Голям православен празник е! Не се яде нищо червено. Българската православна

Голям православен празник е! Не се яде нищо алено.

Българската православна черква отбелязва църковния празник – “Въздвижение на Светия кръст Господен ”, именуван от народа Кръстовден.

Светата православна черква прави поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По античен бит на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Смята се, че от този ден Слънцето се връща обратно към зимата, денят и нощта се кръстосват, студът наближава.

На Кръстовден свещениците вършат водосвет по домовете. Същия ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма с цел да се поклонят вярващите.

На Кръстовден се съблюдава непоколебим пост „ говеее се за кръста “ и не се яде нищо алено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и така нататък

На трапезата има: грозде, печена тиква, ритуален самун и други наложително постни храни.

Църковното поверие споделя, че Света Елена, майката на император Константин Велики се насочва към светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано е покрит от гонителите на християните.

Усилията й се увенчават с триумф. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст, се схваща, когато посредством допиране с един от тях е възкресен неотдавна умрял човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в основната Йерусалимска черква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година На този ден се събират хиляди поклонници.

За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го “въздвижва ” над главите на присъстващите. От това “въздвижение ” получава своето име и празникът.

По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Народният празник е обвързван с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да стартира сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява ” семето за посев. В някои региони на страната празникът е наименуван гроздоберник, тъй като стартира гроздоберът.

Имен ден през днешния ден честват: Кръстьо, Кръстина, Кръстинка, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кънчо, Ставри и други