Стефан Данаилов и Аня Пенчева живели заедно в Перник
Големият Стефан Данаилов е на 40 години, когато една красива млада актриса го влюбва още веднъж. Първата им среща е през зимата, по време на фотосите на кино лентата „ Юлия Вревска “ край село Бели Осъм. Едно момиче от Троян е на път да сбъдне фантазията си да бъде актриса.
Тя е студентка във ВИТИЗ, с гипсиран крайник, от колата на татко си следи по какъв начин режисьорът Никола Корабов изкусно ръководи комплицираната кино продукция.
В основната мъжка роля е Стефан Данаилов. Истинската среща сред двамата артисти обаче се случва по-късно.
Виновник за нея е каскадьорът Димитър Кехайов, написа вестник „ 24 часа “.
Ламбо, в типично негов жанр, пуска следващата смешка. Погледите им се срещат. И чудото се случва.
Така стартира разказът за огромната обич сред Стефан Данаилов и Аня Пенчева в книгата на надарения публицист Георги Тошев – „ Игра на живот “.
Вчера бе премиерата й в кино „ Одеон “. На нея се прожектира и документалният филм „ Ламбо от София “, дело на Георги Тошев, Ема Константинова и Борис Пинтев.
„ Любов! Минали са толкоз години и мога да кажа сигурно, че нашето с Аня беше обич. Разделихме се, тъй като беше прекомерно хубаво. Пътувахме доста.
Обичахме се доста, само че в един миг стана невероятно хубаво и се уплаших. На нея всичко й предстоеше – деца, да гради лична кариера, а аз се усещах изтощен.
Аня животът я искаше, а аз бях на междинна възраст – 43 години„. Това споделя приживе великият артист Стефан Данаилов, малко преди кончината си.
За огромната обич сред Аня (с рождено име Анушка) и Данаилов е писано доста. Но за първи път артистът признава неща от интимния си свят, обвързван с обичаните дами в живота му.
В края на 70-те години Ламбо е най-сниманият български актьор. Той с лекост влиза от филм във филм. Само за две години снима осем, измежду които „ Топло “, „ От нищо нещо “ и „ Дами канят “. Обожаван е от дамите.
„ Ако някое младо момиче може да си показа Стефан по това време ще кажа – беше все едно да имаш против себе си Брад Пит, Джордж Клуни и Леонардо ди Каприо в едно. Беше хубав и го знаеше.
А скромността му беше непозната„, споделя Аня в книгата. Когато схващат, че възприятията сред тях са повече от мимолетно въодушевление, Аня и Стефан заживяват в град Перник в жилището на артиста Илия Георгиев.
Родителите на Пенчева са изрично срещу връзката на щерка им с женен мъж. Ламбо събира храброст и се изнася от фамилното жилище в София.
Не скрива от брачната половинка си Мария, че има съществено въодушевление и моли за време, преди да реши по какъв начин ще продължи животът му. След това артистът взема решение да се разделят.
„ Мери ме одобри обикновено. Имаше гений да не демонстрира какво й е в душата. А аз диря любовта.
Тя е щастието, то е момент. Може би това е, което търсим цялостен живот – най-голямата тъга, с цел да намерим себе си, преди да умрем “, споделя пред журналиста артистът.
За последната си среща с любовта си Аня Пенчева също е доста прочувствена. Тя е със сина му Владимир в болничното заведение. „ Накачулена като космонавткиня влязох:
„ О, моето мъжко момиче„, направи неговия жест – козируваше ми с два свити пръста, както когато започваше да ми пее.
Целунах го и приседнах до него. Казах му, че съм за малко, тъй като доста сме чакали с Влади „ суетният му татко да се напудри “.
Гледах очите му – нямаше ги, и разбрах, че той бе там и не беше. Нещо като да излезеш от сцената, преди да е паднала завесата. Искаше да каже нещо, само че се отхвърли. Вече не можеше да приказва.
Вместо това стисна мощно ръката ми. „ Хайде дребничък, синът ти те чака. Одрал ти е кожата„, е последното, което актрисата споделя на Ламбо, а той изсумтява предостатъчно.
„ Погалих го и станах. Излязох като от черква – ходех обратно, не желаех да му обръщам тил “, споделя Аня за последната си среща с Мастера.
„ Игра на живот “ е книга за и от Стефан Данаилов. За любовта и неналичието на обич, за големия блян по срещата с другите, по киното и театъра.
Лична история, която се трансформира в история на едно пъстро общество от чудаци, към този момент на изгубване “, споделя за творбата си журналистът Георги Тошев.
