Само Путин си знае картите
Големите миграционни талази стихнаха през 2017-а, "халифатът " на групировката "Ислямска страна " бе премахнат, терористични актове от мащаба на тези от предходните години нямаше, наблюдаваше се напредък на развитите стопански системи... В същото време останаха за разрешаване редица проблеми, които заплашват нежната стабилизация.
Стана всекидневно - след 12 месеца на тествания, през които Европейският съюз бива връхлитан от непредвидени удари, да споделяме, че идната година ще е решаваща за него. 2018-а обаче има всички шансове да е друга. След десетилетие на нескончаеми драми, като се стартира с финансовия срив, мине се през конфликта с Русия поради намесата й в Украйна, вълната от мигранти и английския избор за Брексит и се стигне до избирането на американски президент, който слага под въпрос трансатлантическото партньорство, Европа за първи път влиза в идната година в релативно устойчиво положение.
Не единствено че на никое място по границите на общността не назрява нова рецесия, само че макар умерения растeж и икономическите вероятности наподобяват удобни. Много е значимо, че изборите в най-големитe европейски стопански системи през 2017-а не доведоха до нов гърмеж на популизма. Франция има нов проевропейски президент в лицето на Еманюел Макрон, Германия има шансове да се снабди с нова проевропейска огромна ръководеща коалиция, а Англия, въпреки и раздирана от конфликти вътре в ръководството си, съумя да контракти с сътрудниците си от съюза условия за бракоразвод, даващи основа за договаряния за широкообхватно съглашение. Единствената огромна европейска страна, в която през 2018-а ще се проведат парламентарни избори, е Италия.
Европа в този момент има златен късмет
да се заеме с търсенето на дълготрайни политически решения и да организира промените, от които се нуждае, с цел да си обезпечи по-стабилно и стабилно на удари бъдеще. Още повече че време за губене няма, защото 2019-а се обрисува като задоволително комплицирана и напрегната година - в нея ще се проведат избори за Европейски парламент, ще бъде назначена нова Европейска комисия и ще пристигна моментът, в който разводът с Англия ще влезе в действие. Това значи, че Европейски Съюз разполага с 12 месеца, с цел да реализира напредък в редица области, включващи общата защита, търговията, енергийния съюз, реформирането на Шенгенската зона и банковия съюз.
Възможностите, които се откриват пред Европа, напълно не значат, че не я дебнат и рискове. Наистина, вълната на национализма беше овладяна, само че взе своята дан - показателно за триумфа й е положителното показване на евроскептичните популисти на парламентарните избори в Германия и Австрия. Успехът на "Алтернатива за Германия ", която стана трета мощ в Бундестага, докара до обстановка, при която проевропейското ръководство на федералната република може да бъде избавено единствено с цената на нова огромна коалиция сред християндемократите и социалдемократите, при все това и двете партии не я желаеха. Успехът на договарянията сред тях не е обезпечен и в случай че не се стигне до договорка, страната е застрашена от дестабилизация, която ще върже ръцете на канцлера Ангела Меркел и във връзка с европейската й политика. При съглашение обаче вредата отново ще бъде нанесена заради две аргументи: първо, крайнодесните ще се утвърдят като водеща опция на ръководещите, и второ, естественият политически механизъм, при който двете съществени партии се конкурират за ръководството на страната, ще бъде нарушен с заплаха да атрофира.
Тревогата, идваща от Австрия, е още по-сериозна, откакто там крайнодесните влязоха във властта. Европейският съвет за външна политика излезе със мнение, съгласно което точно алпийската република в този момент може да се трансформира в съветски "троянски кон " в Европа. Предупреждението се основава на обстоятелството, че Партията на свободата на Хайнц-Кристиан Щрахе е една от неколцината европейски обединения, които поддържат публично съдействие с "Единна Русия " - партията на Владимир Путин.
Анализът твърди още, че близкото обграждане на Щрахе е построило тесни връзки с ултраконсервативни съветски интелектуалци и олигарси.
