Детето-чудо пред БЛИЦ СПОРТ: Бягах сред въоръжени с автомати, не отстъпвам на африканките
Големият гений на родната лека атлетика Лиляна Георгиева от нощес е в Италия, където й следва присъединяване на европейския шампионат за юноши и девойки под 20 години. Детето-чудо на следващия ден навършва 17 години, като в конкуренцията в Гросето ще бъде една от най-малките участнички. Повечето от съперничките й ще бъдат съвсем 20-годишни. Но Лили нито за момент не акцентира това, и неслучайно... Възпитаничката на Радмила Станкович в СКЛАТ " Тракия " е привикнала да се състезава и да побеждава по-големи от нея.
За трета поредна година Георгиева ще посрещне рождения си ден на съревнование в чужбина. На 20 юли през 2016-а беше на Европейското до 23 години в Бидгошч (Полша), а година по-рано - на Европейския юношески олимпийски фестивал в Тбилиси, където също записа върхове.
Лили отпътува през вчерашния ден за Италия, единствено два дни след завръщането от Кения, където зае шестото място на 1500 метра на Световното по лека атлетика за юноши и девойки до 18 години. Родният гений впечатли в Африка, като в досегашните 10 международни шампионати при юношите друга европейка не бе попадала в шестицата.
- Лили, каква е настройката ти преди стартовете в Гросето и действителни ли са възможностите за продобиване на орден?
- Амбицирана съм да покажа най-хубавото, ще се раздам. Надявам се да развеселявам всички хора, които ме поддържат. Във форма съм, усещам се добре, резултатите ще покажат. Още не знаем стартовия лист, само че сигурно конкуренцията ще бъде доста огромна. Ще пускам единствено на 1500 метра - серии и край.
- Ще имаш ли старт точно на рождения си ден - 20 юли?
- Не, празникът ми е един ден преди надпреварата. Дори торта няма да има, треньорката не разрешава. Дори би трябвало да смъква още малко, сега съм 46,700 кг (б.р. - треньорката й споделя, че би трябвало да бъде 45 кг). Надявам се да имаме мотив да честваме след надпреварата.
- Какво си пожелаваш за рождения ден?
- Да съм жива и здрава, да не преставам да веселя хората и да ожънвам триумфи за България. Любопитното е, че за трета поредна година съм на съревнование в чужбина навръх рождения ми ден. След Тбилиси и Бидгошч в този момент ще посрещна празника в Гросето. Свикнах към този момент, а и знам, че това ме чака и в бъдеще.
- В коя дисциплинираност считаш, че си по-силна - 800 или 1500 метра?
- Няма разлика, разпределям се на всички места.
- На Световното в Кения се класира на влиятелното шесто място, доста мъчно ли беше?
- Няма елементарно. В Найроби за първи път се сблъсках непосредствено с кенийки. А и с още нещо. Мерките за сигурност бяха доста съществени и непрекъснато към нас имаше въоръжени с автомати.
- Това стряскаше ли те?
- Досега не бях ставала очевидец на сходно нещо.
- Африканките доста по-бързи ли са от теб?
- Видяхме какъв брой са бързи... Рекордът, който съм сложила на 1500 метра, означаваше шампионска купа на Световното в Кения. Шампионката даде по-слаб резултат от моя. Не считам, че са по-добри от мен, не им правя отстъпка.
- Проблемът с климатизацията ли ти попречи?
- Да. Ако имах повече време за акомодация, резултатът ми 100 % щеше да бъде още по-добър от шестото място. Това е все едно африканките да дойдат в България и незабавно да бягат, ще ги забележим тогава. В последните 400 метра на финала едвам дишах. Грам въздух нямах, нещo ме режеше в гърдите.
- Имаше ли вид да спреш и да не финишираш?
- Не, няма по какъв начин да се откажа. Но в действителност беше доста тежко.
- Контузи се по безразсъден метод през април, което ти попречи да тренираш един месец. Какво тъкмо се случи?
- Препънах се на едно камъче и контузих гален, доста нелепа травма. А постоянно внимавам. Заради контузията близо месец не упражнявах. Дори не съм предполагала, че от едно камъче може да стане подобен огромен проблем. Важното е, че в този момент съм изцяло здрава, усещам се в отлична форма. Надявам се по трибуните на стадиона в Гросето да участват българи, живеещи в Италия. В Кения нямаше кой да ни поддържа, само че локалните бяха извънредно прочувствени. Беше неповторимо.
- Какви мисли минават през главата ти по време на съревнование?
- О, въобще нямам време да мисля.
- Какво следва след Европейското?
- Кратка отмора, ще бъда две седмици на море. Ще поиграя и малко баскетбол. Много обичам баскетбола, само че от боязън от контузии го упражнявам рядко. Сега обаче треньорката ще ми позволи да поиграя.
- Има ли нотка на състрадание, когато победиш някоя по-голяма състезателка?
