Забрана за много храни на Кръстовден
Големият празник Кръстовден: История, обичаи и всичко, което би трябвало да знаем за 14 септември
Утре, 14 септември, православният свят отбелязва един от 12-те велики църковни празници – Кръстовден. През 2025 година, както и всяка друга година, датата е непроменлива и носи със себе си бездънен набожен смисъл и вековни обичаи. Празникът, прочут още като Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен, е обвързван с откриването на кръста, на който е бил разпнат Исус Христос, и е ден за непоколебим пост, молитва и равносметка.
Историята зад празника: Как е открит Кръстът Господен?
Произходът на празника ни връща в IV век, по времето на император Константин Велики. Неговата майка, благочестивата кралица Елена, подхваща пътешестване до светите земи с една-единствена цел – да открие най-голямата християнска реликва. През 326 година в пещера край Йерусалим нейните сподвижници намират три кръста. За да открият кой е същинският, докоснали с тях тежко болен човек. Първите два не провокирали никаква смяна, само че третият донесъл чудодейно излекуване. Според други предания, силата на Животворящия кръст била толкоз огромна, че можела даже да възкресява мъртви.
След като светинята била открита, Йерусалимският патриарх Макарий я издигнал високо (въздигнал я) над събралото се голям брой, с цел да може всеки да я види и да й се поклони. Именно от този церемониален акт на „ въздигане “ произлиза и цялостното име на празника – Въздвижение на Кръста Господен. Част от реликвата останала в Йерусалим, а друга кралица Елена занесла на сина си в Константинопол. За страдание, през 1187 година, след провалянето на кръстоносците, следите на съхраняваната в Йерусалим част от кръста се губят вечно.
Традиции, традиции и вярвания на Кръстовден
И през днешния ден празникът се уважава с огромна церемониалност. В храмовете се отслужват празнични литургии, а Честният кръст се изнася от олтара и се поставя в центъра на църквата, декориран със зеленина и цветя, символизиращи безконечния живот. Поклонението пред него продължава до 21 септември.
Феноменът Кръстова гора
За българите Кръстовден има и особено значение, обвързвано с местността Кръстова гора в Родопите. Съществува мощна религия, че точно там се пази парченце от Христовия кръст. Поради тази причина в нощта на 13 против 14 септември хиляди вярващи от цялата страна се събират на това свято място за всенощно бдение. Те прекарват нощта под намерено небе в молитва с вярата, че тогава небето се отваря и всяка откровена молба бива чута от Бога.
Пост и национални традиции
Кръстовден е ден на непоколебим пост. Църквата повелява да не се яде нищо от скотски генезис, като единственото облекчение е позволената консумация на растителна лой (олио). Прието е най-възрастната жена в дома да изпече обредна пита с кръст върху нея. Обредният самун се разчупва в наличието на цялото семейство с благословията „ мене кръст да не боли “. На празничната софра, покрита с нова завивка, се поставят постни гозби – зелник с праз, печена тиква, грозде. На този ден не се яде нищо алено – домати, репички, червен пипер, червени ябълки.
Според националните обичаи, на Кръстовден свещеникът ръси със светена вода домовете за здраве и благоденствие. В предишното хората са рисували кръстове по стените на къщите и стопанските постройки, с цел да ги пазят от зло и несгоди, и са поставяли осветени кръстчета в хамбарите за благодат.
Кой чества имен ден на 14 септември?
На Кръстовден честват всички, които носят имената и техните производни: Кристина, Красимир, Красимира, Кристиан, Кристиана, Кристиян, Кристияна, Кръстан, Кръстана, Кръстена, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстина, Кръстинка, Кръстьо, Кънчо, Ставри.