Другата страна, обсъждана към този момент обичайно като съветския съдружник в Евросъюза, е Унгария. През пролетта в нея ще се проведат парламентарни избори, а изследванията на настройките за момента демонстрират смазваща преднина от 57 на 100 за партията "Фидес " на премиера Виктор Орбан. Победата на Орбан освен ще подхрани източноевропейското опълчване на политиката на Брюксел и апелите за закостенял завой в Евросъюза, само че и ще укрепи страховете от ерозия на демокрацията в района.
Ако има събитие на Европейския континент, което е безусловно неизбежно, това е преизбирането на Владимир Путин за президент на Русия. През последните месеци в тази страна тече официална предизборна битка. Кандидатите, оповестили желание да заемат мястото на Путин, по-скоро наподобяват като статисти, позволени до надпреварата, с цел да му бъде придадена представителност. Единственият политик, който бе в положение да сплоти недоволните от настоящето ръководство съветски жители, въпреки и без шансове за краен триумф, бе Алексей Навални. Но съветската Централна изборна комисия не го позволи до присъединяване в изборите поради влезнала в действие присъда. Така на Путин бе обезпечена не просто победа - в нея никой не се е и съмнявал - само че и комфортът да не му се постанова да влиза в предизборни дебати с отявления си критик. При тази обстановка на 18 март, когато ще се организира вотът, не ни чакат изненади. Остава открит само въпросът дали, изкарвайки втория си следващ шестгодишен мандат, след който не може да се кандидатира още веднъж за държавен глава, Путин отново ще замени краткотрайно ролята си с премиера Медведев, или ще излезе от политиката. Да не забравяме въпреки всичко, че при рокадата през 2008-а той бе на 55 години, а през 2024-а ще е на 71. Отговорът, по този начин или другояче, ще научим след шест години.
Въпросът, който директно ни визира, е по какъв начин ще се развиват връзките сред Русия и Европа. Той е в директна взаимозависимост от намирането на
излаз от украинската рецесия
което значи, че няма място за оптимизъм. През цялата 2017-а на практика не бяха направени никакви стъпки за използването на Минските съглашения за урегулиране на спора сред украинското държавно управление и сепаратистите в Донбас и нищо не демонстрира, че 2018-а ще се разграничава по нещо. Още по-безперспективна наподобява обстановката към Крим, чиято анексия западният свят не приема, и поради която са наложени редица наказания на Москва.
Един от районите, където Русия може да се похвали с триумфи, е близкоизточният, и по-точно Сирия. В момента джихадистите владеят там няколко дребни обитаеми места към границата с Ирак и е въпрос на седмици да бъдат изметени напълно. Това, несъмнено, не значи, че "Ислямска страна " ще престане да съществува, само че тя ще остане основно като терористична формация, а не и като формирование, претендиращо да възражда някакъв "халифат ".
На дневен ред в Сирия в този момент е казусът по какъв начин страната ще съществува отсега нататък и ще има ли въобще единна сирийска страна. Територията й е поделена сред силите на централната власт и опозицията, които през идващите месеци ще водят договаряния. Позициите им са противоположни по редица въпроси, измежду които изпъква политическото бъдеще на президента Башар Асад.
Не по-малко въпросителни повдигат и връзките сред държавното управление в Дамаск и подкрепяните от Съединените щати кюрдски сили. През последните месеци Дамаск изостри тона си към кюрдите, като в изявление през декември президентът Асад ги дефинира като "предатели ", откакто по-рано негов представител заплаши, че държавните елементи ще стартират нахлуване към Ракка - някогашната столица на "халифата ", в този момент следена от кюрдите.
Вероятността това да се случи не е огромна, защото на процедура сходна акция би означавала Съединените щати и Русия да бъдат изправени пред
пряк конфликт на сирийска територия
- нещо, което двете международни сили не биха позволили. При все че не съумя да оправи връзките с Русия, както самоуверено се надяваше, президентът на Съединените щати Доналд Тръмп към този момент дава мотиви да се счита, че е постигнал базова договореност с съветския си сътрудник по отношение на бъдещето на Сирия.
