Голмайсторът на Ботев (Враца) Валери Божинов даде интервю за предаването

Голмайсторът на Ботев (Враца) Валери Божинов даде изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. В началото на века британският вестник „ Таймс “ го дефинира като едно от спортните феномени, които ще се случат през новия век. Контузии обаче му попречиха да сбъдне на 100 % тази прогноза. Нападателят е играл в 15 разнообразни тима в кариерата си, измежду които международните грандове Ювентус и Манчестър Сити. Популярен е освен с богатата си визитка и голове, само че и с маркови лафове.

- Валери, добре пристигнал на терена на „ Код Спорт “! Как си? Как се чувстваш? В каква спортна форма си спрямо най-хубавите ти години?
- Благодаря, добре съм. Здравословно съм добре. Мога да кажа, че съм във форма, само че знаете къде съм бил - в какви тимове, в какви страни. Гостували сте ми в Манчестър, Парма, под дърво и камък. Така се обърнаха нещата, че в този момент аз гостувам при вас. Няма неприятно, малко сме на разменено посещение като в Шампионска лига.

- Защо общинската власт във Враца още не те е предложила за премия, откакто направи най-голямата реклама на града с фразата: „ Враца е като Ню Йорк “?
- Познавате ме добре и знаете, че имам комизъм. Казвам нещо и след това се възнамерявам, че съм споделил някой бисер. Но остават във фолклора. Казах го, тъй като по този начин съм го усетил. Не съм го мислил, по този начин ми пристигна. Направих равносметка от престоя ми в Китай, съпоставих с Враца и си споделих: „ Май тук в действителност все едно си в Ню Йорк за разлика от Китай “.

- Вярно ли е, че откакто разсипа обичания си Левски с два гола на „ Герена “, си се обадил на тогавашния треньор Славиша Стоянович и си му споделил нещо от рода – нищо персонално, това е футболът?
- Водят се доста версии, само че историята е такава – мениджърът, който ме закара в Партизан е негов кум. Веднага след мача получих позвъняване от този управител и той ми сподели скрийншота от
кореспонденцията с треньора. Вътре пишеше – Божинов напряко ни описа играта, все едно му беше последният мач, в никакъв случай не е играл по този начин, в никакъв случай не се е раздавал по този начин, каква е тази игра от него, той ни разруши, самичък игра, самичък победи… Казах му, че в случай че треньорът желае да се чуе с мен и да поговорим, аз нямам никакви проблеми. Звъннах на Славиша, извиних му се. Казах му: „ Нищо персонално, само че не може да играеш против Левски на „ Герена “ по този начин, че да не се докажеш. “ В България не може да се изправиш против ЦСКА или Левски на „ Армията “ или на „ Герена “ и да не се покажеш. Най-лесно е да си свалиш гащите. Но бях стимулиран, окуражен. Имаше пауза за националните тимове и се бях подготвил за този мач. Бях в Белград, където упражнявах с кондиционен треньор. Подготвях се физически и душевен. Чух се с втория ми татко Сашо. Най- хубавото е, че ми сподели, че отиваме за победа и ще бием Левски. Отговорих, че съм на същото мнение. Имах такова чувство, че можем да създадем нещо на „ Герена “. Както обича да споделя Сашо – отиваме на „ Герена “ и ще ги „ лепна “. Повярвайте ми, че за първи път играх освободено, без да се напъвам, без да мисля какво ще стане. Нещата ми се получиха, само че не съм съумял, а успяхме, тъй като въпреки всичко футболът е групов спорт.

- Имаше ли вид през последните една-две години да се завърнеш още веднъж на „ Герена “?
- Никой не ме е търсил. До мача с Левски всички си мислеха, че щом се е върнал във Враца, е завършил за огромния футбол, няма предпочитание, няма воля, не може да играе. Но мисля, че демонстрирах и
потвърдих, тъй като за България това е нещо. Но би трябвало да сме реалисти – отвън България някой вижда тези неща, различен - не. Но за България да отидеш с Ботев (Враца), да играеш против обичания ти тим, който уважаваш и да го биеш с два гола на „ Герена “… Показах на всички, че към момента съм жив! За страдание на някои хора…

- Направи едно съпоставяне за шампионата на България от предходния ти престой и в този момент – по какъв начин го виждаш? Има ли някаква смяна?
- Мисля, че има огромен прогрес. И в стадионите – направиха се много терени, осветление…

- Да, само че Лудогорец още е без конкуренция.
- Лудогорец още много години ще бъде по този начин. Докато го реши господин Домусчиев. За страдание. Нищо неприятно към господин Домусчиев, почитам го и оценявам това, което прави, само че до момента в който той реши, постоянно
ще е първенец. Да, могат да се трансформират нещата, в случай че господин Ганчев и новото ръководство в Левски решат да влагат вярно, да вършат вярна организация и в действителност да водят положителни
футболисти. Виждате, че без качество няма по какъв начин да играеш футбол. А това коства много пари.

