Майката на Ники от Конаре: Защо ще продам точно болното си дете?
„ Големият наследник е до мен. Имам още една огромна щерка. Пишат, че Ники може да е продаден. Защо не съм ги продала тях, че са здрави и прави, а тъкмо болното си дете ще продам. Да гледаш фотографията на детето си, а него да го няма - не го поисквам и на най-големия си душманин ”. Това сподели пред Нова телевизия майката на изчезналия преди 19 дни Николай от село Конаре – Денка Илиева. По този метод тя отговори на обвиняванията, които е прочела по собствен адрес в обществените мрежи.
Тя към момента има вяра, че детето ѝ ще се прибере вкъщи. И не желае нищо друго с изключение на да го прегърне. „ Първо ще си прегърна детето. Ще си успокоя детето и тогава към този момент ще го заведа първо на доктор, с цел да видя какво е положението на детето ми ”, сподели Денка.
На позитивна развръзка се надяват и Стефан Тодоров и Евгени Райков. Двамата са едни от първите доброволци, които вземат решение да се включат в издирването на Николай. Новината за изгубването на момчето ги заварва на работното им място - на язовир Жребчево.
„ Бяхме на планувана нощна инспекция за наблюдаване. Обадиха ми се и ми споделиха, че имало изгубено дете в селото. Веднага се обадихме на полицията да ги попитаме дали имат потребност от помощ, защото имахме две термокамери все още. Казаха ни, че имат незабавна потребност от термокамери. Информираме единствено нашия шеф на организацията и незабавно дойдохме да помогнем ”, сподели Стефан Тодоров.
„ С сътрудниците се разделихме с двете термокамери – в две разнообразни направления. Аз и сътрудника Стефан Тодоров, започнахме издирването в южната част на селото, в региона на язовира на село Конаре. С термокамера обходихме целия регион – може би към 2-километрова зона, която за час, час и нещо успяхме да прегледаме обширно. За страдание, не открихме следи от детето ”, изясни Евгени Райков.
Стефан Тодоров изяснява, че са търсили дали има някакви стръмни места, където детето може да се подхлъзне и да падне. „ Нямаше такива места в язовира. Брегът беше еднакъв, само че все пак беше обходен целият. С термокамерата беше огледано на всички места и детето там го нямаше ”, сподели Тодоров.
Техниката на двамата мъже е била част и от издирването и на Сашко от Перник, който беше открит жив и здрав. И до момента в който там, изглеждаше като че ли, че частите от пъзела са подредени, то при обстановката в Конаре, незнайните към момента остават доста.
„ Би трябвало да продължи издирването, само че съгласно мен, може би, би трябвало на други равнища ”, сподели Евгени Райков. „ Предполагам, че детето не е в региона ”, добави той.
Колегата му Стефан Тодоров съобщи, че още първата вечер за него е станало ясно, че това дете не е изгубено. „ Просто беше обходена прекомерно огромна територия, получихме информация, че детето е мъчно преносимо и няма по какъв начин да мине огромно разстояние, а ние с тази термокамера и с термодрона - всичко в региона беше обходено и огледано. Със сигурност това дете го нямаше в региона ”, сподели Тодоров.
За Стефан, който е доброволец още от 2013-та година, това е поредна акция, в която взе участие. Евгени Райков обаче за първи път се включва в сходна организация. И двамата са впечатлени от това какъв брой доста хора непринудено се включват в издирването.
„ Има вяра, има вяра за България, това е ”, сподели Райков.
Александър Мечев от Стара Загора също се отзовава съвсем незабавно откакто новината за изгубването на Николай става факт.
„ Какво ме кара да бъда човек, излязъл от уюта на дома - тъкмо това, че избирам да се срещна с нещата на място, вместо по новините. Предпочитам да бъда справедлив в своята преценка и в случай, че мога да взема присъединяване, както и различен път се е случвало при сходни мероприятия, доста по-добре ми е да бъда там, на терен, вместо да си лежа у дома ”, сподели Мечев.
„ Започнах да върша избрани тракове на периметрите, които обхождаме. За да мога след това да ги дава тук, на екипите на място, с цел да знаят какъв периметър е обходен. Стотици декари биват проверявани, един маршрут беше от три до пет километра. След всеки един подобен се връщахме на място, давахме информация коя част сме обходили и ни пращаха на нови места.
