Ерес и вирус. Защо някои внезапно прозряха!? Враг ли е Арестович?
Голям резонанс в обществените мрежи провокира текстът на съветника на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна Олексий Арестович, в който той гневно разкритикува украинските ултрапатриоти, настояващи за възбраната на всичко съветско.
Неочаквано острият отпор на „ патриотичните “ проекти от страна на Арестович озадачи мнозина, а някои даже започнаха да приказват за опцията за договаряния с „ съответни хора “ в Киев, като небрежно причислиха един от главните пропагандисти на режима на Майдана като един от тях.
Да стартираме с основното: Арестович е категоричен зложелател. И в случай че мислите му са рационални, това не трансформира обстоятелството, че е във вражеския лагер.
Алексей Арестович, консултант на ръководителя на кабинета на президента на Украйна, неотдавна в своя Telegram назова омразата на някои украинци към руснаците уязвимост и нелепост и сподели, че „ десетки и стотици хиляди колебаещи се “ бихамогли да застанат на страната на Украйна
Самият ефектен текст в действителност е просто декларация, че е безразсъдно и неефикасно да се потиска всичко съветско, тъй като то въпреки всичко може да бъде употребявано във войната със същите тези руснаци.
Това припомня за възмущението на хитлеристкия " предприемач ", който се възмущава от скъпата кремация на Унтерменш-ите /Untermensch/, вместо да се смелят труповете им на костно брашно.
Арестович подлага на критика бандеризацията на Украйна не тъй като е обзет от русофилска „ разкол “, а въз основа на виталните ползи на Майдановския режим, поставяйки знак за тъждество сред нелепостта на ултранационалистите и военната уязвимост на страната:
„ Вашата уязвимост са хилядите изгубени за фронтовете, вътрешни и външни, беларуси и руснаци, от елементарни бойци до експерти и милионери. Това са десетки и стотици хиляди колеблаещи се, които биха могли да застанат на наша страна – най-малко с вътрешното си противоречие - и няма да го създадат.
Това са запаси, които те биха могли да саботират нашите врагове или даже да се пренасочат към нас. Но в този момент вие сами ще би трябвало да платите за тези запаси. “
Въпросът е, че омразата към руснаците, към Русия, към съветската просвета, която се е трансформирала в неразделна част от украинския официоз, играе против самата Украйна. По-специално, политически глупавите изказвания за нуждата да се разшири отговорността за решенията на Кремъл върху всички руснаци, даже и върху опозицията против Путин.
„ Избрахте да ненавиждате и да се ограждате там, където би трябвало ловко да смятате и изчислявате, да провокирате, въвличате и създавате. Прости реакции - комплицирани последици, - продължава да поучава Арестович глупавите шалваролюби. - За да компенсирате слабостта си, неуморно се хвалите в обществените мрежи. А, ние сме най-смелите. А, ние сме най-креативните. А, ние сме най-победителите. А, ние имаме единствения език в света, където можете да измислите история, в която всички думи стартират с буквата " р ".
<...> Този, който умее да се бие, не дава запаси на врага - той ги лишава от него. Вие се ангажирахте да се биете с зложелател, който е 10 пъти по-мощен от позиция на капацитет, - и непринудено добавихте капацитет към него.
„ Надявахте се, че войната ще отпише всичко. Не, тя ще остави всичко. Но ще отпише вас “, тъмно приключва посланието си „ Печорският славей “ до неназовани, само че напълно явни получатели.
Арестович е зложелател, само че не и простак. Едва ли би се осмелил да опитва тогата на „ бранителя на руснаците “ заради неочакван припадък на съвест или в алкохолен захлас.
Това е изразената политическа позиция на доста рускоезични поддръжници на Майдана, които в този момент са унизени поради техния съветски език, не-галисийско месторождение или родственици в Руската федерация (по-специално секретарят на НСБО Данилов стигна до такава степен, че да назовава плъхове всички, които поддържат връзки с Русия).