- Как ще коментираш измененията в Левски?
- От това, което слушам, чета и виждам, се надявам да са за положително за клуба. Наистина да са съществени хора, които ще желаят да влагат, да оказват помощ и да се развива този клуб. Да има идея, конструкция. Дойде нов треньор, нов шеф. Пожелавам триумф на Павката Колев! Дай Боже, да направи всичко най-голямо с Левски! И хората, които стоят зад него, също да оказват помощ с вложения. Надявам се да бъде за положително, само че знаете, че това, което прави Лудогорец, не може
да го постигнеш от през днешния ден за на следващия ден. Те са години, години напред.

- Играл си в 15 клуба – по кое време си бил най-щастлив?
- Във всеки престой постоянно съм имал и хубави, и неприятни моменти. Но може би, когато в действителност избухнах с Лече. В последните шест месеца там се почувствах обичан, толкоз млад усетих какво е да играеш против такива футболисти, да си на такива игрища, да вкарваш такива голове. Може би тогава бях най-щастлив. Не получавах толкоз пари, нямах такова напрежение, бях освободен -все едно отивам да играя с другари. Не съм усещал, че се изправяме против Ювентус на „ Деле Алпи “ или против Милан или Интер на „ Сан Сиро “, или против Рома и Лацио. Излизах и се забавлявах. Но откакто ме продадоха, усетих напрежението. Пресата към този момент не ме пазеше толкоз доста. Правиш един слаб мач и хайде… Като държиш едно равнище, би трябвало да го държиш. Не може да
се лъкатушиш. Ако си огромен, ще си горе. Ако не си голям…

- Италия, Англия, Португалия – споделят, че в тези страни футболът е като част от менюто на хората, като пастата, бирата и виното. Така ли е в действителност? Къде хората най-силно обичат футбола?
- От това, което съм изпитал, а и там прекарах много години, ще кажа Италия. Там се чувстваш обичан. Всеки си има друго виждане, само че в Италия в действителност е да си футболист. Ако играеш в огромните тимове, всички те знаят, хората наблюдават „ калчото “, обичат футбола и тимовете си. Във Флоренция не можех да изляза на улицата – дърпат те за фотоси. Отивам в Милано и мисля, че ще си умря. Но не може – желаят ти подписи, питат те какво ще ядеш, черпят те… Да си футболист в Италия, е огромно преимущество. Хората в действителност те почитат, в случай че си оставил диря.

- Какво усети, когато влезе в съблекалнята на Ювентус?
- Когато разбрах, че има вид да отида в Ювентус, споделих на спортния шеф Пантелео Корвино: „ Може ли още на следващия ден? “. Отговори ми: „ Ама, сигурен ли си? Те са в Серия “Б”, може да изпаднат. Не се знае. “ Точно тогава беше казусът с „ калчополи “. Казах му: „ Директоре, апелирам ви осъществете тази фантазия! Няма значение дали е С1 или В, това е Ювентус! “. Само да чуеш името
Ювентус и да облечеш бяло-черната фланелка. Ще играя с тези, на които преди съм гонил топките
– Дел Пиеро, Трезеге, Недвед, Буфон… Леле, майко, какви футболисти! Исках да отида, тъй като Ювентус е нещо велико! Влизам в спортния център на клуба, който е на 10-15 км от Торино и още със слизането от колата усетих някаква сила. В съблекалнята виждам фотоси на футболисти, на
трофеи, на шампиони… Влизаш облъчен, искаш-не искаш тук би трябвало да си победител. Единствената цел е победа и единствено победа. От значение е единствено да си първи. Влизаш вътре и всичко ти нагласено,
подредено. В съблекалнята виждам седнали Буфон, Дел Пиеро, Каморанези, а аз на 20 години. Винаги съм бил „ перде “, с всеки приказвам. Приеха ме доста добре. Бях в стая с Павел Недвед. В дома му за първи път видях същинска „ Златна топка “. Вдигнах я и в действителност си тежи. А Павел ми сподели: „ Как няма да тежи, въпреки всичко и аз тежа. “ Успелите хора с качества също тежат, както тази премия.