- Не, за какво да го върша. Аз упражнявам като всяка друга. Иначе е имало случаи, когато победя по-голяма от мен, след което тя се хваща за главата и се заканва повече да не тренира.
- На ръката имаш гривна на Кения...
- Сувенир е. България е моята страна, обичаното ми място. Надявам се занапред да ожънвам триумфи и да популяризирам родината.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
За трета поредна година Георгиева ще посрещне рождения си ден на съревнование в чужбина. На 20 юли през 2016-а беше на Европейското до 23 години в Бидгошч (Полша), а година по-рано - на Европейския юношески олимпийски фестивал в Тбилиси, където също записа върхове.
Лили отпътува през вчерашния ден за Италия, единствено два дни след завръщането от Кения, където зае шестото място на 1500 метра на Световното по лека атлетика за юноши и девойки до 18 години. Родният гений впечатли в Африка, като в досегашните 10 международни шампионати при юношите друга европейка не бе попадала в шестицата.
- Лили, каква е настройката ти преди стартовете в Гросето и действителни ли са възможностите за продобиване на орден?
- Амбицирана съм да покажа най-хубавото, ще се раздам. Надявам се да развеселявам всички хора, които ме поддържат. Във форма съм, усещам се добре, резултатите ще покажат. Още не знаем стартовия лист, само че сигурно конкуренцията ще бъде доста огромна. Ще пускам единствено на 1500 метра - серии и край.
- Ще имаш ли старт точно на рождения си ден - 20 юли?
- Не, празникът ми е един ден преди надпреварата. Дори торта няма да има, треньорката не разрешава. Дори би трябвало да смъква още малко, сега съм 46,700 кг (б.р. - треньорката й споделя, че би трябвало да бъде 45 кг). Надявам се да имаме мотив да честваме след надпреварата.
- Какво си пожелаваш за рождения ден?
- Да съм жива и здрава, да не преставам да веселя хората и да ожънвам триумфи за България. Любопитното е, че за трета поредна година съм на съревнование в чужбина навръх рождения ми ден. След Тбилиси и Бидгошч в този момент ще посрещна празника в Гросето. Свикнах към този момент, а и знам, че това ме чака и в бъдеще.
- В коя дисциплинираност считаш, че си по-силна - 800 или 1500 метра?
- Няма разлика, разпределям се на всички места.
- На Световното в Кения се класира на влиятелното шесто място, доста мъчно ли беше?
- Няма елементарно. В Найроби за първи път се сблъсках непосредствено с кенийки. А и с още нещо. Мерките за сигурност бяха доста съществени и непрекъснато към нас имаше въоръжени с автомати.
- Това стряскаше ли те?
- Досега не бях ставала очевидец на сходно нещо.
- Африканките доста по-бързи ли са от теб?
- Видяхме какъв брой са бързи... Рекордът, който съм сложила на 1500 метра, означаваше шампионска купа на Световното в Кения. Шампионката даде по-слаб резултат от моя. Не считам, че са по-добри от мен, не им правя отстъпка.
- Проблемът с климатизацията ли ти попречи?
- Да. Ако имах повече време за акомодация, резултатът ми 100 % щеше да бъде още по-добър от шестото място. Това е все едно африканките да дойдат в България и незабавно да бягат, ще ги забележим тогава. В последните 400 метра на финала едвам дишах. Грам въздух нямах, нещo ме режеше в гърдите.
- Имаше ли вид да спреш и да не финишираш?
- Не, няма по какъв начин да се откажа. Но в действителност беше доста тежко.
- Контузи се по безразсъден метод през април, което ти попречи да тренираш един месец. Какво тъкмо се случи?
- Препънах се на едно камъче и контузих гален, доста нелепа травма. А постоянно внимавам. Заради контузията близо месец не упражнявах. Дори не съм предполагала, че от едно камъче може да стане подобен огромен проблем. Важното е, че в този момент съм изцяло здрава, усещам се в отлична форма. Надявам се по трибуните на стадиона в Гросето да участват българи, живеещи в Италия. В Кения нямаше кой да ни поддържа, само че локалните бяха извънредно прочувствени. Беше неповторимо.
- Какви мисли минават през главата ти по време на съревнование?
- О, въобще нямам време да мисля.
- Какво следва след Европейското?
- Кратка отмора, ще бъда две седмици на море. Ще поиграя и малко баскетбол. Много обичам баскетбола, само че от боязън от контузии го упражнявам рядко. Сега обаче треньорката ще ми позволи да поиграя.
- Има ли нотка на състрадание, когато победиш някоя по-голяма състезателка?
- Не, за какво да го върша. Аз упражнявам като всяка друга. Иначе е имало случаи, когато победя по-голяма от мен, след което тя се хваща за главата и се заканва повече да не тренира.
- На ръката имаш гривна на Кения...
- Сувенир е. България е моята страна, обичаното ми място. Надявам се занапред да ожънвам триумфи и да популяризирам родината.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