си сложи в Украйна, написа The Guardian в собствен разбор.
Президентът на Русия по разбираеми аргументи мълчи за своята тъй наречените „ специфична военна интервенция “. Но безкрайната невъзможност не е това, което той чака. Не е очаквал и коли бомби в Москва и унизителни офанзиви против крепостта Крим.
Най-малко от всичко Путин очакваше 80 хиляди съветски бойци да загинат или да бъдат ранени. Заедно с тях умира и неговата неосъществена фантазия от времето на Петър Велики за „ велика Русия “. За него към този момент се е изпарила и всяка друга известност, друга от тази на палач и шарлатанин. Безкрайното военно мочурище не е сюжет, който Путин може да си разреши, защото – въпреки и постепенно настоящи – западните наказания унищожават стопанската система му, а живата мощ и ресурсите на армията му непрекъснато се изчерпват.
Така че какви са опциите на Путин?
Може да вземем за пример да разгласи подправена победа, да съобщи, че „ опасността “ от НАТО е обезвредена и да предложи съглашение, с което да признае анексирането на окупираните от Русия територии. Но той сигурно знае, че Киев в никакъв случай няма да одобри непринудено такива условия. Затова не е изключено да заложи на мощна ескалация на бойното поле, да вземем за пример като употребява Беларус, с цел да открие втори фронт северно от Киев – районът, който не съумя да превземе през февруари. Не е несъмнено обаче, че генералите му имат тази опция или храброст.
Путин сигурно не смее да отстъпи. Затова и в отговор на растящия напън за реализиране на боен пробив съветският президент може да реши да работи, като вдигне залога за подкрепящите Украйна и по този начин да подкопае съпротивата на Киев. Всъщност той към този момент е почнал да го прави и показателно за това е, че предходната седмица водачите на Англия, Франция и Германия се оповестиха за дълготрайна поддръжка за нападнатата страна – тъй като знаят, че Путин чака те да се огънат.
Войната към този момент коства скъпо на европейците. Те живеят в подтекста на нарастващо безпокойствие поради енергийната рецесия и увеличаващите се разноски за живот, значително породени от нашествието и съкратените газови доставки от Кремъл. Последиците през зимата от тази най-студена от всички студени войни могат да се окажат парализиращи.
Но Путин може би едвам в този момент стартира, написа още Guardian. Той разполага с доста средства, с които да подкопае западното единение и резистентност. Европа е осеяна с елементарно използваеми евентуални огнища на напрежение и геополитически разломи, останали от руско време. По същия метод Русия разполага с неочакван брой съдружници и симпатизанти, разпръснати из политически раздробения европейски пейзаж.
И по този начин, ще могат ли приятелите на Путин на Запад да го спасят от Изтока? Беларуският президент Александър Лукашенко към този момент е в ръцете на съветския си събрат. Москва обезпечи оцеляването на диктатора, откакто откраднатата победа на президентските избори през 2020 година провокира всеобщи митинги в цялата страна. Лукашенко ще направи каквото му се каже.
В Европейски Съюз Виктор Орбан, министър-председателят на Унгария, е считан за троянския кон на Путин. Подобно на мнозина от европейската последна десница, той също се възхищава на нетолерантната националистическа идеология и споделя расистки и хомофобски възгледи. Орбан неведнъж е попречил глобите на Европейски Съюз, а предишния месец подписа едностранна газова договорка с Кремъл. На унгарския министър председател явно не може да се има вяра.
Британското издание акцентира и краха на „ реформаторското държавно управление “ на България през юни, визирайки кабинета на Кирил Петков. Guardian акцентира, че
последвалите диалози за възобновяване на връзките с Москва подхранват опасенията, че Путин придобива въздействие, с цел да раздели Европейски Съюз “.
Други европейски крайно- и десни, и леви популистки партии се разпознават в друга степен с Путиновата идеология и консервативни полезности, повтаряйки неговата неприязън към Европейски Съюз. В изследването на Европейския съвет за външна политика от 2016 година като „ проруски " са посочени немската Алтернатива за Германия, френския Национален фронт (сега Национална асамблея), австрийската Партия на свободата и белгийската Vlaams Belang. В листата попада и английската ЮКИП.
Путин може да разчита и на благосклонности от страна на политици от главните партии отвън Европейски Съюз, като Александър Вучич – президент на Сърбия, именуван от съперниците си „ дребния Путин “. Сърбия има дълбоки исторически, славянски и религиозни връзки с Русия, както и общо съмнение към НАТО. Бомбардировката на Белград от страна на Алианса през 1999 година не е забравена.
Европейски Съюз и Обединеното кралство се притесняват, че нестабилните Западни Балкани са сериозна точка за напън, която Путин може да употребява, с цел да разпали остарели спорове и да отклони вниманието от Украйна. Молдова и Грузия, с разграничено население и съветски войски на тяхна територия, също са евентуални огнища на напрежение. Междувременно Калининград този месец Путин разположи хиперзвукови ракети, с цел да сплаши съседите от НАТО, по-специално Естония, където има етническо съветско малцинство.
Безразсъдните дейности на Путин в окупираната украинска атомна електроцентрала в „ Запорожие “ демонстрират, че той ще рискува съвсем всичко, с цел да завоюва.