Тръмп влезе в първия си президентски мандат с доста смели обещания, само че след една година в Белия дом наподобява, че занапред му следва осъществяването на задачата да направи Америка още веднъж велика. Той се заканваше да удари по Китай поради евтиния импорт и да възпре упоритостите му в Южнокитайско море, единствено че се изправи пред предизвикателство, което го накара да пренареди целите си. Става дума за севернокорейската нуклеарна и ракетна стратегия и в този момент въпросът, който стои на дневен ред, е дали Тръмп или Северна Корея ще рискуват да отидат по-далеч от гръмогласните закани.
Поне през днешния ден развоят на събитията на Корейския полуостров наподобява по-скоро елементарен за предугаждане. Засега нищо не демонстрира, че севернокорейският водач Ким Чен Ун е податлив да се откаже от изпробването на все по-мощни бомби и ракети. С увеличението на вероятността страната му да се снабди с оръжие, способно да доближи континенталната част на Съединените щати, Вашингтон ще става все по-нервен, само че надали ще посмее да нанесе удар, който може да докара до нуклеарна злополука. Единствената възможност през идващите месеци нещо да се раздвижи е глобите против режима на Пхенян да го накарат да отстъпи. За задачата обаче Тръмп ще би трябвало да завоюва Китай за съдружник, а към този момент Пекин е по-скоро податлив да заобикаля крайни позиции по севернокорейския проблем.
Сериозни проблеми чакат Тръмп
и във вътрешнополитически проект. През идващите месеци ще стане ясно с какво тъкмо разполага следствието на прокурора Робърт Мълър за хипотетичен скришен сговор с Русия на изборите през 2016-а. По-нататъшните арести на видни фигури може да бъдат симптом, че следователите са получили потребна информация от основни хора, които им оказват помощ в тяхното следствие, в частност някогашният консултант по националната сигурност Майк Флин. По-важното обаче е дали Мълър ще събере доказателства против Тръмп за скрит план. Ако той не успее да стигне до самия Тръмп, някои от проблемите на американския президент евентуално ще стартират да се разсейват. Но в случай че стане ясно, че президентът или хора от обкръжението му са се пробвали да излъгват правораздаването, тогава обстановката внезапно ще се промени. При всяко състояние за импийчмънт през започващата година времето няма да стигне.
Стана всекидневно - след 12 месеца на тествания, през които Европейският съюз бива връхлитан от непредвидени удари, да споделяме, че идната година ще е решаваща за него. 2018-а обаче има всички шансове да е друга. След десетилетие на нескончаеми драми, като се стартира с финансовия срив, мине се през конфликта с Русия поради намесата й в Украйна, вълната от мигранти и английския избор за Брексит и се стигне до избирането на американски президент, който слага под въпрос трансатлантическото партньорство, Европа за първи път влиза в идната година в релативно устойчиво положение.
Не единствено че на никое място по границите на общността не назрява нова рецесия, само че макар умерения растeж и икономическите вероятности наподобяват удобни. Много е значимо, че изборите в най-големитe европейски стопански системи през 2017-а не доведоха до нов гърмеж на популизма. Франция има нов проевропейски президент в лицето на Еманюел Макрон, Германия има шансове да се снабди с нова проевропейска огромна ръководеща коалиция, а Англия, въпреки и раздирана от конфликти вътре в ръководството си, съумя да контракти с сътрудниците си от съюза условия за бракоразвод, даващи основа за договаряния за широкообхватно съглашение. Единствената огромна европейска страна, в която през 2018-а ще се проведат парламентарни избори, е Италия.
Европа в този момент има златен късмет
да се заеме с търсенето на дълготрайни политически решения и да организира промените, от които се нуждае, с цел да си обезпечи по-стабилно и стабилно на удари бъдеще. Още повече че време за губене няма, защото 2019-а се обрисува като задоволително комплицирана и напрегната година - в нея ще се проведат избори за Европейски парламент, ще бъде назначена нова Европейска комисия и ще пристигна моментът, в който разводът с Англия ще влезе в действие. Това значи, че Европейски Съюз разполага с 12 месеца, с цел да реализира напредък в редица области, включващи общата защита, търговията, енергийния съюз, реформирането на Шенгенската зона и банковия съюз.
