Защо авторът на „Развод ми дай” иска да се откаже от българското си гражданство?
Големият композитор Александър Кипров, създател на емблематичните песни „ Развод ми дай” и „ Последен валс” ще се откаже от българското си поданство. Това разгласи той в обява в обществената мрежа „ Фейсбук”, ядосан от това, че страната му е отредила с 30 лв. под минималната пенсия.
Когато писал музиката на песента „ Развод ми дай”, Александър Кипров даже не предполагал, че ще пристигна ден, в който да изиска бракоразвод от родината си. Днес, афектиран на страната, която прави оценка гения му на 170 лв. месечно, композиторът разгласи във „ Фейсбук”, че ще изпрати паспорта си в Брюксел като алегоричен подарък по случай наближаващия му рожден ден, на който става на 66.
Ето какво сподели той пред Полина Гергушева:
Съвсем скоро идва рожденият ви ден, на 11 декември, по какъв начин ще го посрещнете?
Както всяка година в стеснен фамилен кръг. Освен това заради естеството на работата ми всяка вечер в продължение на 50 години по заведения и зала съм стигнал до един индийски мъдрец, който споделя, че човек отива в шумната навалица, с цел да заглуши вика на личното си безмълвие.
Какво ви споделя викът на вашето безмълвие? Какво крещи?
Крещи, че сме живели с едни фантазии, които се оказаха нереалистични, всичко е било една голяма игра. През 1990 година със Сашо Петров написахме „ Последен валс” и „ Развод”, и се надявахме, че до 3-4 години ще заживеем в благополучие като западняците. Нежната гражданска война. Няма нежни революции, една гражданска война или би трябвало да бъде с кръв, или не е гражданска война.
Преди една седмица написахме един ядосан пост в обществената мрежа „ Фейсбук”, в който казвате, че ще изпратите паспорта си в Брюксел. Какво съответно Ви подтикна да го напишете?
Аз имам над 40 години трудов стаж действително към Концертна дирекция и Импресарска организация. С Лили Иванова 25 години съм работил на сцена, което прави 50 години трудов стаж. Всеки ден концерти, другото време 3-4 месеца в чужбина. Изведнъж се оказва, че документите били изгорели, на концертна дирекция и на импресарска, което дефакто значи, че ние нямаме трудов стаж. И аз не получавам даже минимална пенсия, а някакво благодеяние, което беше 134 лв., в този момент е 170. Това де факто е един нонсенс. Аз не хлипам, а приказвам от името на всички мои сътрудници, които са на това състояние. Но огромна част от музикантите сме по-свити и по-неорганизирани хора, не вървим пред Народното събрание с кирки и каски.
Въпросът е какво ще вършиме?
Много неща ми се въртят в главата и нещо ще би трябвало да подхваща, само че не тук в България, може би ще се отнеса към Европейския съюз. Това е несправедливост. Аз не желая смарт телефони и коли. Искам естествен стандарт за мене и всички мои сътрудници, които са на това състояние, да може просто да живеем обикновено, да творим обикновено, да дишаме обикновено.
Когато писал музиката на песента „ Развод ми дай”, Александър Кипров даже не предполагал, че ще пристигна ден, в който да изиска бракоразвод от родината си. Днес, афектиран на страната, която прави оценка гения му на 170 лв. месечно, композиторът разгласи във „ Фейсбук”, че ще изпрати паспорта си в Брюксел като алегоричен подарък по случай наближаващия му рожден ден, на който става на 66.
Ето какво сподели той пред Полина Гергушева:
Съвсем скоро идва рожденият ви ден, на 11 декември, по какъв начин ще го посрещнете?
Както всяка година в стеснен фамилен кръг. Освен това заради естеството на работата ми всяка вечер в продължение на 50 години по заведения и зала съм стигнал до един индийски мъдрец, който споделя, че човек отива в шумната навалица, с цел да заглуши вика на личното си безмълвие.
Какво ви споделя викът на вашето безмълвие? Какво крещи?
Крещи, че сме живели с едни фантазии, които се оказаха нереалистични, всичко е било една голяма игра. През 1990 година със Сашо Петров написахме „ Последен валс” и „ Развод”, и се надявахме, че до 3-4 години ще заживеем в благополучие като западняците. Нежната гражданска война. Няма нежни революции, една гражданска война или би трябвало да бъде с кръв, или не е гражданска война.
Преди една седмица написахме един ядосан пост в обществената мрежа „ Фейсбук”, в който казвате, че ще изпратите паспорта си в Брюксел. Какво съответно Ви подтикна да го напишете?
Аз имам над 40 години трудов стаж действително към Концертна дирекция и Импресарска организация. С Лили Иванова 25 години съм работил на сцена, което прави 50 години трудов стаж. Всеки ден концерти, другото време 3-4 месеца в чужбина. Изведнъж се оказва, че документите били изгорели, на концертна дирекция и на импресарска, което дефакто значи, че ние нямаме трудов стаж. И аз не получавам даже минимална пенсия, а някакво благодеяние, което беше 134 лв., в този момент е 170. Това де факто е един нонсенс. Аз не хлипам, а приказвам от името на всички мои сътрудници, които са на това състояние. Но огромна част от музикантите сме по-свити и по-неорганизирани хора, не вървим пред Народното събрание с кирки и каски.
Въпросът е какво ще вършиме?
Много неща ми се въртят в главата и нещо ще би трябвало да подхваща, само че не тук в България, може би ще се отнеса към Европейския съюз. Това е несправедливост. Аз не желая смарт телефони и коли. Искам естествен стандарт за мене и всички мои сътрудници, които са на това състояние, да може просто да живеем обикновено, да творим обикновено, да дишаме обикновено.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