Голмайсторът на Левски Станислав Костов говори ексклузивно за предаването Код

Голмайсторът на Левски Станислав Костов приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е най-силното оръжие на „ сините “ в предни позиции този сезон и се конкурира за реализаторския приз в Първа лига с миналогодишния победител Клаудиу Кешерю.

Костов е артикул на фамозната благоевградска школа и е една от очакванията на Левски за спиране на 10-годишната серия без трофей. Това може да се случи през идващия сезон, в случай че клубът от „ Герена “ не го продаде в чужбина. А интерес към нападателя не липсва.

- Станиславе, здравей! Какъв е за теб този сезон с екипа на Левски?
- Особен – благополучен, прекрасен. Радвам се на страхотни мигове, може би най-хубавите в моята кариера, както и че играя на стадион „ Георги Аспарухов “. Може би това е най-силният ми сезон и съм извънредно благополучен от себе си.

- Имаш ли пояснение за какво си толкоз сполучлив тази година? Какво се промени?
- Най-вече треньорите повярваха повече в мен. Добих нужното самочувствие и убеденост. Разбира се, всичко си реализирам самичък на терена. Сам съумях да превъзмогна напрежението и всичко друго на „ Герена “.

- Ти си голмайстор на тима, едно от главните оръжия на „ сините “ за победа. Какво обаче не съумя да постигнеш през тази година?
- Със сигурност има доста неща, които не съм съумял да реализира, само че има още мачове до края на сезона. Надявам се в идващите срещи да направя повече неща, които досега не съм постигнал.

- Връщаш ли се към изгубения край за купата на България от Славия? Какво си мислеше, когато гледаше мача от аварийна пейка?
- Мислех си, че ще вляза и ще реша мача, в случай че би трябвало да съм почтен. Но тогавашният треньор не ми повярва и не ме пусна. Сигурен съм, че в случай че бях влезнал, щях да оказа помощ на момчетата по някакъв метод. Но този край към този момент е минало. Седмица или месец след него беше тежко, само че към този момент сме го преодолели и виждам напред.

- Какво се промени в Левски с идването на Георги Дерменджиев?
- Промениха се много неща. Най-вече господин Дерменджиев е един спокоен човек и придвижва спокойствието си и върху нас, футболистите. Може би ненапълно по този начин напрежението не се усеща толкоз доста. Помага ни много тактически. Мисля, че под негово управление Левски израства и ще израства отсега нататък.

- Как гледаш на конкуренцията на твоя пост в Левски?
- Конкуренцията е доста хубаво нещо. Валери Божинов и Серджиу Буш са страхотни момчета и доста положителни футболисти. Винаги съм казвал, че би трябвало да има конкуренция. Борим се и тримата. Вярвам, че каквото покажеш на терена, това е. На игрището не можеш да излъжеш безусловно никой. Излизаш на терена - всички те виждат и там най-добре се демонстрира кой заслужава да играе.

- Как реагира, когато разбра, че клубът ще притегли Валери Божинов? Имаше ли някакво терзание?
- За терзание не знам, само че Валери Божинов е име и икона в българския футбол. Страхотен футболист. Знаех, че би трябвало още повече да се боря и още повече да давам всичко от себе си, с цел да запазя титулярното си място.

- Върху какво още би трябвало да работиш, с цел да повишиш класата си?
- Трябва да работя върху физиката си и играта ми с глава. Трябва повече да влизам в единоборствата и най-много да ги спечелвам. Може би би трябвало да работя още върху головете – да въвеждам повече попадения.

- Остават още няколко кръга от шампионата, Левски е на трето място. Как приемаш обстоятелството, че клубът няма трофей през последните 10 години?
- Наистина е много неприятно. Много тежи и на нас, футболисти и на клуба Левски като цяло. Сега съм част от тима. Мисля, че и за Купата, и за шампионата постоянно се борим и даваме всичко от себе си. Но ето виждате финала от предходната година – отново дадохме всичко от себе си, само че не успяхме да го спечелим. Не знам какво се случва и на какво се дължи, само че се надявам, че към този момент през новия сезон ще имаме повече мотиви за усмивки и най-много да спечелим по този начин жадувания трофей.

- Феновете на „ сините “ се вълнуват дали Станислав Костов ще остане в Левски и през новия сезон – какво ще им кажеш?
- Държа да отбележа, че съм благополучен в Левски, както и фамилията ми. Това е моята фантазия, а мога самоуверено да кажа, че това е фантазията и на моето семейство. Наистина всеки младеж си мечтае да стане някакъв страховит футболист, само че Левски е най-високото ходило в българския футбол. Винаги съм си мечтал да играя в този клуб и в този момент просто си сбъдвам фантазията.