Възможностите, които се откриват пред Европа, напълно не значат, че не я дебнат и рискове. Наистина, вълната на национализма беше овладяна, само че взе своята дан - показателно за триумфа й е положителното показване на евроскептичните популисти на парламентарните избори в Германия и Австрия. Успехът на "Алтернатива за Германия ", която стана трета мощ в Бундестага, докара до обстановка, при която проевропейското ръководство на федералната република може да бъде избавено единствено с цената на нова огромна коалиция сред християндемократите и социалдемократите, при все това и двете партии не я желаеха. Успехът на договарянията сред тях не е обезпечен и в случай че не се стигне до договорка, страната е застрашена от дестабилизация, която ще върже ръцете на канцлера Ангела Меркел и във връзка с европейската й политика. При съглашение обаче вредата отново ще бъде нанесена заради две аргументи: първо, крайнодесните ще се утвърдят като водеща опция на ръководещите, и второ, естественият политически механизъм, при който двете съществени партии се конкурират за ръководството на страната, ще бъде нарушен с заплаха да атрофира.
Тревогата, идваща от Австрия, е още по-сериозна, откакто там крайнодесните влязоха във властта. Европейският съвет за външна политика излезе със мнение, съгласно което точно алпийската република в този момент може да се трансформира в съветски "троянски кон " в Европа. Предупреждението се основава на обстоятелството, че Партията на свободата на Хайнц-Кристиан Щрахе е една от неколцината европейски обединения, които поддържат публично съдействие с "Единна Русия " - партията на Владимир Путин.
Анализът твърди още, че близкото обграждане на Щрахе е построило тесни връзки с ултраконсервативни съветски интелектуалци и олигарси.
Другата страна, обсъждана към този момент обичайно като съветския съдружник в Евросъюза, е Унгария. През пролетта в нея ще се проведат парламентарни избори, а изследванията на настройките за момента демонстрират смазваща преднина от 57 на 100 за партията "Фидес " на премиера Виктор Орбан. Победата на Орбан освен ще подхрани източноевропейското опълчване на политиката на Брюксел и апелите за закостенял завой в Евросъюза, само че и ще укрепи страховете от ерозия на демокрацията в района.
Ако има събитие на Европейския континент, което е безусловно неизбежно, това е преизбирането на Владимир Путин за президент на Русия. През последните месеци в тази страна тече официална предизборна битка. Кандидатите, оповестили желание да заемат мястото на Путин, по-скоро наподобяват като статисти, позволени до надпреварата, с цел да му бъде придадена представителност. Единственият политик, който бе в положение да сплоти недоволните от настоящето ръководство съветски жители, въпреки и без шансове за краен триумф, бе Алексей Навални. Но съветската Централна изборна комисия не го позволи до присъединяване в изборите поради влезнала в действие присъда. Така на Путин бе обезпечена не просто победа - в нея никой не се е и съмнявал - само че и комфортът да не му се постанова да влиза в предизборни дебати с отявления си критик. При тази обстановка на 18 март, когато ще се организира вотът, не ни чакат изненади. Остава открит само въпросът дали, изкарвайки втория си следващ шестгодишен мандат, след който не може да се кандидатира още веднъж за държавен глава, Путин отново ще замени краткотрайно ролята си с премиера Медведев, или ще излезе от политиката. Да не забравяме въпреки всичко, че при рокадата през 2008-а той бе на 55 години, а през 2024-а ще е на 71. Отговорът, по този начин или другояче, ще научим след шест години.
Въпросът, който директно ни визира, е по какъв начин ще се развиват връзките сред Русия и Европа. Той е в директна взаимозависимост от намирането на
излаз от украинската рецесия
което значи, че няма място за оптимизъм. През цялата 2017-а на практика не бяха направени никакви стъпки за използването на Минските съглашения за урегулиране на спора сред украинското държавно управление и сепаратистите в Донбас и нищо не демонстрира, че 2018-а ще се разграничава по нещо. Още по-безперспективна наподобява обстановката към Крим, чиято анексия западният свят не приема, и поради която са наложени редица наказания на Москва.