- Бил си съотборник с доста велики играчи – тримата най-големи за теб?
- Бил съм съотборник с много огромни футболисти. Но ще кажа един, с който не съм бил в един тим, само че ми е бил идол, почитам го и го обичам. Той ме взе в националния тим. Искал съм да играя с него в един тим, само че не съм имал тази опция. Беше ми треньор в националния отбор, само че за жалост не ми е бил съотборник, въпреки че го почувствах като съотборник. Това е Христо
Стоичков! За мен е номер 1! Да, другите са огромни имена – Трезеге, Дел Пиеро, Недвед, само че той е номер 1. Стоичков е единствен и няма смисъл да изреждам другите! Бате Ицо е най-големият!

- Вкара гол в първия му мач против Ирландия.
- Взе ме в националния тим. Направи всичко допустимо да отида на европейското състезание в Португалия. Когато един човек прави за теб някои неща, би трябвало да ги оцениш, да ги кажеш и да ги покажеш. Не съм имал опцията да играя с него, само че ми беше треньор в националния тим. Оставяше ме да удрям фаулове, имаше въодушевление, смях, искаше да вдигне тима.

- Треньорите, с които си работил – от кои си впечатлен и от кои си наскърбен?
- От всеки един треньор съм си взел поука, видял съм и неприятно, и положително. Прандели ми беше треньор, Дешан тогава беше доста млад в Ювентус…

- Имаше един треньор, който те обичаше като син…
- Да, Зденек Земан, също и Свен-Горан Ериксон.

- Манчестър Сити против Манчестър Юнайтед, дружно с Мартин Петров сте в Сити. Ти си контузен с този миг, а Мартин играе. Трябват билети за мача, само че не могат да се намерят. Всеки състезател има право на два пропуща, а тези, които не са в групата, нямат. И ти реши въпроса с Ериксон с едно потупване по рамото.
- Тъкмо се бях изкъпал и се разхождам с кърпата. Говоря му на италиански и му споделям: „ Мистър, може ли? Трябват два-три билета! “ След няма и две минути индивидът пристигна. И качвате се горе, гледате и хапвате.

- Малшансът на кариерата ти? Контузиите ли са или в дадени моменти ти също помагаше за него?
- Контузиите са част от играта. Но като размисля и в случай че мога да върна времето обратно и разсъждам по този начин, както в този момент, в случай че бях толкоз умен и имах опита, който получих последните години, сигурно нямаше да се стигне до това нещо. Вината си е персонално в мен и си я поемам. Човек не би трябвало да бяга от тези неща. Най-лесно е да кажеш, че този или оня ти е отговорен. Но като застанеш пред огледалото, виждаш истината. Огледалото не лъже.

- Спрягаха те, че ще се развиеш като Уейн Руни.
- Тогава съм разсъждавал и съм мислел по различен метод. Малко се самозабравяш, летиш в облаците. Викаш си, че имаш гений.

- Твърде рано пристигна при теб славата – единствено на 16 години.
- Да, и пари, и дами. Не можеш да избягаш от тези неща, само че в случай че имам настоящето мислене… Но не мога да върна времето обратно.

- Мнозина се чудят по какъв начин постоянно подписваше контракти за доста пари. Беше измежду най-добре платените футболисти в тимовете. Всичко поради Джери Паломба ли е?
- Без мениджъри няма по какъв начин. Може да си най-хубавият, само че то са схеми, влизания, излизания, връщания, правения, давания, изкарвания, надлъгвания, блъфове, пък ставаш и си тръгваш… В Спортинг му споделих, че под толкоз няма да отида, а той ми отговори, че над тази сума няма да отида.

- Спортинг ли беше най-голямата ти неточност в кариерата с тази прословута дузпа?
- Взех топката и желаех да вкарам гол, това ми липсваше. Ако върна времето обратно, в този момент няма да повторя тази неточност. Но си извадих поука, че би трябвало да биеш дузпа, когато видиш поддръжката, а не да се насилваш да правиш нещо, което знаеш, че няма да се получи.

- Националният тим затворена страница ли е за теб?
- За мен – не. Да се надяваме и за господин Хубчев да не е затворена.

