Всяка втора фирма се отказва от използването на касов апарат
Голяма част от бизнеса не поддържа присъединението на България към еврозоната, а съгласно ръководителя на Българската стопанска камара Радосвет Радев този резултат се дължи на недобрата осведоменост.
© Юлия Лазарова
Увеличаване
Преглед на оригинала [БСК] Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала [БСК] Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала [БСК] Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала [БСК] Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала [БСК] Смаляване
Наредбата за касовите апарати - Н-18, продължава да мъчи бизнеса месеци преди да влязат в действие новите условия за огромна част от компаниите. Дискусиите сред работодателски организации и Националната организация за приходите (НАП) не престават, само че в това време 47% от фирмите показват, че ще се откажат от потреблението на касов уред. Това демонстрира годишната анкета на Българската стопанска камара (БСК) за бизнес средата и упованията на компаниите за идната година. Резултатите са основани на отговорите на близо 800 мениджъри. За съпоставяне, предходната година едвам 24% от компаниите са възнамерявали да спрат да употребяват фискални устройства.
Ако има добра вест, то тя е, че информираността на бизнеса за измененията в Наредба Н-18 се усилва леко - 60% от интервюираните са осведомени с дейностите, които би трябвало да подхващат. Едва 37% обаче показват, че ще съумеят да отговорят на условията в период, който изтича в края на януари 2020 година Миналата година позитивни отговори на тези въпроси са дали надлежно 57% и 31%. Въпреки това, остава една четвърт от мениджърите, които са скептични, че ще се оправят в период, а 38% към момента не могат да преценяват два-три месеца преди него (анкетата е извършена сред 10 ноември и 10 декември).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Оценка на институциите: Слаб 2
Въпреки хаоса с наредбата за касовите апарати и теча на персонални данни от Национална агенция за приходите през лятото, организацията продължава да е една от най-високооценените институции в страната - 28% от интервюираните са с позитивно мнение за работата й. Този дял обаче понижава спрямо 2017 година, когато делът на утвърждение е бил 49% от интервюираните.
От друга страна бизнесът очевидно е изгубил всевъзможни очаквания за работата на регулаторите и правосъдната власт. Комисията за финансов контрол (КФН) и правосъдната власт получават позитивни оценки от едвам 3% от интервюираните, Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) - от 4%, Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) - от 5%. Голяма част от бизнеса обаче не може да реши каква оценка да им даде.
По отношение на работата на Народното събрание 85% дават негативна оценка, 8% дават позитивна. Най-високо оценени пък са Президентската институция (с 54%) и Омбудсманът (39%).
Как наподобява 2020 година
Резултатите от изследването на БСК демонстрират прочут скептицизъм за идващата 2020 година От камарата извеждат няколко фактора които въздействат на оценките, измежду които и забавянето на световния напредък. Други фактори са неудовлетвореността от работата на държавните институции, терзанията на бизнеса за растеж на енергийните цени, повишаване на суровините и по-голяма фискална тежест.
От позиция на външна среда събития като Brexit, банкрута на английския туроператор Thomas Cook и глобите на Съединени американски щати против Китай не са от значително значение за по-голямата част от бизнеса. Европейските политики обаче будят интерес - 36% от интервюираните чакат утежняване на бизнес индикаторите поради " позеленяването " на Европейския парламент, защото чакат нови регулации и рестрикции. Анкетата е извършена преди приемането на Европейския зелен пакт, който буди в още по-голяма степен терзанията на бизнеса, излиза наяве от думите на специалистите на БСК.
Над три четвърти от компаниите възнамеряват да вдигнат възнагражденията на чиновниците си, а 50% ще усилят вложенията в развиване и образование на личния състав.
© Юлия Лазарова
Увеличаване
Преглед на оригинала [БСК] Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала [БСК] Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала [БСК] Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала [БСК] Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала [БСК] Смаляване
Наредбата за касовите апарати - Н-18, продължава да мъчи бизнеса месеци преди да влязат в действие новите условия за огромна част от компаниите. Дискусиите сред работодателски организации и Националната организация за приходите (НАП) не престават, само че в това време 47% от фирмите показват, че ще се откажат от потреблението на касов уред. Това демонстрира годишната анкета на Българската стопанска камара (БСК) за бизнес средата и упованията на компаниите за идната година. Резултатите са основани на отговорите на близо 800 мениджъри. За съпоставяне, предходната година едвам 24% от компаниите са възнамерявали да спрат да употребяват фискални устройства.
Ако има добра вест, то тя е, че информираността на бизнеса за измененията в Наредба Н-18 се усилва леко - 60% от интервюираните са осведомени с дейностите, които би трябвало да подхващат. Едва 37% обаче показват, че ще съумеят да отговорят на условията в период, който изтича в края на януари 2020 година Миналата година позитивни отговори на тези въпроси са дали надлежно 57% и 31%. Въпреки това, остава една четвърт от мениджърите, които са скептични, че ще се оправят в период, а 38% към момента не могат да преценяват два-три месеца преди него (анкетата е извършена сред 10 ноември и 10 декември).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Оценка на институциите: Слаб 2
Въпреки хаоса с наредбата за касовите апарати и теча на персонални данни от Национална агенция за приходите през лятото, организацията продължава да е една от най-високооценените институции в страната - 28% от интервюираните са с позитивно мнение за работата й. Този дял обаче понижава спрямо 2017 година, когато делът на утвърждение е бил 49% от интервюираните.
От друга страна бизнесът очевидно е изгубил всевъзможни очаквания за работата на регулаторите и правосъдната власт. Комисията за финансов контрол (КФН) и правосъдната власт получават позитивни оценки от едвам 3% от интервюираните, Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) - от 4%, Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) - от 5%. Голяма част от бизнеса обаче не може да реши каква оценка да им даде.
По отношение на работата на Народното събрание 85% дават негативна оценка, 8% дават позитивна. Най-високо оценени пък са Президентската институция (с 54%) и Омбудсманът (39%).
Как наподобява 2020 година
Резултатите от изследването на БСК демонстрират прочут скептицизъм за идващата 2020 година От камарата извеждат няколко фактора които въздействат на оценките, измежду които и забавянето на световния напредък. Други фактори са неудовлетвореността от работата на държавните институции, терзанията на бизнеса за растеж на енергийните цени, повишаване на суровините и по-голяма фискална тежест.
От позиция на външна среда събития като Brexit, банкрута на английския туроператор Thomas Cook и глобите на Съединени американски щати против Китай не са от значително значение за по-голямата част от бизнеса. Европейските политики обаче будят интерес - 36% от интервюираните чакат утежняване на бизнес индикаторите поради " позеленяването " на Европейския парламент, защото чакат нови регулации и рестрикции. Анкетата е извършена преди приемането на Европейския зелен пакт, който буди в още по-голяма степен терзанията на бизнеса, излиза наяве от думите на специалистите на БСК.
Над три четвърти от компаниите възнамеряват да вдигнат възнагражденията на чиновниците си, а 50% ще усилят вложенията в развиване и образование на личния състав.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