Един от районите, където Русия може да се похвали с триумфи, е близкоизточният, и по-точно Сирия. В момента джихадистите владеят там няколко дребни обитаеми места към границата с Ирак и е въпрос на седмици да бъдат изметени напълно. Това, несъмнено, не значи, че "Ислямска страна " ще престане да съществува, само че тя ще остане основно като терористична формация, а не и като формирование, претендиращо да възражда някакъв "халифат ".
На дневен ред в Сирия в този момент е казусът по какъв начин страната ще съществува отсега нататък и ще има ли въобще единна сирийска страна. Територията й е поделена сред силите на централната власт и опозицията, които през идващите месеци ще водят договаряния. Позициите им са противоположни по редица въпроси, измежду които изпъква политическото бъдеще на президента Башар Асад.
Не по-малко въпросителни повдигат и връзките сред държавното управление в Дамаск и подкрепяните от Съединените щати кюрдски сили. През последните месеци Дамаск изостри тона си към кюрдите, като в изявление през декември президентът Асад ги дефинира като "предатели ", откакто по-рано негов представител заплаши, че държавните елементи ще стартират нахлуване към Ракка - някогашната столица на "халифата ", в този момент следена от кюрдите.
Вероятността това да се случи не е огромна, защото на процедура сходна акция би означавала Съединените щати и Русия да бъдат изправени пред
пряк конфликт на сирийска територия
- нещо, което двете международни сили не биха позволили. При все че не съумя да оправи връзките с Русия, както самоуверено се надяваше, президентът на Съединените щати Доналд Тръмп към този момент дава мотиви да се счита, че е постигнал базова договореност с съветския си сътрудник по отношение на бъдещето на Сирия.
Тръмп влезе в първия си президентски мандат с доста смели обещания, само че след една година в Белия дом наподобява, че занапред му следва осъществяването на задачата да направи Америка още веднъж велика. Той се заканваше да удари по Китай поради евтиния импорт и да възпре упоритостите му в Южнокитайско море, единствено че се изправи пред предизвикателство, което го накара да пренареди целите си. Става дума за севернокорейската нуклеарна и ракетна стратегия и в този момент въпросът, който стои на дневен ред, е дали Тръмп или Северна Корея ще рискуват да отидат по-далеч от гръмогласните закани.
Поне през днешния ден развоят на събитията на Корейския полуостров наподобява по-скоро елементарен за предугаждане. Засега нищо не демонстрира, че севернокорейският водач Ким Чен Ун е податлив да се откаже от изпробването на все по-мощни бомби и ракети. С увеличението на вероятността страната му да се снабди с оръжие, способно да доближи континенталната част на Съединените щати, Вашингтон ще става все по-нервен, само че надали ще посмее да нанесе удар, който може да докара до нуклеарна злополука. Единствената възможност през идващите месеци нещо да се раздвижи е глобите против режима на Пхенян да го накарат да отстъпи. За задачата обаче Тръмп ще би трябвало да завоюва Китай за съдружник, а към този момент Пекин е по-скоро податлив да заобикаля крайни позиции по севернокорейския проблем.
Сериозни проблеми чакат Тръмп
и във вътрешнополитически проект. През идващите месеци ще стане ясно с какво тъкмо разполага следствието на прокурора Робърт Мълър за хипотетичен скришен сговор с Русия на изборите през 2016-а. По-нататъшните арести на видни фигури може да бъдат симптом, че следователите са получили потребна информация от основни хора, които им оказват помощ в тяхното следствие, в частност някогашният консултант по националната сигурност Майк Флин. По-важното обаче е дали Мълър ще събере доказателства против Тръмп за скрит план. Ако той не успее да стигне до самия Тръмп, някои от проблемите на американския президент евентуално ще стартират да се разсейват. Но в случай че стане ясно, че президентът или хора от обкръжението му са се пробвали да излъгват правораздаването, тогава обстановката внезапно ще се промени. При всяко състояние за импийчмънт през започващата година времето няма да стигне.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