Заради любимия си „Левски“ Коста Цонев е уволнен от театъра
Големият български актьор Коста Цонев е роден на 3 юни 1929 година. Неизвестно за какво обаче, на всичките му документи против графата: дата на раждане е била изписана датата 10 юни. Така или другояче, в случай че не беше си отишъл от този свят през януари 2012-а, тези дни артистът щеше да навърши 89.
Коста Цонев е от хората, които Господ не просто е потупал по рамото, а напряко ги е целунал по челото. Наричат го аристократа в българското кино и спектакъл: юнак, красавец, любим на дамите и познавач на тяхната хубост, обаятелен, надарен. Създателят рядко подарява с толкоз полезности един и същи човек. Обикновено ги разпределя сред повече.
По-малко от година преди края Коста Цонев получи последната от многото си награди: „ Аскеер” за изцяло творчество”. Вече нямаше сили да стои на краката си. Седнал в средата на сцената, заобиколен от сътрудниците си, които бурно го приветстваха, той в типичния си жанр, не скри огорчението си, че получава наградата толкоз късно.
Двата мандата в Народното събрание потвърдиха, че надареният и образован човек е необходим и може да бъде потребен на всички места. От това време е останала фразата му: „ Политиката не е толкоз страшна, зависи от какъв аспект, от каква позиция гледаш. Ако използваш своя престиж, с цел да помагаш на хората, за мен това е едно превъзходно нещо, политиката е доста добра”, споделяше тогавашният народен представител.
Коста Цонев разказваше, че фантазията на майка му е била да го направи духовник. И нещата може би сполучливо се движили в тази посока, той даже запял в църковния хор, само че се намесило киното. Прожекциите в махленския киносалон „ Красно село” не започвали, до момента в който младокът не заеме мястото си. Синът на бояджията бил вманиачен по екрана. След всеки филм у дома той разигравал ролята на основния воин. Поставял на масата чиста завивка, поставял празна паница, вилици, ножове и елегантно започвал да се храни, съвсем като звездата. Чувствал се като в холивудски ресторант, единствено дето от изисканите ястия нямало и помен. Техниката била другата уязвимост на момчето. Не се разделял с отверката. Поправял всичко, което се нуждае и не се нуждае от ремонт, тъй че съответният апарат: часовник или грамофон от време на време изобщо не проработвал.
И тогава се появила дамата, която му споделила: „ Ти си роден за артист”.
Подобни думи, произнесени от толкоз красива и интелигентна дама, прозвучали като проклинание. И всичко щяло да свърши до такава степен, защото се оказало, че таксата, която би трябвало да се заплати за изпитите в театралното учебно заведение, са невъзможните петстотин лв.. Жената обаче отново се намесила: „ Аз ще ги платя”.
Първата среща на бъдещия национален актьор с изкуството почнала с удар. Прекрачвайки прага, с цел да се показа на комисията, Коста не забелязал ниския свод на вратата и забил главата си в него. Ошашавен от болежка той внезапно се оказал пред мастития Владимир Трендафилов и просъскал: „ Свиня! Басня от Крилов”.
Приели го, което мощно разочаровало майка му. В листата на сътрудниците му имало едно свито, срамежливо момче от Бургас - Георги Калоянчев. Години по-късно двамата и още няколко запалянковци, обикаляли заводи и фабрики с първите родни естрадни стратегии. Понякога хонорарът им бил кренвирши, банички, пасти. Пари нямало.
Първата роля в киното на Коста Цонев е немски лейтенант във кино лентата „ Тревога”. Имал и имитация, само че до момента в който „ загрее”, фотосите за кино лентата свършили. През годините обаче те нямали край: социалистическият разузнавач Боев, Дон Кихот, Ричард III, ухажор, партиен секретар, строител… Коста Цонев е играл всичко. Дори кон. Във кино лентата „ Сватбите на Иван-Асен” изпълнителят на основните функции Апостол Карамитев умира по време на фотосите. Тогава режисьорът Вили Цанков взема решение да я разпореди на Коста Цонев, който в лентата е негов брат. Така той изиграва и двете функции, което и до през днешния ден си остава същински професионален подвиг.
Като всеки човек, който не умее да си държи езикът зад зъбите, Коста Цонев много си е патил от свободолюбивата си изразителност. Той да вземем за пример обичал да хвали обичания си футболен „ Левски”, за сметка на омразния му ЦСКА. Някои хора обаче не погледнали на това с положително око. И артистът бил уволнен от Младежкия спектакъл и се приземил чак в Перник. Трябвало да се роди спектакъл „ София”, с цел да се върне още веднъж като един от неговите създатели.
Актьорът с усмивка разказваше за жилото и меда на славата: Това, че дамите го заглеждали и му се усмихвали било добре, само че имало и противоположен резултат. В заведенията за хранене постоянно желали да го черпят: „ Да пием по едно”. Гримасата му показвала, че не му се пие и тогава върху му се изсипвал поток от ропот, както е споделил поетът: „ Ти какво си мислиш, бе, че си доста популярен ли, бе?” Същото чувал и до момента в който бягал за здраве: „ Бегай... Бегай... С орлите ли искаш да живееш. И ти ще умреш...”