Милиони рускоговорящи жители са се трансформирали в „ жители от второкласен “, на които им е отказано обслужване в кафенета или пунктове за филантропична помощ в Западна Украйна, колите им се поливат с киселина и се ругаят на съветски език.
Защитаващите режима фронтоваци от ВСУ, записват нецензурни видеоклипове, в които показват отвращение от обстоятелството, че във военните служби или в окопите никой не се интересува на какъв език приказва боецът, а в тила ги тормозят и им ядат душите доморасли патриоти.
Език мой – зложелател твой
Огънят на омразата и ксенофобията, съзнателно раздухван в обществото, последователно се издига до върха, където се настаниха много рускоезични и рускомислещи киевляни, представители на бизнес елита на Донецк, Днепропетровск и Одеса. Които последователно се трансформират във второкласни към този момент единствено заради обстоятелството на техния " неарийски " генезис или неправилното наречие на думата " паляныця ".
Въпреки че измежду тях постоянно имаше доста рускоговорящи, те мразеха Русия; Руснаци, само че презиращи съветския свят.
Тази аудитория живееше освен на Печорските хълмове и не се появи чак след Евромайдана. Тук са и рускоезичната интелигенция от индустриалните центрове на Югоизточна Украйна, и демократичната каста на двете съветски столици, и руската „ колбасна емиграция “, която счита Брайтън Бийч за територия на свободата.
Не приказваме за такива характерни герои, като Евгений Кисельов или Мария Максакова. На тези рускоезични поддръжници на киевския режим ненадейно беше напомнено, че те въобще не са тези, за които се показват. И в този момент трудно изстискват руснака от себе си с неуместната вяра, че ще им се зачете и признае.
Евгений Кисельов, който разрушава родния си език за езика на някой различен, по украинската телевизия, е невероятна илюстрация на това до каква самоироничност може да стигне човек, който е изгонил руснака от себе си. Такива хора постоянно са били пренебрежително наричани вируси.
Руснаците по тирада, темперамент, доста привички, само че враждебни към Русия като такава, желаят да не бъдат считани за руснаци, тъй като под въздействие на агитация, упоритости, сметки или измама те престават да бъдат такива.
Киевският публицист Гордон и външният министър Кулеба в дълъг ефирен диалог умерено приказват на родния си съветски език за омразата си към Русия, само че за „ свидомия родолюбец “ те също са люти врагове: единият е евреин, другият е прислужник на евреина-президент.
И на подобен " родолюбец " не му пука за Арестович с неговите апели, че " не всички руснаци са неприятни ". За бандеровците Украйна е единствено за етнически украинци, само че и тогава надалеч не за всички (същите тези „ схидняки “ към този момент са под съмнение).
Терзанията на руската/рускоговорящата душа: „ Аз от „ дивите скити “ ли съм, или „ западноевропейско “ право имам? “ / перефраза на Ф.М. Достоевски – б.пр./ елементарно се открива в дългогодишния спор сред западняци и славянофили.
Но ние ще копнем още по-дълбоко и ще си спомним 18-ти век - именитата ера на авантюристите. Всички тези графове Сен Жермен-и, Казанов-и и доста други артистични натури, мамещи сякаш образованата аудитория на Просвещението. Нашата цифрова епоха също е време на авантюристи и измамници, а модерна Украйна е същински парадайс за тях.
Рускоезичните Зеленски, Арестович, Подоляк, които приказват с ентусиазъм за антируския, „ европейския избор “ на Украйна, както и аферистите от предишното като Юлия Тимошенко (имената им са легион), и в това време стрижат милиарди под тази сурдинка, са и един тип Казановите на нашето време.
А сексуалността на Юлия Тимошенко или Арестович, любимецът на дамите от Балзаковата възраст, са нужен признак на политическата им прелест, хипнотична за някои.
