Изменението на климата може да създаде глупави птици
Големите мозъци са признак на човешката еволюция. Te ни разрешават да разбираме света и сполучливо да се ориентираме в живота си, обезпечават ни нараснала еластичност за справяне с ежедневните проблеми, което ни разрешава да вършим по-добри избори, да усвояваме сложни умения и да сътворяваме новаторски решения за огромни проблеми.
Големите мозъци са се развили без значение при бозайници и птици. Свързаната с това нараснала просветеност обезпечава преимущество на животните, когато става въпрос за всекидневието им – да вземем за пример, животните с по-големи мозъци по-често съумяват да се приспособят към градските региони или изобщо към нови местообитания.
Kea (Nestor notabilis) са известни със своята просветеност и любознание – две жизненоважни черти за оцеляване в суровата планинска среда, която е техен дом.
Мозъкът изисква непрестанно доставяне с сила, а усиленото мислене провокира и по-значителна консумация на запаси. Затова мозъците, които са относително огромни във връзка с размера на тялото, са енергийно скъпи за поддържане.
Така развиването на мозъка – като енергоемък развой – образува абсурд по отношение на растежа на този орган при млади животни и птици: по какъв начин те да подхранват растежа на мозъка си, с цел да порасне, преди да са задоволително умни, с цел да си набират задоволително калории, с цел да подхранват мозъка си, с цел да порасне…?
Може би родителите им ще би трябвало да асистират – какъвто е казусът с нашия тип, където родителите работят, с цел да поддържат растежа и развиването на децата.
С други думи, родителите подкрепят растежа на мозъка на своите деца. Това разрешава на младите животни да преодолеят другояче непреодолимото предизвикателство да развият огромния си мозък.
Яйчните жълтъци съдържат силата, нужна за развиването на младите птици, до момента в който се излюпят. Родители също дават топлота, до момента в който инкубират яйцата си и на невръстните си, откакто се излюпят. Някои типове птици обезпечават още повече запаси, като хранят дребните за избран интервал от време след излюпването.
Видове, които снасят огромни яйца по отношение на размера на тялото си, като да вземем за пример кокошките, постоянно не хранят дребните, откакто се излюпят. Следователно възрастните от тези типове приключват с дребни мозъци.
Родителите, които ги хранят, откакто се излюпят, удължават времето, през което дребните им могат да развият своя мозък, и в последна сметка имат дребни с по-голям мозък, които са и по-интелигентни.
Corvus moneduloides
Въпреки че птиците имат дребен мозък в безусловно изражение, което е акомодация, обвързвана с летенето, гарваните, папагалите и совите се смятат за доста умни животни. А корвидите, в това число гарвани и сойки, са освен умни, само че и грижовни.
Около 80% от корвидите живеят в фамилни групи и към 44% се развъждат взаимно, където други членове на фамилията оказват помощ при храненето на дребните. Новокаледонските врани (Corvus moneduloides) са едни от най-умните типове птици и родителите хранят дребните си в интервал до 2 години.
Тъй като световното стопляне предизвиква всевъзможни климатични промени, то ще се отрази и на количеството храна, която е налична за птици и други животни. Например, в пасищата по-слабите превалявания понижават количеството тревни семена, значим източник на храна за птици и гризачи.
Животните, които живеят в горещи и сухи местообитания – като, да вземем за пример, капските земни катерици в Южна Африка – може да не съумеят да понесат повече топлота при все по-горещи дневни температури. Наличието на по-малко храна и повече топлинен стрес може да докара до понижаване на популацията, защото животните умират или не съумяват да се възпроизведат.
За животни, които живеят в студени местообитания, като сибирските сойки в Арктика, по-високите температури също могат да имат негативно влияние. Тези сойки съхраняват храна, с цел да оцелеят през зимата, само че по време на по-топли зими с по-малко сняг зимнината им може да не остане замръзнала и да изгние. Това явно може да докара до апетит, както към този момент се случи с канадските сойки.
Сибирските сойки обаче са умни птици с огромни мозъци – и техният огромен мозък може да се окаже техният избавителен пояс, когато би трябвало да се оправят с последствията от изменението на климата. Като цяло животните с огромен мозък могат бързо да се приспособяват, като трансформират гъвкаво какво и по какъв начин ядат.
Ако изменящата се среда компроментира способността на животното да получава задоволително храна, с цел да зареди личния си мозък и да обезпечи задоволително сила за развиването на мозъка на дребните си, тогава един свят на животни с по-малък мозък може да се окаже различен негативен резултат от изменението на климата.