- Освен Левски, в коя страна ти подхожда футболът? Къде искаш да играеш и да се развиваш?
- На една конференция споделих Интер, само че несъмнено това беше в границите на шегата. В тези по-големи шампионати няма по какъв начин да отида, тъй като съм реалист. Всички деца мечтаят да отидат в Англия, Испания и Италия, само че към този момент съм на 27 години и за мен няма по какъв начин да се получи. Но сме виждали всевъзможни неща във футбола, тъй че в никакъв случай нищо не се знае в последна сметка.

- Интересно изявление направи Джовани Бекали, който ще оказва помощ в селекцията на Левски. Той показа, че в този момент е най-подходящо клубът да продаде Станислав Костов. Би ли приел оферта от Турция?
- Със сигурност зависи. Може би бих я приел, стига всичко да е наред и да удовлетворява клуба и мен. Честно да ви кажа, към момента не съм мислил по тази тематика. Има още мачове до края, желая да дам всичко от себе си и да се показва на положително равнище. След това към този момент ще го мислим. Със сигурност не съм тръгнал да върша трансфер в чужбина непременно, тъй като Левски е моят дом и тук съм благополучен.

- Мислил ли си на какво се дължи превъзходството на Лудогорец и смяташ ли, че скоро България може да има различен първенец?
- Мисля си, че следващата година ще има нов първенец и той ще се споделя Левски. Всички виждате, че Лудогорец е един план, който много се разви. Всичко им е както би трябвало и е напълно обикновено да имат резултати. Но се надявам през идващия сезон Левски да бъде първенец.

- Как приемаш загубите на терена – споделяш ли с някого или се затваряш в себе си?
- Тежко ги одобрявам загубите, както и когато не играя добре. По принцип не съм доста приказлив. След проваляне или когато не съм играл на равнище е по-добре да няма никой към мен. Имам хора до себе си, които се пробват да ми оказват помощ. Но съм подобен човек, че изживявам тези неща самичък, като се затварям у дома.

- Как се преодолява една загуба?
- С времето – първата нощ не можеш да спиш, по-късно идваш на стадиона, почваш да тренираш и започваш да я забравяш. Хубавото във футбола е, че след една седмица дали си изгубил или си победил, идва нов изпит и би трябвало отново да се представиш на нужното равнище.

- Какво е чувството да играеш за националния тим на България?
- Страхотно, отлично. Винаги съм желал да играя в националния тим. Радвам се, че напоследък получавам шансове. Радостен съм, че пазя цветовете на България. Най-хубавото нещо е да защитаваш родината си.

- Вярваше ли, че след тези мачове, които изигра със „ синия “ екип Петър Хубчев ще те забележи и ще те повика в „ А “ тима?
- Мечтал съм си и постоянно съм се надявал. Все отново съм централен нападател на Левски и се представям на едно обичайно равнище. Съвсем обикновено е да съм се надявал да получа повиквателна.

- Какви са възможностите ни за европейското състезание следващата година? Двете равенства с Черна гора и с Косово не ни ли отдалечиха от задачата?
- Не мисля, че са ни отдалечили. Смятам, че играхме по-добре, само че не успяхме да спечелим. Сега ни предстоят мачове против Чехия и Косово. Мисля, че в случай че вземем четири точки, възможностите ни много се усилват.

- Продукт си на славната благоевградска школа - разкажи ни за какво избра футбола? Кой те заведе на стадиона?
- Баща ми е някогашен футболист, по-късно беше и треньор. Може би около него. Ритахме топка у дома дружно – „ Хайде, Станиславе, да забележим дали можеш да риташ с левия, с десния крак… “ Благодаря на татко ми за всичко, тъй като постоянно е до мен и постоянно ме е подкрепял. Той ме възпламени по футбола. Заведе ме на първа подготовка, а аз към този момент бях ритал преди този момент с него и ме беше подготвил.

- А някакъв различен спорт опитвал ли си?
- Мама ме водеше на плуване едно време, само че не ми се получаваше доста. Набързо прекратихме. Знаехме, че би трябвало да е футбол. За различен тип спорт родителите не са ме карали. Откакто се помня съм с топката. Но мога и да плавам.

- На какъв брой години започва кариерата ти във футбола?
- Бях дребен, на 6-7 годинки. Някъде на 8-9 години беше първата група, събирахме се. Методи Стоянов от Пирин беше треньор. На стадиона в Благоевград зад вратите ни пускаха единствено в събота и в неделя по един час на дребни малки врати. Оттам малко по малко се възпламених.

