Големият взрив може да не е бил сам. Възможно е

Големият гърмеж може да не е бил самичък. Възможно е към появяването на всички частици и радиация във Вселената да се е включил различен Голям гърмеж, който да е наводнил нашата Вселена с частици тъмна материя. И ние може би ще успеем да я открием.

В общоприетата космологична картина ранната Вселена е била доста екзотично място. Може би най-същественото нещо, което се е случило в нашия космос, е инфлацията (разширяване), която в доста ранен интервал след Големия гърмеж е довела Вселената до извънредно бързо разширение.

Когато инфлацията завършила, екзотичните квантови полета, които били мотор на това събитие, се разпаднали, трансформирайки се в поток от частици и радиация, които са останали до през днешния ден.

Когато нашата Вселена е била на по-малко от 20 минути, тези частици са почнали да се сглобяват в първите протони и неутрони по време на това, което назоваваме нуклеосинтеза при Големия гърмеж.

Нуклеосинтезата на Големия гърмеж е дирек на актуалната космология, защото изчисленията, които стоят зад нея, тъкмо предсказват количеството на водорода и хелия в космоса.

Въпреки триумфа на визията ни за ранната Вселена обаче към момента не разбираме тъмната материя, която е мистериозната и невидима форма на материята, заемаща по-голямата част от масата в космоса.

Стандартното допускане в моделите на Големия гърмеж е, че какъвто и да е процесът, породил частиците и радиацията, е основал и тъмната материя. И по-късно тъмната материя просто се е въртяла в близост, игнорирайки всички останали.

Екип от откриватели обаче предложи нова концепция. Те настояват, че нашите столетия на инфлация и нуклеарна синтеза при Големия гърмеж не са били независими.

Тъмната материя може да е еволюирала по изцяло обособена траектория. При този сюжет, когато инфлацията завършила, тя към момента заливала Вселената с частици и радиация. Но не и тъмна материя. Вместо това е останало някакво квантово поле, което не се е разпаднало.

С разширението и охлаждането на Вселената това в допълнение квантово поле в последна сметка се е трансформирало, предизвиквайки образуването на тъмна материя.

Предимството на този метод е, че той отделя еволюцията на тъмната материя от естествената материя, тъй че нуклеосинтезата на Големия гърмеж може да продължи, както я разбираме сега, до момента в който тъмната материя се развива по обособен път.

Този метод също по този начин открива благоприятни условия за проучване на богато многообразие от теоретични модели на тъмната материя, защото в този момент, когато тя има обособена еволюционна писта, е по-лесно да се наблюдава в изчисленията, с цел да се види по какъв начин може да се съпостави с наблюденията.

Например екипът, който стои зад публикацията оповестена в Universe Today, е съумял да дефинира, че в случай че е имало по този начин наречения Голям гърмеж на тъмната материя, той е трябвало да се случи, когато нашата Вселена е била на по-малко от един месец.

Изследването също по този начин откри, че появяването на мрачен Голям гърмеж освобождава доста неповторим симптом на мощни гравитационни талази, които ще се запазят и в днешната Вселена. Провежданите сега опити, като масиви за премерване на времето на пулсарите, би трябвало да могат да открият тези гравитационни талази, в случай че те съществуват.

Все още не знаем дали е имало мрачен Голям гърмеж, само че тази работа дава явен път за инспекция на теорията. /БГНЕС