Младият мъж, който е доброволец от повече от 20 години, добавя, че сходни спешни моменти изкарват същинските лица на хората на показ. „ Хубавото на неприятните неща, в случай че може по този начин да го назовем, дали ще са бедствия от рода на наводнения, пожари, трусове, даже Коронавирус, в случай че щете, демонстрират, че малко или доста сплотяват хората, ставаме по-единни, започваме да си оказваме помощ. Силни хора и положителни души раждат тези времена ”, сподели Александър Мечев
По време на работата си като доброволец Александър Мечев е помагал за разчиствания след тежки стихии, освобождение на пътни артерии и електропреносни мрежи. През лятото, мъжът постоянно дава и наряди в пожарната в Стара Загора.
„ Когато видиш удовлетворението в очите на хората - това приказва най-вече ”, сподели Мечев.
Александър дефинира доброволчеството като дълг, като метод на живот. И към този момент е избрал последваща идея, на която да се посвети. „ Заради по-затруднените доставки на някои нужни материали за бесарабските българи, довечера, малко след вашето изявление, ще пътувам за Украйна дружно с мои другари като задачата ни е да посетим село Бановка. И сме приготвили някои неща, които са за културния дом, за ансамбъла. Най-интересното нещо, може би, това бяха 40 комплекта цървули, от които имат потребност от ансамбъла, ние сме обезпечили финансиране, закупени са и в този момент ще им бъдат предоставени ”, сподели Мечев.
Младият мъж има наследник, който е в първи клас. Наравно с уроците в учебно заведение, Александър желае момчето да научи и житейските. „ След футболни срещи с него събираме капачките и бутилките - да ги предаваме за преработване и това е една друга моя доброволческа акция и доста постоянно това споделям на хората: „ Ние имаме право на избор - дали този боклук да отиде на сметището, тук - в края на обитаемото място или да се трансформира в една чисто нова кола за спешна помощ пред детското поделение ”, изясни претекстовете си Мечев.
„ Любовта, освен измежду хората, само че и към това, което правиш, не би трябвало да се споделя, а да се демонстрира. Аз демонстрирам какво върша на детето си и в случай че то го одобри и желае да бъде част от това, е добре пристигнал ”, сподели доброволецът.
И до момента в който синът на Александър учи уроците от татко си, майката на Николай го чака вкъщи и благодари на всички, които пробват да и оказват помощ в този сложен миг. „ Огромни благодарности на тези хора, които ми търсят детето. Огромни благодарности, с цялото си сърце им благодаря ”, съобщи Денка.
Междувременно напъните за намирането на момчето от Конаре не престават - екипите не престават издирването, а търсенето с изключение на по земя и въздух, се прави и под вода.
Тя към момента има вяра, че детето ѝ ще се прибере вкъщи. И не желае нищо друго с изключение на да го прегърне. „ Първо ще си прегърна детето. Ще си успокоя детето и тогава към този момент ще го заведа първо на доктор, с цел да видя какво е положението на детето ми ”, сподели Денка.
На позитивна развръзка се надяват и Стефан Тодоров и Евгени Райков. Двамата са едни от първите доброволци, които вземат решение да се включат в издирването на Николай. Новината за изгубването на момчето ги заварва на работното им място - на язовир Жребчево.
„ Бяхме на планувана нощна инспекция за наблюдаване. Обадиха ми се и ми споделиха, че имало изгубено дете в селото. Веднага се обадихме на полицията да ги попитаме дали имат потребност от помощ, защото имахме две термокамери все още. Казаха ни, че имат незабавна потребност от термокамери. Информираме единствено нашия шеф на организацията и незабавно дойдохме да помогнем ”, сподели Стефан Тодоров.
„ С сътрудниците се разделихме с двете термокамери – в две разнообразни направления. Аз и сътрудника Стефан Тодоров, започнахме издирването в южната част на селото, в региона на язовира на село Конаре. С термокамера обходихме целия регион – може би към 2-километрова зона, която за час, час и нещо успяхме да прегледаме обширно. За страдание, не открихме следи от детето ”, изясни Евгени Райков.
Стефан Тодоров изяснява, че са търсили дали има някакви стръмни места, където детето може да се подхлъзне и да падне. „ Нямаше такива места в язовира. Брегът беше еднакъв, само че все пак беше обходен целият. С термокамерата беше огледано на всички места и детето там го нямаше ”, сподели Тодоров.
Техниката на двамата мъже е била част и от издирването и на Сашко от Перник, който беше открит жив и здрав. И до момента в който там, изглеждаше като че ли, че частите от пъзела са подредени, то при обстановката в Конаре, незнайните към момента остават доста.