Ако обаче пренебрегнем личностите, откакто получи самостоятелност, Украйна в действителност можеше да стане център на една друга Русия - по-прозападна или нещо такова. Но още в ерата на чеченските войни и дейното присъединяване на „ цивилизования свят “ на страната на интернационалните терористи стана ясно, че Западът не се нуждае от никаква друга Русия под никаква форма.
В по-широк смисъл, вместо да основават „ различна Русия “ с център в Киев, за тях беше по-лесно да се отърси от нафталина това, което беше на разположение -бандеровските структури - толкоз глупави и фанатични в своята русофобия, че нашите врагове най-сетне пропуснаха шанса възложен им от историята.
И дружно с неосъществения късмет руснаците, които предадоха Русия, са изпратени на бунището на историята.
Покаяние или затвор?
Въпросът е какво да вършим с родоотстъпниците и допустимо ли е да върнем заблудилите се? Русия обаче не е детегледачка, която да убеждава всеки подведен непрокопсаник. Заплетените могат да се разплетат сами - прекалено много военни закононарушения са осъществени от Майданна Украйна, дано тези, които имат очи, да прозреят.
Съзнателното просветление би трябвало да стане едно от главните послания на нашата агитация. Ако не приказваме за „ груповата отговорност “ на целия украински народ, позволил да бъде замесен в незаконните игри, то належащо е да се дефинира наложителният кръг на отговорните. И те се намират освен във военните щабове на въоръжените сили на Украйна или в лагера на националистите, само че и в киевските (Лвовски, Днепропетровски и други) медии и издания.
Тези стачкоизменници също би трябвало да бъдат хвърлени под краката на разярения украински народ, когато той изиска да раздаде законно отмъщение за многото години машинация.
Днес украинските фронтоваци питат: вие там забранявате да се приказва на съветски, с цел да издъхваме ние тук за благополучието на Фарион, Ница и полово недъгавия Дроздов? Длъжна ли е рускоезичната интелигенция на Украйна да приказва украински, с цел да остане въпреки всичко по този начин или другояче на задните редове? Обикновените хора би трябвало ли да умриат, с цел да продължат да ги ръководят тайфа тъпаци с вышиванки /бродирани ризи/?
Да, при настоящето положение на нещата ще бъде по този начин.
Тук в действителност се удостовери метафизичната всъщност, само че разрушителна и от време на време кървава по форма разлика сред национализма и израстващия от него неонацизъм. Задължително пораства, в случай че не се управлява, върти се из нестабилните мозъци.
Да бъдеш манкурт, което значи да останеш плебей, не може да бъде неразрешено. Но тъкмо в този момент, в осъзнаването на своята рускост, се ражда нов хайлайф, който в последна сметка ще пристигна на власт върху руините на киевския режим. И тази вероятност би трябвало настойчиво да се прокарва.
Руснакът не е единствено народност. Не без причина украинци, чеченци, тувинци, буряти и представители на доста други нации на Русия самоуверено се борят против режима в Киев.
Украинците също са руснаци, както " Руска " беше и „ Правдата “ на Ярослав Мъдри. Русия е голяма цивилизация и единствено простаците могат да повярват, че руснаците са унтерменши, които крадат тоалетни чинии, както към момента споделя водената от Арестович агитация.
Заразените от вируса никой няма да преубеждава - няколко десетилетия на вятъра им се обясняваше това. Но в този момент има война, затова или си с Русия и помниш своята рускост (в необятния смисъл на думата), или се озоваваш в гроб (плен, емиграция, затвор) като същински " ариец ".
Фактът, че някои хора, които са изгубили своята рускост, се озоваха сред воденичните камъни на историята, несъмнено, е тяхна персонална покруса, само че не си коства да ги скърбя, че взеха решение да влагат живота и предходния си гений в разпалването на ненавист, те заслужават ориста си.
Така че господин Арестович напълно основателно се опасява за личната си кожа и по всевъзможен метод се пробва да забави мъката на режима, по тази причина моли към инстинкта за самозапазване.
