Голяма част от българите подкрепят членството на страната в Европейския

Изследване: Голяма част от българите подкрепят членството в ЕС, но не безусловно

Голяма част от българите поддържат участието на страната в Европейския съюз, само че тази поддръжка не е безусловна. Тя е съпроводена с сдържаност, съмнение и насъбрани разочарования. Това демонстрират резултатите от национално представително социологическо проучване за публичните настройки към Европейски Съюз, извършено по самодейност на българския евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента Кристиан Вигенин и осъществено от организация „ Мяра “ .

Проучването е осъществено в интервала 14–24 ноември 2025 година измежду 1004 пълнолетни жители и има за цел да даде действителна картина на публичните настройки към Европейския съюз в навечерието на влизането на България в еврозоната.

„ В общественото пространство се приказва доста за Европа, само че прекомерно рядко се приказва с хората за това по какъв начин те действително я възприемат. А без тази почтена картина не могат да се вършат нито рационални политики, нито съществени заключения “ , съобщи Кристиан Вигенин при представянето на проучването.

Данните демонстрират, че над 55% от българските жители имат позитивно или по-скоро позитивно отношение към Европейски Съюз, а също толкоз считат, че участието на България в Съюза по принцип е положително. В същото време близо 40% имат негативно отношение , а един от всеки трима българи счита, че участието е трансформирало страната в негативна посока.

„ Това е явен обществен сигнал, който политиците би трябвало да чуят “ , акцентира Вигенин.

Подкрепа за Европейски Съюз – с условия

Изследването демонстрира, че поддръжката за Европейски Съюз не е отречена, само че не е и безусловна . Българските жители не отхвърлят Европа като концепция, само че все по-често слагат въпроса „ Каква Европа? За кого? И на каква цена? “ .

Подкрепата за овакантяване на Европейски Съюз остава малцинство, само че недоволството е действително и има ясно изразени обществени корени.

Поколенческо разделяне

Данните обрисуват ясно поколенческо разграничение. Сред младежите на възраст 18–29 години поддръжката за участието в Европейски Съюз надвишава 70% , а отхвърлянето на концепцията за овакантяване е изрично. При по-възрастните възрастови групи скептицизмът е по-силен, а недоверието към европейските институции – по-изразено.

„ Бъдещето на България в Европейски Съюз е младо, само че сегашното ѝ е белязано от насъбрани разочарования “ , разяснява Вигенин.

Социалното измерение на евроскептицизма

Един от основните заключения от проучването е, че евроскептицизмът в България не е идеологически, а обществен. Най-критични към Европейски Съюз са хората с ниски приходи, тези, които едвам свързват двата края, и обществено уязвимите групи.

„ Когато Европа не се усеща в всекидневието, тя се отхвърля. Това не е проблем на хората, а на политиките – както национални, по този начин и европейски “ , съобщи евродепутатът.

Дефицит на информация

Проучването регистрира сериозен недостиг на осведоменост за политиките на Европейски Съюз. Над 50% от българите показват, че не получават задоволително информация, а едвам една трета считат, че са добре осведомени. Това води до ниска известност на европейските институции и на българските представители в Европейския парламент – над половината респонденти не могат да назоват нито един български евродепутат.

Политически заключения

Според Кристиан Вигенин данните водят до няколко ясни политически извода:

европейската политика не може да бъде елитарен диалог, воден надалеч от хората;
общественото измерение на Европейски Съюз би трябвало да бъде сложено в центъра – приходи, отбрана, сигурност и справедливост;
нужна е дейна, почтена и разбираема връзка с жителите за това по какъв начин европейските решения усъвършенстват действителния им живот;
проевропейската позиция не значи безкритична поддръжка, а битка за по-справедлива Европа.

„ Това проучване не дава отговор на въпроса „ За или срещу Европейски Съюз “. То дава отговор на доста по-важния въпрос – по какъв начин да върнем доверието на българските жители в европейския план. За мен отговорът е явен – с повече обществена правдивост, с повече неприкритост, която работи за хората – тук, в България “ , заключи Вигенин.

Присъединете се към нашия