Големите компании с държавно участие в България са с ниска

Големите компании с държавно присъединяване в България са с ниска доходност и неефективно систематизиране на ресурсите и въпреки да не са значими като дял, те са с решаваща роля в индустриалната мрежа, което може се отрази отрицателно върху продуктивността и конкурентоспособността на цялата стопанска система.
Рисковете за ликвидността и платежоспособността в няколко основни компании с държавно присъединяване са явни и без значение, че ниското равнище на държавно обезпечения дълг на държавните предприятия съставлява най-малък фискален риск, техните стопански и финансови резултати могат да имат значими фискални последствия и да са проблем в дълготраен проект.
Нивото на държавно обезпечения дълг на държавните предприятия е малко - приблизително единствено 0,5% от Брутният вътрешен продукт през 2010-2021 година (средното равнище в Европейски Съюз е 9%, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3,5%). И подпомагането с такива гаранции поради пандемията от КОВИД-19 е било в пъти по-ниско - 0,3% от Брутният вътрешен продукт в България при съвсем 2% в Европейски Съюз за 2019-2021 година Но има основен миг - в България няма систематизирана информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия, защото тази им активност не изисква утвърждението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на отговорностите е била приблизително към 12% от Брутният вътрешен продукт през 2013-2021 година, което може да бъде източник на безпокойствие.
Това се споделя в разбор на МВФ " Фискални опасности от притежаваните от страната компании ", представен от Dnevnik.bg. Авторите предлагат да има мониторинг и по-добро ръководство в тези компании, защото няколко от тях в бранша на енергетиката и превоза са във очевидно проблематично положение.
Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на разнообразни равнища има над 50% дял. В енергетиката става дума за Националната електрическа компания, АЕЦ " Козлодуй ", " Булгаргаз ", Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ", Електроенергиен систематичен оператор, Български енергиен холдинг, " Мини Марица Изток ", " Булгартрансгаз ". В транспортния бранш анализът на МВФ се основава на данни за Националната компания " Железопътна инфраструктура ", " БДЖ - Пътнически транспорти " ООД, " Ръководство въздушно придвижване ", " Транспортно строителство и възобновяване ", БДЖ - " Карго Сървисис " ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура.
Общите активи и пасиви на тези компании съставляват към 70% от общите за целия сегмент с държавно присъединяване 2015-2021 година, който обгръща към 700 сдружения. Общата оценка за тях е, че фискалната поддръжка е доста по-висока от това, което те дават като доходи в бюджета. През 2017-2019 година те са получили дотации, финансови вложения и финансови прехвърляния (пряка подкрепа), отсрочени налози и освобождение от заплащане на дивиденти (косвена подкрепа) от приблизително 1,5% от Брутният вътрешен продукт. На това те са дали отговор с принос от 0,2%. Иначе казано, чисто те са поглъщали 1,3% от Брутният вътрешен продукт директно преди пандемията.
През 2023-2024 година страната удвои събирания от тези сдружения дял от 50 на 100%, с цел да поддържа бюджета, само че цената за това е риск за вложенията, продуктивността и рентабилността им. " Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и наподобява се управлява от потребностите на държавния бюджет. Такава политика понижава тласъците на компаниите за вложения и по този метод има забележителен неподходящ резултат върху икономическата активност ", допълват създателите на отчета.