43% от българите не са посетили нито едно културно събитие през 2022 г., 50% от анкетираните не са прочели нито една книга
Голяма част от хората, които имат благоприятни условия и достъп до просвета, не могат да се възползват от тях поради своята претовареност, а тези, които имат време - нямат опция - било поради средства, било поради липса или тримерен достъп.
Това сподели пред Българска телеграфна агенция доктор Цветелина Стоянова от " Маркет линкс ". Тя е социолог, откривател и академик, анализирал данните от емпирично социологическо изследване, което касае потреблението на културни артикули и услуги. Изследването е поръчано от " Фабрика за хрумвания ". Стоянова прави ангажимента, че изследването изключва най-маргинализираните общности - ромите.
" Виждам по какъв начин някои изкуства умират - като цирка. Сега има нови форми на цирка, като, да вземем за пример, огненото изкуство, което е по-популярно. Доста такива младежи се занимават и биват наемани по разнообразни събития, с цел да го показват. Но като цяло обичайният цирк, макар че сме виждали зрелище на " Цирк дьо солей ", където цените на билетите бяха големи, а посещаемостта - доста огромна ", добавя доктор Стоянова.
Библиотеките също са застрашени от изгубване. Очевидно, интернет, с цялото море от информация, замества библиотеките, само че не и в по-малките обитаеми места. Там по-възрастните хора към момента посещават библиотеки или заемат книги, споделя още социологът.
" Това, което ние виждаме обаче, не значи, че популацията няма достъп до културни артикули. Просто част от тях минават през други канали, не онлайн, да минават през телевизия или през радио ", добавя доктор Стоянова.
Янина Танева от " Фабрика за хрумвания " и самодейността " Резиденция Баба " разяснява предлагането да се раздават ваучери за просвета:
" Това е предложение, което сега още в ембрионална фаза. Трябва да сработи с финансисти и икономисти, с цел да можем да го предложим по-подробно. Със сигурност, обаче данните, които видяхме в проучването и в разбора на проучването демонстрират, че 60% от хората не посещават културни събития и мероприятия поради липса на средства. Това, което може да помогне, е система, която подкрепя това посещаване ".
" Във Франция, да вземем за пример, има такава система, имало е и в някои български градове. Въпросът е да се заключи тази информация и да се види какво работи и какво - не. Биха могли да се създадат и карти с квотен достъп до събития - за пенсионери и за младежи. Защото, в случай че ние изпуснем младежите и младежите от културния живот, това е нишка, която доста по-скъпо ще ни бъде по-късно като общество да наваксаме и дефицитите, които това носи ", споделя още Танева.
По думите ѝ българите над 55 и живеещите в дребни обитаеми места, изключително в Северозапада, са с максимален риск от обществена изолираност и беднотия. " Някой може да каже, че културата не е първичната потребност на хората, тъй като няма какво да ядат. Не приказваме, несъмнено, за този случай приказваме, а за тези 60%, които споделят, че биха посещавали културни събития ", разяснява още Янина Танева.
Притеснителна статистика
Според проучването 43 процента от пълнолетното население на България не е посетило нито едно културно събитие през 2022 година, в това число, заведения с жива музика.
66 на сто от интервюираните са посещавали най-малко един път исторически забележителности, 65 на 100 - събори, фестивали - 54 на 100. Едва 38 % са посетили кино, спектакъл, концерт с попфолк или галерия.
Най-непопулярни са цирковите представления, класическата музика, литературните четения и библиотеките, сочат данните от изследването.
Те демонстрират, че 60% от жителите на селата биха посещавали културни събития, в случай че имаха повече пари, а 40 на 100 - в случай че такива събития са проведени в тяхното или близко обитаемо място. Най-голям дял от жителите на селата биха показали интерес към концерти, национална музика и танци, спектакъл, кино и концерт.
Близо 50 на сто от интервюираните не са прочели нито една книга през 2022 година, демонстрира изследването.
Това сподели пред Българска телеграфна агенция доктор Цветелина Стоянова от " Маркет линкс ". Тя е социолог, откривател и академик, анализирал данните от емпирично социологическо изследване, което касае потреблението на културни артикули и услуги. Изследването е поръчано от " Фабрика за хрумвания ". Стоянова прави ангажимента, че изследването изключва най-маргинализираните общности - ромите.
" Виждам по какъв начин някои изкуства умират - като цирка. Сега има нови форми на цирка, като, да вземем за пример, огненото изкуство, което е по-популярно. Доста такива младежи се занимават и биват наемани по разнообразни събития, с цел да го показват. Но като цяло обичайният цирк, макар че сме виждали зрелище на " Цирк дьо солей ", където цените на билетите бяха големи, а посещаемостта - доста огромна ", добавя доктор Стоянова.
Библиотеките също са застрашени от изгубване. Очевидно, интернет, с цялото море от информация, замества библиотеките, само че не и в по-малките обитаеми места. Там по-възрастните хора към момента посещават библиотеки или заемат книги, споделя още социологът.
" Това, което ние виждаме обаче, не значи, че популацията няма достъп до културни артикули. Просто част от тях минават през други канали, не онлайн, да минават през телевизия или през радио ", добавя доктор Стоянова.
Янина Танева от " Фабрика за хрумвания " и самодейността " Резиденция Баба " разяснява предлагането да се раздават ваучери за просвета:
" Това е предложение, което сега още в ембрионална фаза. Трябва да сработи с финансисти и икономисти, с цел да можем да го предложим по-подробно. Със сигурност, обаче данните, които видяхме в проучването и в разбора на проучването демонстрират, че 60% от хората не посещават културни събития и мероприятия поради липса на средства. Това, което може да помогне, е система, която подкрепя това посещаване ".
" Във Франция, да вземем за пример, има такава система, имало е и в някои български градове. Въпросът е да се заключи тази информация и да се види какво работи и какво - не. Биха могли да се създадат и карти с квотен достъп до събития - за пенсионери и за младежи. Защото, в случай че ние изпуснем младежите и младежите от културния живот, това е нишка, която доста по-скъпо ще ни бъде по-късно като общество да наваксаме и дефицитите, които това носи ", споделя още Танева.
По думите ѝ българите над 55 и живеещите в дребни обитаеми места, изключително в Северозапада, са с максимален риск от обществена изолираност и беднотия. " Някой може да каже, че културата не е първичната потребност на хората, тъй като няма какво да ядат. Не приказваме, несъмнено, за този случай приказваме, а за тези 60%, които споделят, че биха посещавали културни събития ", разяснява още Янина Танева.
Притеснителна статистика
Според проучването 43 процента от пълнолетното население на България не е посетило нито едно културно събитие през 2022 година, в това число, заведения с жива музика.
66 на сто от интервюираните са посещавали най-малко един път исторически забележителности, 65 на 100 - събори, фестивали - 54 на 100. Едва 38 % са посетили кино, спектакъл, концерт с попфолк или галерия.
Най-непопулярни са цирковите представления, класическата музика, литературните четения и библиотеките, сочат данните от изследването.
Те демонстрират, че 60% от жителите на селата биха посещавали културни събития, в случай че имаха повече пари, а 40 на 100 - в случай че такива събития са проведени в тяхното или близко обитаемо място. Най-голям дял от жителите на селата биха показали интерес към концерти, национална музика и танци, спектакъл, кино и концерт.
Близо 50 на сто от интервюираните не са прочели нито една книга през 2022 година, демонстрира изследването.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