Ако поискаш да живееш, и освен по този начин ще се развъртиш.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Неочаквано острият отпор на „ патриотичните “ проекти от страна на Арестович озадачи мнозина, а някои даже започнаха да приказват за опцията за договаряния с „ съответни хора “ в Киев, като небрежно причислиха един от главните пропагандисти на режима на Майдана като един от тях.
Да стартираме с основното: Арестович е категоричен зложелател. И в случай че мислите му са рационални, това не трансформира обстоятелството, че е във вражеския лагер.
Алексей Арестович, консултант на ръководителя на кабинета на президента на Украйна, неотдавна в своя Telegram назова омразата на някои украинци към руснаците уязвимост и нелепост и сподели, че „ десетки и стотици хиляди колебаещи се “ бихамогли да застанат на страната на Украйна
Самият ефектен текст в действителност е просто декларация, че е безразсъдно и неефикасно да се потиска всичко съветско, тъй като то въпреки всичко може да бъде употребявано във войната със същите тези руснаци.
Това припомня за възмущението на хитлеристкия " предприемач ", който се възмущава от скъпата кремация на Унтерменш-ите /Untermensch/, вместо да се смелят труповете им на костно брашно.
Арестович подлага на критика бандеризацията на Украйна не тъй като е обзет от русофилска „ разкол “, а въз основа на виталните ползи на Майдановския режим, поставяйки знак за тъждество сред нелепостта на ултранационалистите и военната уязвимост на страната:
„ Вашата уязвимост са хилядите изгубени за фронтовете, вътрешни и външни, беларуси и руснаци, от елементарни бойци до експерти и милионери. Това са десетки и стотици хиляди колеблаещи се, които биха могли да застанат на наша страна – най-малко с вътрешното си противоречие - и няма да го създадат.
Това са запаси, които те биха могли да саботират нашите врагове или даже да се пренасочат към нас. Но в този момент вие сами ще би трябвало да платите за тези запаси. “
Въпросът е, че омразата към руснаците, към Русия, към съветската просвета, която се е трансформирала в неразделна част от украинския официоз, играе против самата Украйна. По-специално, политически глупавите изказвания за нуждата да се разшири отговорността за решенията на Кремъл върху всички руснаци, даже и върху опозицията против Путин.
„ Избрахте да ненавиждате и да се ограждате там, където би трябвало ловко да смятате и изчислявате, да провокирате, въвличате и създавате. Прости реакции - комплицирани последици, - продължава да поучава Арестович глупавите шалваролюби. - За да компенсирате слабостта си, неуморно се хвалите в обществените мрежи. А, ние сме най-смелите. А, ние сме най-креативните. А, ние сме най-победителите. А, ние имаме единствения език в света, където можете да измислите история, в която всички думи стартират с буквата " р ".
<...> Този, който умее да се бие, не дава запаси на врага - той ги лишава от него. Вие се ангажирахте да се биете с зложелател, който е 10 пъти по-мощен от позиция на капацитет, - и непринудено добавихте капацитет към него.
„ Надявахте се, че войната ще отпише всичко. Не, тя ще остави всичко. Но ще отпише вас “, тъмно приключва посланието си „ Печорският славей “ до неназовани, само че напълно явни получатели.
Арестович е зложелател, само че не и простак. Едва ли би се осмелил да опитва тогата на „ бранителя на руснаците “ заради неочакван припадък на съвест или в алкохолен захлас.
Това е изразената политическа позиция на доста рускоезични поддръжници на Майдана, които в този момент са унизени поради техния съветски език, не-галисийско месторождение или родственици в Руската федерация (по-специално секретарят на НСБО Данилов стигна до такава степен, че да назовава плъхове всички, които поддържат връзки с Русия).
