Големият въпрос е какво ще се случи с Лукойл Нефтохим

Големият въпрос е какво ще се случи с „ Лукойл Нефтохим Бургас “, когато на 21 ноември влязат в действие глобите на Съединените щати против съветската петролна компания „ Лукойл “. На пръв взор американският ход наподобява като следващата стъпка за икономическа изолираност на Русия, само че за България следствията могат да бъдат съществени.

Бъдещето на най-голямата рафинерия на Балканите, „ Лукойл Нефтохим Бургас “, която обезпечава горива за вътрешния пазар и работни места за хиляди хора, е заложено на карта. След влизането в действие на глобите всички, които поддържат бизнес връзки с „ Лукойл “ и нейните дъщерни сдружения, могат да бъдат глобени от Вашингтон. Това основава действителен риск рафинерията в Бургас да спре работа, защото контрагентите ѝ ще се откажат от всевъзможни покупко-продажби с нея. А тя обезпечава над 40% от горивата в страната.

Спешността на обстановката пролича в петък, 7 ноември, когато парламентарната комисия по енергетика утвърди за рекордните 30 секунди законови ремонти, които разрешават на страната да назначи необикновен търговски шеф над активите на „ Лукойл Нефтохим “. Този шеф ще има пълномощия освен да управлява, само че и при потребност, да продаде бизнеса.

Официалният мотив е, че по този начин България следва „ немския модел “, т.е. подобен с решението на Берлин от 2022 година, когато немската страна пое контрола над рафинерията на „ Роснефт “ в Швет и получи краткотрайна пролонгация от глобите. Нашите ръководещи се надяват на сходен резултат.

Опозицията в Народното събрание обаче вижда не неотложност, а корист с власт. Лена Бориславова от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ дефинира съвещанието на депутатите като „ скрито и нерегламентирано “, а поправките, като „ закон, написан от Делян Пеевски “.

Експертите са по-прагматични. Според тях рафинерията е непродаваема без единодушието на американската Служба за надзор на задграничните активи (OFAC), която управлява глобите. И нито българското държавно управление, нито евентуални купувачи могат да заобиколят този надзор.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов показа набелязаните промени като част от „ надграждането на немския модел “. По думите му страната ще обезпечи цялостен надзор върху финансовите потоци, тъй че „ нито една стотинка да не отива към Русия “. Средствата ще се държат по специфична сметка, както се прави в Германия и Белгия.

Борисов твърди, че процесът се следи „ от интернационалните сътрудници “ и че връзката със Съединени американски щати е дейна. Тази убеденост обаче контрастира с действителността от последните седмици, тъй като липсва координирана тактика сред институциите.

Докато болшинството твърди, че горива у нас няма да липсват, опозицията упорства за чуване на премиера и министрите на стопанската система и енергетиката.

„ Ситуацията става извънредно рискова за страната и съм изумен с какво успокоение това се приема “, съобщи депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев.

В характерен жанр Делян Пеевски отговори с нападки към „ партията на пуделите и на „ Лукойл “, твърдейки, че „ нервност има единствено в тях “, а ресурси и гориво „ има задоволително “.

Костадин Костадинов от „ Възраждане “ пък предизвести, че „ посягане върху този актив “ ще докара до ответни дейности от Русия и правосъдни каузи.

Вместо консенсус тематиката за „ Лукойл “ още веднъж раздели българския политически набор, само че този път по линията Вашингтон – Москва.

Впрочем специалисти поучават да се търсят работещи разновидности. Според едни страната ни може да изиска изключение от глобите, както направи Германия и да предложи ясна стратегия за краткотрайно държавно ръководство и финансов надзор.

Други считат, че страната може да поеме непосредствено ръководството на „ Лукойл Нефтохим “ посредством назначен необикновен шеф, само че това крие правни и стопански опасности, в това число правосъдни искания от притежателите и сътрудниците на компанията.

В световен проект продажбата на задграничната империя на „ Лукойл “ стартира да буксува. В края на предишния месец съветският колос се съгласи да продаде интернационалното си поделение. Регистрираната в Швейцария компания „ Гунвор “ стартира договаряния за покупка, единствено че на 6 ноември отдръпна предлагането си. Това се случи малко откакто американското финансово министерство я дефинира в платформата „ Екс “, като „ марионетка на Кремъл “, която няма да получи лиценз и да работи, до момента в който Владимир Путин продължава да предизвиква излишно гибел в Украйна.

Според министерството американският президент Доналд Тръмп е бил пределно явен, че войната би трябвало да завърши неотложно.

Разследване от предходната седмица сподели, че главният акционер в „ Гунвор “- Торбьорн Торнквист, поддържа близки персонални връзки с Русия. Той е женен за рускиня и има имение в най-луксозния и безценен регион „ Рубльовка “, ситуиран на 10 км от Москва. Сред съседите му са генералът от армията Сергей Суровикин, както и висшите ръководители на петролни компании Анатолий Нуряев ( “Сургутнефтегаз ”) и Вячеслав Михаленко ( “Газпром ”).

Междувременно дъщерни сдружения на „ Лукойл “ в Европа към този момент изпитват усложнения. Базираната в Швейцария комерсиална компания „ Литаско “, която е част от структурата на „ Лукойл “ и е формалният притежател на „ Лукойл Нефтохим “, не може да откри танкери за транспорт на петрола ѝ поради глобите, които Англия наложи в средата на октомври. Първоначално имаше подозрения дали ограниченията на Лондон ще окажат резултат, само че се оказва, че корабни компании, които са регистрирани в Обединеното кралство, са почнали да отхвърлят да оферират услугите си на съветските „ Лукойл “ и „ Роснефт “. Има данни и за редуциране на чиновници в „ Литаско “.

Сагата към „ Лукойл “ е не просто поредна рецесия, а огледало на нашата взаимозависимост, която е енергийна, икономическа и геополитическа.

Ако до 21 ноември България не успее да построи явен, правно изискан и транспарантен механизъм за ръководство на „ Лукойл Нефтохим “, рискува освен да остане без горива, само че и без доверието на личните си жители.