„ Би трябвало да продължи издирването, само че съгласно мен, може би, би трябвало на други равнища ”, сподели Евгени Райков. „ Предполагам, че детето не е в региона ”, добави той.
Колегата му Стефан Тодоров съобщи, че още първата вечер за него е станало ясно, че това дете не е изгубено. „ Просто беше обходена прекомерно огромна територия, получихме информация, че детето е мъчно преносимо и няма по какъв начин да мине огромно разстояние, а ние с тази термокамера и с термодрона - всичко в региона беше обходено и огледано. Със сигурност това дете го нямаше в региона ”, сподели Тодоров.
За Стефан, който е доброволец още от 2013-та година, това е поредна акция, в която взе участие. Евгени Райков обаче за първи път се включва в сходна организация. И двамата са впечатлени от това какъв брой доста хора непринудено се включват в издирването.
„ Има вяра, има вяра за България, това е ”, сподели Райков.
Александър Мечев от Стара Загора също се отзовава съвсем незабавно откакто новината за изгубването на Николай става факт.
„ Какво ме кара да бъда човек, излязъл от уюта на дома - тъкмо това, че избирам да се срещна с нещата на място, вместо по новините. Предпочитам да бъда справедлив в своята преценка и в случай, че мога да взема присъединяване, както и различен път се е случвало при сходни мероприятия, доста по-добре ми е да бъда там, на терен, вместо да си лежа у дома ”, сподели Мечев.
„ Започнах да върша избрани тракове на периметрите, които обхождаме. За да мога след това да ги дава тук, на екипите на място, с цел да знаят какъв периметър е обходен. Стотици декари биват проверявани, един маршрут беше от три до пет километра. След всеки един подобен се връщахме на място, давахме информация коя част сме обходили и ни пращаха на нови места.
Младият мъж, който е доброволец от повече от 20 години, добавя, че сходни спешни моменти изкарват същинските лица на хората на показ. „ Хубавото на неприятните неща, в случай че може по този начин да го назовем, дали ще са бедствия от рода на наводнения, пожари, трусове, даже Коронавирус, в случай че щете, демонстрират, че малко или доста сплотяват хората, ставаме по-единни, започваме да си оказваме помощ. Силни хора и положителни души раждат тези времена ”, сподели Александър Мечев
По време на работата си като доброволец Александър Мечев е помагал за разчиствания след тежки стихии, освобождение на пътни артерии и електропреносни мрежи. През лятото, мъжът постоянно дава и наряди в пожарната в Стара Загора.
„ Когато видиш удовлетворението в очите на хората - това приказва най-вече ”, сподели Мечев.
Александър дефинира доброволчеството като дълг, като метод на живот. И към този момент е избрал последваща идея, на която да се посвети. „ Заради по-затруднените доставки на някои нужни материали за бесарабските българи, довечера, малко след вашето изявление, ще пътувам за Украйна дружно с мои другари като задачата ни е да посетим село Бановка. И сме приготвили някои неща, които са за културния дом, за ансамбъла. Най-интересното нещо, може би, това бяха 40 комплекта цървули, от които имат потребност от ансамбъла, ние сме обезпечили финансиране, закупени са и в този момент ще им бъдат предоставени ”, сподели Мечев.
Младият мъж има наследник, който е в първи клас. Наравно с уроците в учебно заведение, Александър желае момчето да научи и житейските. „ След футболни срещи с него събираме капачките и бутилките - да ги предаваме за преработване и това е една друга моя доброволческа акция и доста постоянно това споделям на хората: „ Ние имаме право на избор - дали този боклук да отиде на сметището, тук - в края на обитаемото място или да се трансформира в една чисто нова кола за спешна помощ пред детското поделение ”, изясни претекстовете си Мечев.
„ Любовта, освен измежду хората, само че и към това, което правиш, не би трябвало да се споделя, а да се демонстрира. Аз демонстрирам какво върша на детето си и в случай че то го одобри и желае да бъде част от това, е добре пристигнал ”, сподели доброволецът.
И до момента в който синът на Александър учи уроците от татко си, майката на Николай го чака вкъщи и благодари на всички, които пробват да и оказват помощ в този сложен миг. „ Огромни благодарности на тези хора, които ми търсят детето. Огромни благодарности, с цялото си сърце им благодаря ”, съобщи Денка.
Междувременно напъните за намирането на момчето от Конаре не престават - екипите не престават издирването, а търсенето с изключение на по земя и въздух, се прави и под вода.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