Големият проблем на България не е беднотията, мизерията или безработицата.

Големият проблем на България не е беднотията, мизерията или безработицата. Дори и демокрацията не е най-големият ѝ проблем. Има един подобен израз: гледаш го – нищо човек, а то – огромен глупак. Ето този „ нищо човек “ или безличие е най-големият проблем на България. На всичко от горната страна той е изключително комплициран заради обстоятелството, че майката на нищожествата е постоянно бременна. Не е значимо дали приказваме за външно или вътрешно политическо безличие, за културно или финансово, юридическо или парламентарно: във всяка една от тези области то основава такива провали, спрямо които Тунгуският астероид е като кротка светулка в юлска нощ.

Нищожества, несъмнено, има във всички страни, та даже и в Съединените американски щати. Никъде обаче не ги торят и поливат толкоз старателно, както в България, с цел да пораснат, да разцъфтят и да се размиришат, и да ги слагат в Голямата Държавна Ваза като най-свидна икебана.

След като бъде ръкоположено, коронясано или акредитирано, нищожеството се озърта и вижда какъв брой е красива земята и какъв брой дребни са хората. Вярно е, че са го карали да чете някакви приказки за някакви стълби, само че те са писани от интелигенцията, която му е изключително противна. Нищожеството открива неописуемата наслада на беззаконието, аристократизма на недосегаемостта и свободата на цялостната безнаказаност. Тогава, по силата на бруталната си мощ, то прогласява коня си или друго транспортно средство за сенатор, дипломат или монумент на културата. Или заделя еди-колко си милиона от държавния бюджет за преместването на Кьолнската катедрала на улица „ Дондуков “. Блазни го мисълта да научи британски и да разгласи някому тоталната война.

За задачата нищожеството стартира да се самопроизвежда и да се обкръжава с още по-нищожни нищожества, което е необикновено, само че факт. Те викат „ ура “, „ страховит си “ и „ ще останеш в българската история “. На нищожеството не му се остава към този момент в българската история и почва да прави зулуми от междудържавен мащаб, с цел да остане в международната. На това място някъде се разсънва интелигенцията и става авангард на националните маси (споменатите дребни хора). Те опищяват известно време света по своя си характерен метод, до момента в който на нищожеството му свърши мандатът или бъде насила да се отдръпна. Междувременно майка му още веднъж е родила. И всичко стартира изначало.

( " Българското перпетуум мобиле " )