Големият ми страх не е от смъртта, а от това,

„ Големият ми боязън не е от гибелта, а от това, че в случай че си отида доста рано, синът ми Анди няма да има татко, както аз изгубих своя. “ – признава артист Башар Рахал.

„ Може би виждам малко от гледната точка на контузията, която имам. Татко ми умря на 53, аз в този момент съм на 51. Замислям се обаче и какъв брой доста звезди си отидоха на 50 – очевидно милионите, които имат, не са това, което ги кара да живеят дълго. Понякога се оказва, че можеш да пребиваваш по-скромно, само че повече и по-честно. “

През 2025 година българинът с ливански корени се снабди с първия си наследник – плод на любовта му с 21-години по-младата актриса Любомира Башева. Рахал има и още две дъщери Клои (на 23 г.) и Индия (на 16 г.).

„ Сега мародерствам с цялостни шепи от живота и се веселя на децата ми. Истината е, че нямам самообладание да се прибера при бебето, тъй като следва някакво изчистване незабавно като го гушна “ открехва вратата към персоналния си живот артистът.

Връщайки се в спомените си, Башар споделя:

„ Винаги съм се чувствал друг. Бях Башар Рахал, а не Иван Петров. Явно поради това се усещах не като повече от останалите, а противоположното. Някак си виждах лека насмешка към мен. Заради това през целия ми живот възприятието за правдивост работи в посока да съм на страната на по-слабия “, счита звездата от кино лентата „ Завръщане “.

С времето артистът от ден на ден се уповава на вярата като смисъл на цялото ни битие.

„ Имал съм огромни разклащания по отношение на вярата си – дали Бог е действителен, или има някоя друга мощ, която може да ни дефинира. Колкото повече приближавам края, чувствам с всичките си сетива, че съществува и че всичко, което се случва, е вследствие на нещо “, приключва описа си Башар, представен от hotarena.