Големият глад в Ирландия от 1845 година
Големият апетит в Ирландия от 1845 година е обсъждан от някои историци като повратна точка в историята на Ирландия. Гладът е бил постоянно срещан през 19 век, само че този от 1845 надминава всички останали.
Ирландското селско население бързо нараства през 19 век. Това е по този начин, тъй като когато фамилиите имали доста деца, това означавало, че на по-късен стадий ще има кой да се грижи за възрастните. Но това също по този начин означавало, че огромните фамилии имали потребност от по-големи количества храна, с цел да се изхранват.
Картофите представлявали главната храна на селското население в Ирландия. Въпреки това, картофите са мощно уязвими на заболявания, изключително по този начин наречената „ potato blight ”, породена от появяването на микроорганизмите, познати като фитофтора инфестанс. По това време не съществувал способ, който да предотврати появяването на тези микроорганизми.
През 1844 година нова форма на болестта “potato blight ” е разпозната в Америка. Болестта безусловно превръщала картофа в гъста каша, която била негодна за ястие. Американската болест „ идва “ във Франция за първи път през лятото на 1845 година. Лятото в Ирландия било меко, само че доста влажно – съвършените условия за разпространение на микроорганизмите.
Ирландският народ даже не подозира приближаващата се злополука. Хората чакат добра годишна продукция през 1845, само че когато се стига до събирането ѝ, вместо картофи, те изваждат от земята гъста, черна и лепкава каша. Очакваната добра годишна продукция се трансформира в същинско злополучие. През същата година има 50% загуба на картофи. Хората нямали опция да се оправят с това, тъй като всяко семейство отглеждало толкоз, колкото му било належащо, с цел да се изхрани през годината и малко на брой имали „ за черни дни “.
Но с течение на времето обстановката ставала все по-лоша. Реколтата през 1846 също е цялостен неуспех, а тази през 1847 не е по-различна от предходните две години. Първоначално държавното управление взема решение да не направи нищо по въпроса – и преди е имало неприятни реколти и апетит, тъй че хората би трябвало да знаят по какъв начин да решат казуса. Но през 1846 година излиза наяве, че това не е „ елементарен “ проблем.
Министър Робърт Пийл, макар опозицията от страна на Хазната, изпраща в Ирландия царевица, на стойност 100 000 паунда. Но до края на 1846 година са изгубени картофи на стойност 3 500 000 паунда – помощта на държавното управление била доста по-малка от потребностите на популацията.
Гладът довежда до изселване. През октомври 1847 на борда на кораба „ Lord Ashburton ” има 477 ирландци, подготвени да търсят решение на проблемите си в Северна Америка. Голяма част от тях били толкоз небогати, че не носели нищо друго, с изключение на облеклата на гърба си. 87 от тях даже били без облекла и трябвало да бъдат облечени от благотворителни групи в Америка, преди да слязат от кораба. По време на това пътешестване 107 души умират от дизентерия и малария.
В интервала 1846-1850 популацията на Ирландия понижава с 2 милиона души, съставляващи 25% от общото население на страната. Тези 2 милиона души се разделят жестоко на две елементи – половината от тях умират в резултат на глада или заболяванията, свързани с него, а другата половина емигрират в Северна Америка или други елементи на Англия.