Не е доста прелестно, само че...какво да се прави. Тогавашни нрави, както е споделил различен популярен стихотворец.
Исак ГОЗЕС
Коста Цонев е от хората, които Господ не просто е потупал по рамото, а напряко ги е целунал по челото. Наричат го аристократа в българското кино и спектакъл: юнак, красавец, любим на дамите и познавач на тяхната хубост, обаятелен, надарен. Създателят рядко подарява с толкоз полезности един и същи човек. Обикновено ги разпределя сред повече.
По-малко от година преди края Коста Цонев получи последната от многото си награди: „ Аскеер” за изцяло творчество”. Вече нямаше сили да стои на краката си. Седнал в средата на сцената, заобиколен от сътрудниците си, които бурно го приветстваха, той в типичния си жанр, не скри огорчението си, че получава наградата толкоз късно.
Двата мандата в Народното събрание потвърдиха, че надареният и образован човек е необходим и може да бъде потребен на всички места. От това време е останала фразата му: „ Политиката не е толкоз страшна, зависи от какъв аспект, от каква позиция гледаш. Ако използваш своя престиж, с цел да помагаш на хората, за мен това е едно превъзходно нещо, политиката е доста добра”, споделяше тогавашният народен представител.
Коста Цонев разказваше, че фантазията на майка му е била да го направи духовник. И нещата може би сполучливо се движили в тази посока, той даже запял в църковния хор, само че се намесило киното. Прожекциите в махленския киносалон „ Красно село” не започвали, до момента в който младокът не заеме мястото си. Синът на бояджията бил вманиачен по екрана. След всеки филм у дома той разигравал ролята на основния воин. Поставял на масата чиста завивка, поставял празна паница, вилици, ножове и елегантно започвал да се храни, съвсем като звездата. Чувствал се като в холивудски ресторант, единствено дето от изисканите ястия нямало и помен. Техниката била другата уязвимост на момчето. Не се разделял с отверката. Поправял всичко, което се нуждае и не се нуждае от ремонт, тъй че съответният апарат: часовник или грамофон от време на време изобщо не проработвал.
И тогава се появила дамата, която му споделила: „ Ти си роден за артист”.
Подобни думи, произнесени от толкоз красива и интелигентна дама, прозвучали като проклинание. И всичко щяло да свърши до такава степен, защото се оказало, че таксата, която би трябвало да се заплати за изпитите в театралното учебно заведение, са невъзможните петстотин лв.. Жената обаче отново се намесила: „ Аз ще ги платя”.
Първата среща на бъдещия национален актьор с изкуството почнала с удар. Прекрачвайки прага, с цел да се показа на комисията, Коста не забелязал ниския свод на вратата и забил главата си в него. Ошашавен от болежка той внезапно се оказал пред мастития Владимир Трендафилов и просъскал: „ Свиня! Басня от Крилов”.
Приели го, което мощно разочаровало майка му. В листата на сътрудниците му имало едно свито, срамежливо момче от Бургас - Георги Калоянчев. Години по-късно двамата и още няколко запалянковци, обикаляли заводи и фабрики с първите родни естрадни стратегии. Понякога хонорарът им бил кренвирши, банички, пасти. Пари нямало.
Първата роля в киното на Коста Цонев е немски лейтенант във кино лентата „ Тревога”. Имал и имитация, само че до момента в който „ загрее”, фотосите за кино лентата свършили. През годините обаче те нямали край: социалистическият разузнавач Боев, Дон Кихот, Ричард III, ухажор, партиен секретар, строител… Коста Цонев е играл всичко. Дори кон. Във кино лентата „ Сватбите на Иван-Асен” изпълнителят на основните функции Апостол Карамитев умира по време на фотосите. Тогава режисьорът Вили Цанков взема решение да я разпореди на Коста Цонев, който в лентата е негов брат. Така той изиграва и двете функции, което и до през днешния ден си остава същински професионален подвиг.
Като всеки човек, който не умее да си държи езикът зад зъбите, Коста Цонев много си е патил от свободолюбивата си изразителност. Той да вземем за пример обичал да хвали обичания си футболен „ Левски”, за сметка на омразния му ЦСКА. Някои хора обаче не погледнали на това с положително око. И артистът бил уволнен от Младежкия спектакъл и се приземил чак в Перник. Трябвало да се роди спектакъл „ София”, с цел да се върне още веднъж като един от неговите създатели.
Актьорът с усмивка разказваше за жилото и меда на славата: Това, че дамите го заглеждали и му се усмихвали било добре, само че имало и противоположен резултат. В заведенията за хранене постоянно желали да го черпят: „ Да пием по едно”. Гримасата му показвала, че не му се пие и тогава върху му се изсипвал поток от ропот, както е споделил поетът: „ Ти какво си мислиш, бе, че си доста популярен ли, бе?” Същото чувал и до момента в който бягал за здраве: „ Бегай... Бегай... С орлите ли искаш да живееш. И ти ще умреш...”
Не е доста прелестно, само че...какво да се прави. Тогавашни нрави, както е споделил различен популярен стихотворец.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