- Социалните мрежи са очевидно огромно развлечение за теб, само че даваш ли си сметка, че с изявите си там даваш развлечение и на други хора?
- Да, по тази причина и стопирах. Отдавна направих тези нелепости. Научих си урока, осъзнах къде съм сбъркал. Вместо да съм образец за децата ми, за почитателите и за младите момчета, давам образец за това, което не би трябвало да бъде. Да, имам профил в „ Инстаграм “, ще си качвам някои неща в кръга на естественото, на професионалното, било с тима или нещо вярно и положително за хората, които влизат и гледат. Да видят нещо положително, а не нелепостите, които правех преди. Осъзнавам си грешките и скърбя. Трябва да се извиня на себе си и да кажа, че това не е вярно, не е правилно и не е образец за българското общество и за хората в целия свят. Много по-луди неща от мен са правили други хора, тъй че не е проблем. Но, в случай че би трябвало да се извиня, ще се извиня на цяла България за постъпките, които съм правил.

- Би ли написал още веднъж паметното: „ Малко коте, секс има ли “?
- Това е една от грешките, това е тъпота, това е несериозно за човек, който желае да прави нещо и да бъде образец. Не можеш да правиш такива неща. Застанах пред едно огледало и си ударих два
шамара. И то хубави плесници. Малко да сляза на земята. Казах си, че или влизаш в правил път, или… Грехота е за самия себе си и най-много въпреки всичко съм татко на две деца. А в този момент влизаш в интернет и излизат нелепости.

- Кога най-вече си страдал и защо?
- Най-много съм страдал за това, че не съм направил това, за което съм имал опцията. Да бъда на високо равнище, да го задържа и да играя в огромни тимове. Това най-вече ме болеше и за това най-вече пострадвам сега. Талантът, опцията, млад, перспективен, толкоз млад дебютираш, играеш, хората ти дават късмет, а ти се отнасяш непрофесионално и несериозно. Е, няма по какъв начин след това да те възнаградят! За това доста съм страдал, само че не мога да върна времето. Всеки споделя по какъв начин може да играеш в Ботев (Враца)? Това е страдалчество за подобен първокласен футболист като мен. Но очевидно заплащам за това, което е трябвало да върша преди, а не съм го правел. Затова съм тук – играя, пострадвам, съпротивлявам се най-много самичък със себе си, не се окайвам, запушил съм си и двете уши, упражнявам, давам всичко от себе си… Надявам се да не е късно, само че знаете, че във футбола както сме долу, по този начин може и да изплуваме! Това е към този момент Божа работа.

- Личният живот – правилно ли е, че Биляна е първата жена, която съумява да те държи на правия път?
- Да, в действителност. Благодарение на нея съм различен човек – умен, сдържан. Един тип и експерт станах около нея. Никога не съм обръщал внимание на себе си, както сега - за това какво
би трябвало да хапвам, по кое време би трябвало да дремя, какъв брой би трябвало да упражнявам. Ходя в допълнение да упражнявам, върша неща, с цел да подкрепям тялото си, с цел да се усещам добре. Благодарение на нея и с нейната
толерантност, разговор, връзка и проявление в действителност съумях да трансформира себе си за положително.

- С Ники Михайлов направихте няколко рокади на тематика дами.
- Да, само че с него нямаме никакви проблеми. Чуваме се всеки ден, даже доскоро. В България хората приказват, само че за мен той е другар и ще остане другар. Както той, по този начин и татко му. И с Боби, и с Ники имам мощна връзка и връзки. Не могат да ни разделят поради глупави обстановки, неточности или поради дами. Няма по какъв начин. Уважението, отношението, играли сме дружно в националния
тим, познаваме се отдавна… Не може поради някакви неща да си провалим връзките и да даваме мотив на хората.

- Но не сте единствено вие, Алисия и Николета Лозанова по какъв начин се схващат?
- Не, няма проблеми. Всичко е изчистено. За мен най-важното е, че съумяхме и направихме по този начин, че всичко да се почисти. Все отново сме огромни хора. Най-важно е да има връзка. С Ники си пием кафето или вървим на вечеря, приказваме си, споделяме си. Считам го за мой другар, както и той мен.

- За децата си имаш ли време?
- Не е това, което би трябвало да бъде, само че имам. Искам да благодаря и на двете майки – и на Николета, и на Алисия, че в действителност ме схващат и ме поддържат от позиция на това, че колкото време имам, по най-бързия метод се прибирам и съм с тях. Правя всичко допустимо да бъда с тях. Не е времето, което би трябвало да се отделя, само че въпреки всичко знаете – тренировки, мачове… Но футболът не е безконечен. Надявам се, че когато завърша кариерата си, ще се отдам на моите деца, тъй като те имат потребност. Най-важно е да има схващане и връзка. Искам да благодаря и на Биляна, тъй като без нейната поддръжка този Валери нямаше да го има. Първа лига 21 кръг, събота 16 февруари Ботев (Враца) 12:30 Витоша (Бистрица)