Изпаднал в безшумно обезсърчение, той става все по-опасен с всеки минал ден “, приключва Guardian.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Президентът на Русия по разбираеми аргументи мълчи за своята тъй наречените „ специфична военна интервенция “. Но безкрайната невъзможност не е това, което той чака. Не е очаквал и коли бомби в Москва и унизителни офанзиви против крепостта Крим.
Най-малко от всичко Путин очакваше 80 хиляди съветски бойци да загинат или да бъдат ранени. Заедно с тях умира и неговата неосъществена фантазия от времето на Петър Велики за „ велика Русия “. За него към този момент се е изпарила и всяка друга известност, друга от тази на палач и шарлатанин. Безкрайното военно мочурище не е сюжет, който Путин може да си разреши, защото – въпреки и постепенно настоящи – западните наказания унищожават стопанската система му, а живата мощ и ресурсите на армията му непрекъснато се изчерпват.
Така че какви са опциите на Путин?
Може да вземем за пример да разгласи подправена победа, да съобщи, че „ опасността “ от НАТО е обезвредена и да предложи съглашение, с което да признае анексирането на окупираните от Русия територии. Но той сигурно знае, че Киев в никакъв случай няма да одобри непринудено такива условия. Затова не е изключено да заложи на мощна ескалация на бойното поле, да вземем за пример като употребява Беларус, с цел да открие втори фронт северно от Киев – районът, който не съумя да превземе през февруари. Не е несъмнено обаче, че генералите му имат тази опция или храброст.
Путин сигурно не смее да отстъпи. Затова и в отговор на растящия напън за реализиране на боен пробив съветският президент може да реши да работи, като вдигне залога за подкрепящите Украйна и по този начин да подкопае съпротивата на Киев. Всъщност той към този момент е почнал да го прави и показателно за това е, че предходната седмица водачите на Англия, Франция и Германия се оповестиха за дълготрайна поддръжка за нападнатата страна – тъй като знаят, че Путин чака те да се огънат.
Войната към този момент коства скъпо на европейците. Те живеят в подтекста на нарастващо безпокойствие поради енергийната рецесия и увеличаващите се разноски за живот, значително породени от нашествието и съкратените газови доставки от Кремъл. Последиците през зимата от тази най-студена от всички студени войни могат да се окажат парализиращи.
Но Путин може би едвам в този момент стартира, написа още Guardian. Той разполага с доста средства, с които да подкопае западното единение и резистентност. Европа е осеяна с елементарно използваеми евентуални огнища на напрежение и геополитически разломи, останали от руско време. По същия метод Русия разполага с неочакван брой съдружници и симпатизанти, разпръснати из политически раздробения европейски пейзаж.
И по този начин, ще могат ли приятелите на Путин на Запад да го спасят от Изтока? Беларуският президент Александър Лукашенко към този момент е в ръцете на съветския си събрат. Москва обезпечи оцеляването на диктатора, откакто откраднатата победа на президентските избори през 2020 година провокира всеобщи митинги в цялата страна. Лукашенко ще направи каквото му се каже.
В Европейски Съюз Виктор Орбан, министър-председателят на Унгария, е считан за троянския кон на Путин. Подобно на мнозина от европейската последна десница, той също се възхищава на нетолерантната националистическа идеология и споделя расистки и хомофобски възгледи. Орбан неведнъж е попречил глобите на Европейски Съюз, а предишния месец подписа едностранна газова договорка с Кремъл. На унгарския министър председател явно не може да се има вяра.
Британското издание акцентира и краха на „ реформаторското държавно управление “ на България през юни, визирайки кабинета на Кирил Петков. Guardian акцентира, че
последвалите диалози за възобновяване на връзките с Москва подхранват опасенията, че Путин придобива въздействие, с цел да раздели Европейски Съюз “.
Други европейски крайно- и десни, и леви популистки партии се разпознават в друга степен с Путиновата идеология и консервативни полезности, повтаряйки неговата неприязън към Европейски Съюз. В изследването на Европейския съвет за външна политика от 2016 година като „ проруски " са посочени немската Алтернатива за Германия, френския Национален фронт (сега Национална асамблея), австрийската Партия на свободата и белгийската Vlaams Belang. В листата попада и английската ЮКИП.
Путин може да разчита и на благосклонности от страна на политици от главните партии отвън Европейски Съюз, като Александър Вучич – президент на Сърбия, именуван от съперниците си „ дребния Путин “. Сърбия има дълбоки исторически, славянски и религиозни връзки с Русия, както и общо съмнение към НАТО. Бомбардировката на Белград от страна на Алианса през 1999 година не е забравена.
Европейски Съюз и Обединеното кралство се притесняват, че нестабилните Западни Балкани са сериозна точка за напън, която Путин може да употребява, с цел да разпали остарели спорове и да отклони вниманието от Украйна. Молдова и Грузия, с разграничено население и съветски войски на тяхна територия, също са евентуални огнища на напрежение. Междувременно Калининград този месец Путин разположи хиперзвукови ракети, с цел да сплаши съседите от НАТО, по-специално Естония, където има етническо съветско малцинство.
Безразсъдните дейности на Путин в окупираната украинска атомна електроцентрала в „ Запорожие “ демонстрират, че той ще рискува съвсем всичко, с цел да завоюва.
Изпаднал в безшумно обезсърчение, той става все по-опасен с всеки минал ден “, приключва Guardian.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