Милиони рускоговорящи жители са се трансформирали в „ жители от второкласен “, на които им е отказано обслужване в кафенета или пунктове за филантропична помощ в Западна Украйна, колите им се поливат с киселина и се ругаят на съветски език.
Защитаващите режима фронтоваци от ВСУ, записват нецензурни видеоклипове, в които показват отвращение от обстоятелството, че във военните служби или в окопите никой не се интересува на какъв език приказва боецът, а в тила ги тормозят и им ядат душите доморасли патриоти.
Език мой – зложелател твой
Огънят на омразата и ксенофобията, съзнателно раздухван в обществото, последователно се издига до върха, където се настаниха много рускоезични и рускомислещи киевляни, представители на бизнес елита на Донецк, Днепропетровск и Одеса. Които последователно се трансформират във второкласни към този момент единствено заради обстоятелството на техния " неарийски " генезис или неправилното наречие на думата " паляныця ".
Въпреки че измежду тях постоянно имаше доста рускоговорящи, те мразеха Русия; Руснаци, само че презиращи съветския свят.
Тази аудитория живееше освен на Печорските хълмове и не се появи чак след Евромайдана. Тук са и рускоезичната интелигенция от индустриалните центрове на Югоизточна Украйна, и демократичната каста на двете съветски столици, и руската „ колбасна емиграция “, която счита Брайтън Бийч за територия на свободата.
Не приказваме за такива характерни герои, като Евгений Кисельов или Мария Максакова. На тези рускоезични поддръжници на киевския режим ненадейно беше напомнено, че те въобще не са тези, за които се показват. И в този момент трудно изстискват руснака от себе си с неуместната вяра, че ще им се зачете и признае.
Евгений Кисельов, който разрушава родния си език за езика на някой различен, по украинската телевизия, е невероятна илюстрация на това до каква самоироничност може да стигне човек, който е изгонил руснака от себе си. Такива хора постоянно са били пренебрежително наричани вируси.
Руснаците по тирада, темперамент, доста привички, само че враждебни към Русия като такава, желаят да не бъдат считани за руснаци, тъй като под въздействие на агитация, упоритости, сметки или измама те престават да бъдат такива.
Киевският публицист Гордон и външният министър Кулеба в дълъг ефирен диалог умерено приказват на родния си съветски език за омразата си към Русия, само че за „ свидомия родолюбец “ те също са люти врагове: единият е евреин, другият е прислужник на евреина-президент.
И на подобен " родолюбец " не му пука за Арестович с неговите апели, че " не всички руснаци са неприятни ". За бандеровците Украйна е единствено за етнически украинци, само че и тогава надалеч не за всички (същите тези „ схидняки “ към този момент са под съмнение).
Терзанията на руската/рускоговорящата душа: „ Аз от „ дивите скити “ ли съм, или „ западноевропейско “ право имам? “ / перефраза на Ф.М. Достоевски – б.пр./ елементарно се открива в дългогодишния спор сред западняци и славянофили.
Но ние ще копнем още по-дълбоко и ще си спомним 18-ти век - именитата ера на авантюристите. Всички тези графове Сен Жермен-и, Казанов-и и доста други артистични натури, мамещи сякаш образованата аудитория на Просвещението. Нашата цифрова епоха също е време на авантюристи и измамници, а модерна Украйна е същински парадайс за тях.
Рускоезичните Зеленски, Арестович, Подоляк, които приказват с ентусиазъм за антируския, „ европейския избор “ на Украйна, както и аферистите от предишното като Юлия Тимошенко (имената им са легион), и в това време стрижат милиарди под тази сурдинка, са и един тип Казановите на нашето време.
А сексуалността на Юлия Тимошенко или Арестович, любимецът на дамите от Балзаковата възраст, са нужен признак на политическата им прелест, хипнотична за някои.
Ако обаче пренебрегнем личностите, откакто получи самостоятелност, Украйна в действителност можеше да стане център на една друга Русия - по-прозападна или нещо такова. Но още в ерата на чеченските войни и дейното присъединяване на „ цивилизования свят “ на страната на интернационалните терористи стана ясно, че Западът не се нуждае от никаква друга Русия под никаква форма.
