Комплексната кибератака срещу сървърите на няколко ключови държавни институции през последните 24 часа постави на сериозно изпитание готовността на България да се справи с хибридните заплахи. Въпреки че властите бързо успокоиха обществеността, че личните данни на гражданите не са компрометирани, инцидентът отново фокусира вниманието върху хроничните слабости в дигиталната инфраструктура на държавната администрация и нуждата от спешни инвестиции в киберзащита.
Според официалното изявление на Държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ), атаката е била от типа разпределен отказ от услуга (DDoS), целяща претоварване на системите и спиране на достъпа до електронни услуги. Засегнати са били сайтове и информационни системи на институции като Министерство на финансите и Националната агенция за приходите (НАП). Макар да не е допуснато проникване в базите данни, временното прекъсване на услугите създаде хаос и несигурност сред гражданите и бизнеса.
Информационното разузнаване и експертите по киберсигурност предполагат, че атаката е била координирана и с чуждестранен произход, насочена към дестабилизиране на общественото доверие и нарушаване на нормалната работа на държавния апарат. Този тип хибридна война е характерен за геополитическата обстановка в региона и налага стратегическо преосмисляне на подхода към защита на критичната инфраструктура.
Критиците на държавната политика в областта на киберсигурността посочват, че този инцидент е поредното доказателство за липсата на единна и адекватно финансирана стратегия. Въпреки многобройните предупреждения и предишни по-малки инциденти, голяма част от държавните системи оперират с остарял софтуер и недостатъчни защитни механизми. Експерти многократно са настоявали за централизирано управление на киберзащитата и за задължително одитиране на всички ключови информационни системи.
"Не е достатъчно просто да отблъснем атаката. Трябва да разберем защо тя беше толкова успешна в претоварването на нашите сървъри. Инвестициите в електронното управление не са само в нови услуги, а и в непробиваемата им защита," коментира пред медиите независим експерт по информационни технологии, подчертавайки необходимостта от повишаване на квалификацията на административния персонал.
В отговор на обществения натиск, правителството обяви, че ще засили сътрудничеството с партньорите от НАТО и ЕС за обмен на информация и достъп до най-новите защитни технологии. Освен това, се очаква спешно преразглеждане на бюджета за 2026 г., за да се осигурят допълнителни средства за подмяна на остарялата хардуерна и софтуерна инфраструктура в администрацията.
В заключение, кибератаката срещу държавните системи е сигнал за събуждане за българската администрация. Сигурността на данните и непрекъсваемостта на електронните услуги са вече не само технически, но и национално-политически приоритет. Успешното справяне с тези предизвикателства изисква не само реакция след инцидент, но и дългосрочна, координирана стратегия, която да гарантира, че България е устойчива на все по-нарастващите хибридни заплахи.
