Големият въпрос обаче е друг – ще остане ли кой

Големият въпрос обаче е различен – ще остане ли кой да го създава у нас

Какво агнешко да изберем за Великден, с цел да има усет, чупливост и качество на празничната софра? Отговорът идва от човек, който познава овцевъдството от вътрешната страна и живее с него всеки ден. Димитър Добрев от айтоското село Пирне е измежду хората, които не приказват за месото от витрината, а от кашлата. За него най-хубавият избор за великденската софра е явен. Това е сукалчето.

Димитър Добрев е един от най-опитните и положителни овцевъди у нас. Занимава се с тази активност цялостен живот, а над 10 години е ръководител на Сдружение за отглеждане и развъждане на млечни овце.

Във фермата му се отглеждат агнета както за разплод, по този начин и за кръвопролитие. Основната порода е българска млечна, комбинирана за мляко и месо. Основният доход идва от млякото, а месото остава спомагателен приход. Въпреки това точно месото е това, по което хората най-лесно усещат труда на стопанина. Добрев е безапелационен, че вкусното агне би трябвало да е освен добре гледано, само че и тежко и качествено.

По думите му разликата сред агнешкото и шилешкото не е единствено във възрастта, а и във усета. Когато агнето е сукало мляко, в месото се натрупва млечна киселина, която пази вкусовите качества и трайността. Именно по тази причина сукалчето се счита за най-хубавото за печене. Според него това е най-подходящият избор за Великден, изключително когато става дума за цяло печено агне.

Той изяснява, че по книга за агне се счита животно до 6 месеца, само че у нас като стандарт най-често се търси агне на 2 до 3 месеца, с тегло към 25 кг. Това е месото, което хората познават като най-крехко и най-подходящо за празник. При него цената за живо тегло на агне от 25 кг е към 150 евро, или по 7 евро на кг. И тук идва огромният абсурд. За да бъде изпечено, тук-там желаят още 70 евро. По думите му хората, които го подготвят, печелят за 3 часа съвсем колкото фермерът за месеци труд по развъждането.

Разговорът за вкусното великденското агне обаче излиза оттатък кухнята и стига до същинския проблем на бранша. Зад едно хубаво парче месо стоят не просто разноски, а непрестанен труд без отмора. В овцевъдството няма празници, няма събота, няма неделя. Работата е целогодишна и денонощна, споделя Добрев. Ако човек няма обич към тази специалност, няма по какъв начин да издържи. Той е израснал в тази кашла и за него тя не е бизнес на книга, а метод на живот.

Само тази пролет през стопанството му са минали към 330 агнета, дружно с към този момент продадените. В момента отглежда към 230 овце. Всичко това значи непрекъсната грижа, риск и сметки, които все по-трудно излизат.

Големият въпрос пред хората преди Великден е дали агнешкото по магазините е българско. На това самият той не дава безапелационен отговор. Според него единствено контролните органи, а точно БАБХ, могат да кажат какъв % е българско месо и какъв е вносът. Когато човек желае същински вкусно агне, би трябвало да търси сигурен генезис и собственик, който стои с името си зад продукцията, счита той.

Зад хубавото агнешко обаче стои и една все по-тежка стопанска система. Цената на млякото съвсем не се движи, до момента в който разноските порастват. Добрев показва абсурд, който съгласно него споделя всичко за положението на бранша. Кафето коства 80 цента, а литър овче мляко се изкупува за 95 цента. В същото време единствено агнешкото е поскъпнало с към 15 %, а фуражите и зърното изяждат все по-голяма част от приходите.

Още по-тежък остава казусът с работната ръка. По думите му искащи съвсем няма. Дори синът му е в Австрия. През годините е работил с разнообразни хора, само че все по-трудно намира съществени служащи. Започнал е да търси хора от Узбекистан, тъй като там най-малко има искащи да работят. И тук обаче идва друга спънка - визи, документи, очакване, администрация. В един миг стопанинът остава самичък с разноските, а служащият си потегля.

Така зад въпроса какво агнешко да изберем за Великден стои и различен, по-голям въпрос. Колко още българските овцевъди ще устоят. Докато на трапезата търсим нежно месо и добър усет, в стопанствата борбата е за оцеляване. И в случай че някой знае кое е най-хубавото агне за празника, това е индивидът, който го е гледал денонощно. Отговорът е елементарен - за Великден най-хубавото е сукалчето, огромният въпрос обаче е различен – ще остане ли кой да го създава.