- Винаги ли си играл нападател?
- Да, като дете постоянно бях нападател. Може би малко зад нападателя, само че постоянно в офанзивата. Имах някои интервали в други тимове, в които ме пускаха и по крилото, само че не се усещам добре. Честно да кажа – не мога да играя там.

- Какво ти харесва в поста на нападателя?
- Най-много те притеглят головете, несъмнено. Когато вкараш гол, постоянно си героят. После всички те прегръщат и те целуват. Когато изпуснеш два-три гола – нищо, добре игра, но не влезе. Но най-хубавото е, когато бележиш.

- Мислил ли си за какво Благоевград основава толкоз доста класни футболисти?
- Клубът не разполага с огромни финанси, а се събират дечица от всички краища на Югозападна България. Отиват на стадиона в Благоевград и децата са „ гладни “. Искат да израстват, да „ ядат бял самун “. Мисля, че това е повода да излизат гении. Пирин е тим, който няма средства и залага на повече млади момчета. Знаеш, че в този клуб може да дадеш всичко от себе си и да покажеш на терена какво можеш. Винаги всички гледат Пирин, а децата са „ гладни “ и желаят да съумеят тъкмо там.

- Преди да преминеш в Левски, си обличал екипите на Пирин, ЦСКА, Ботев, Берое. Къде се усещаше най-добре, преди да дойдеш на „ Герена “?
- В Пирин постоянно съм се чувствал добре. И в първия, и във втория интервал. Там съм си у дома. Хората ме одобряват и ме почитат. Със сигурност там съм се чувствал най-добре. И в Ботев, и в Берое съм бил добре. Все отново съм „ ял бял самун “ от тези тимове и не мога да кажа нищо неприятно. Но в Пирин постоянно съм бил вкъщи си. Сега по същия метод е и в Левски.

- Кой е най-тежкият ти миг в кариерата досега?
- Имал съм много разочарования и тежки моменти. Но не мога да посоча кой е най-тежкият.

- Имаше ли терзание, когато подписа със „ сините “ по какъв начин ще те одобри публиката на Левски в случай, че си играл в ЦСКА?
- Честно да ви кажа, не съм имал терзания. Родителите, фамилията ми и хората, които ме доведоха тук, имаха терзания. Дойдох тук с желанието да се потвърдя и да покажа, че мога да играя футбол, без значение от моето минало. Мисля, че в този момент го върша и съм благополучен от този факт.

- Как реагираш на грубостите на бранителите?
- Не ми е прелестно, когато някой ме рита, само че не съм човек, който почва да псува. Съвсем обикновено, това е футболът, има грубости. Въпросът е да не е преднамерено. Иначе всичко друго е в границите на естественото.

- Има ли защитник, против който ти е мъчно в единоборствата?
- Срещу по-здравите бранители ми е по-трудно, изключително когато топката е във въздуха. Има много положителни български централни бранители, само че не мога да дефинира против кого ми е най-трудно. Уважавам всеки един централен защитник и против всеки един изпитвам компликации. Нормално е и мисля, че и те имат усложнения против мен.

- Има ли феърплей в българския футбол?
- Да, мисля, че има.

- А за какво толкоз постоянно се приказва за уредени мачове?
- Не знам. Досега в никакъв случай не съм взел участие в подобен мач. Чувал съм, приказват, само че не мога да го разясня.

- Какво ще направиш, в случай че ти кажат, че в даден мач би трябвало да загубиш?
- Със сигурност няма да изляза да играя.

- За теб кой е най-хубавият централен нападател в света?
- Гонсало Игуаин.

- Симпатизираш ли на някой задграничен клуб?
- Да, Интер ми е обичаният тим.

- Какво правиш в свободното си време?
- Излизам с моята другарка, разхождаме се на открито. Но по-често сме си у дома. Излизаме на обяд, а през другото време и изключително вечер след подготовка, обичаме да прекарваме времето си у дома.

- На футболистите се носи популярност, че обичат постоянно да са в нощните заведения и да се прибират рано заран.
- Да, знам за тази популярност. И аз съм бил по този начин, само че напоследък не съм доста по нощните заведения. Излизам, когато има мотив - печелим значими дуели и се събираме целия тим. През седмицата наложително съблюдавам режим, само че след мач – може.

- Остава ли време за родния Благоевград?
- Винаги имам време. Там съм се родил, благополучен съм там. Вече ми е по-близко и когато имам свободно време, отскоквам.

- Какво си пожелаваш за край на нашия диалог?
- Пожелавам си да сме живи и здрави всички. Това е най-важното. Всичко друго се реализира.