В по-широк смисъл, вместо да основават „ различна Русия “ с център в Киев, за тях беше по-лесно да се отърси от нафталина това, което беше на разположение -бандеровските структури - толкоз глупави и фанатични в своята русофобия, че нашите врагове най-сетне пропуснаха шанса възложен им от историята.
И дружно с неосъществения късмет руснаците, които предадоха Русия, са изпратени на бунището на историята.
Покаяние или затвор?
Въпросът е какво да вършим с родоотстъпниците и допустимо ли е да върнем заблудилите се? Русия обаче не е детегледачка, която да убеждава всеки подведен непрокопсаник. Заплетените могат да се разплетат сами - прекалено много военни закононарушения са осъществени от Майданна Украйна, дано тези, които имат очи, да прозреят.
Съзнателното просветление би трябвало да стане едно от главните послания на нашата агитация. Ако не приказваме за „ груповата отговорност “ на целия украински народ, позволил да бъде замесен в незаконните игри, то належащо е да се дефинира наложителният кръг на отговорните. И те се намират освен във военните щабове на въоръжените сили на Украйна или в лагера на националистите, само че и в киевските (Лвовски, Днепропетровски и други) медии и издания.
Тези стачкоизменници също би трябвало да бъдат хвърлени под краката на разярения украински народ, когато той изиска да раздаде законно отмъщение за многото години машинация.
Днес украинските фронтоваци питат: вие там забранявате да се приказва на съветски, с цел да издъхваме ние тук за благополучието на Фарион, Ница и полово недъгавия Дроздов? Длъжна ли е рускоезичната интелигенция на Украйна да приказва украински, с цел да остане въпреки всичко по този начин или другояче на задните редове? Обикновените хора би трябвало ли да умриат, с цел да продължат да ги ръководят тайфа тъпаци с вышиванки /бродирани ризи/?
Да, при настоящето положение на нещата ще бъде по този начин.
Тук в действителност се удостовери метафизичната всъщност, само че разрушителна и от време на време кървава по форма разлика сред национализма и израстващия от него неонацизъм. Задължително пораства, в случай че не се управлява, върти се из нестабилните мозъци.
Да бъдеш манкурт, което значи да останеш плебей, не може да бъде неразрешено. Но тъкмо в този момент, в осъзнаването на своята рускост, се ражда нов хайлайф, който в последна сметка ще пристигна на власт върху руините на киевския режим. И тази вероятност би трябвало настойчиво да се прокарва.
Руснакът не е единствено народност. Не без причина украинци, чеченци, тувинци, буряти и представители на доста други нации на Русия самоуверено се борят против режима в Киев.
Украинците също са руснаци, както " Руска " беше и „ Правдата “ на Ярослав Мъдри. Русия е голяма цивилизация и единствено простаците могат да повярват, че руснаците са унтерменши, които крадат тоалетни чинии, както към момента споделя водената от Арестович агитация.
Заразените от вируса никой няма да преубеждава - няколко десетилетия на вятъра им се обясняваше това. Но в този момент има война, затова или си с Русия и помниш своята рускост (в необятния смисъл на думата), или се озоваваш в гроб (плен, емиграция, затвор) като същински " ариец ".
Фактът, че някои хора, които са изгубили своята рускост, се озоваха сред воденичните камъни на историята, несъмнено, е тяхна персонална покруса, само че не си коства да ги скърбя, че взеха решение да влагат живота и предходния си гений в разпалването на ненавист, те заслужават ориста си.
Така че господин Арестович напълно основателно се опасява за личната си кожа и по всевъзможен метод се пробва да забави мъката на режима, по тази причина моли към инстинкта за самозапазване.
Ако поискаш да живееш, и освен по този начин ще се развъртиш.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