Големите ИТ платформи ще трябва да плащат на американските медии

Големите ИТ платформи ще би трябвало да заплащат на американските медии за наличието, което употребяват, съгласно нов закон (снимка: CC0 Public Domain)

Група американски законодатели разгласява модифицирана версия на законопроект, целящ да улесни новинарските организации в Съединени американски щати да договарят групово с огромните ИТ платформи като Гугъл и Фейсбук за възнаграждение за медийното наличие. Всички огромни вестници в Съединени американски щати застанаха зад оферти план.

Наречен „ Закон за конкуренцията и опазването на публицистиката “, новият норматив „ отстранява правните спънки пред опцията новинарските организации да договарят групово и да си обезпечат обективни условия от платформите…, които постоянно имат достъп до новинарско наличие, без да заплащат за неговата стойност “, гласи известие на законотворците, измежду които попадат представители и на двете водещи политически партии в Съединени американски щати.

Според локалните медии, този нов закон „ изравнява силите “ в връзките сред журналистическите организации и огромните ИТ платформи. Той обгръща локалните издания, дребните телевизионни и радио-компании, както и онлайн издателите.

Мотиви

Текстът на плана приказва за „ дисбаланс “ и неравнопоставеност в интерес на „ Големите ИТ “ за сметка на свиващата се медийна промишленост. Тя е изгубила „ хиляди издания “ и десетки хиляди публицисти през новото хилядолетие, създавайки „ новинарска пустиня “.
още по темата
„ Налице са тонове доходи, които платформите получават от нашето наличие, само че те не се връщат при издателите на вести “, споделя Даниел Кофи, изпълнителен вицепрезидент и основен консултант на News Media Alliance, основана във Вашингтон комерсиална организация за вестници. С новата норма, съгласно него, „ ще можем да принудим платформите да си заплащат, което би било трансформиращо за цялата ни промишленост “.

Макар че Гугъл и Фейсбук уголемяват онлайн аудиторията за медиите, две трети от феновете на вести в обществените медийни платформи „ остават в оградената градина “ и в никакъв случай не кликат действителния източник на новините, които четат. Това принуждава издателите да „ търсят цифрови рекламни трохи “, аргументират се създателите на текста.

Приходите от реклами във вестниците са намалели с повече от 80%, откакто доближиха своя връх през 2005 година, спадайки до 9,6 милиарда $ през 2020 година, съгласно най-новите данни от Pew Research Center. Скромните облаги от абонаменти не могат да компенсират продължаващия спад в рекламните доходи.

Резултатът е, че всяка седмица в Съединени американски щати изчезват по две медийни издания. По този метод от 2005 година насам страната е изгубила над четвърт от вестниците си. Статистиката сочи, че 20% от хората в Съединени американски щати към този момент имат „ стеснен достъп до вести “. Броят на публицистите е намалял с цели 60% от 2005 година насам.

Реакции

Предишната версия на законопроекта, показана през март 2021 година, бе посрещната остро от две търговски организации в софтуерната промишленост – Асоциацията на компютърната и информационната промишленост и „ NetChoice “. В тях членуват Meta и Гугъл. Двете компании отхвърлиха коментар по новия законопроект, откакто бяха запитани от водещи новинарски издания.

Новият закон се слага на масата в миг, в който Фейсбук прави стъпки в тъкмо противоположната посока, разясниха създателите на Chicago Trubune. През 2019 година обществената мрежа се съгласи да заплаща лицензионни такси на The Wall Street Journal, New York Times, Washington Post и Chicago Tribune, наред с други, с цел да употребява тяхно наличие. Но откакто регистрира първия си годишен спад на приходите през второто тримесечие на фона на едва търсене на реклама, предишния месец компанията разгласи, че към този момент няма да заплаща на издателите за техните вести и подбрани истории.

Стимулиране на публицистиката

Актуализираният законопроект ще обхване издателите на вести с по-малко от 1500 чиновници на цялостен работен ден и разпространителите на вести отвън мрежата. Това ще им разреши да работят дружно, с цел да реализиран по-добри договорености с такива корпорации като Фейсбук, Гугъл и други огромни платформи, съгласно прессъобщението.

Изключение от новия закон са огромни медийни корпорации, които към този момент са съумели да се договорят с ИТ платформите по отношение на методите за потребление на наличие. Това включва такива медии като The New York Times, The Washington Post и The Wall Street Journal. За тях се споделя, че са съумели по-сполучливо да направляват в цифровата действителност и да реализират растеж на абонаментните доходи.

Онлайн платформите, които ще би трябвало да заплащат за медийно наличие, са тези с минимум 50 милиона консуматори в Съединени американски щати и чисти годишни продажби или пазарна капитализация над 550 милиарда $. Текущият предел ще включва единствено Гугъл и Meta/Facebook, които съставляват към половината от целия пазар на цифрова реклама в Съединени американски щати, оценен на 250 милиарда $.

Издателите, които новата норма ще обгръща, са дефинирани като медии, които актуализират наличието си най-малко един път седмично, имат по-малко от 1500 чиновници на цялостен работен ден и посвещават най-малко 25% от наличието си на въпроси от настоящ публичен интерес. Комерсиалните издания би трябвало да генерират минимум 100 000 $ годишни доходи от публицистично наличие, до момента в който организациите с нестопанска цел не би трябвало да дават отговор на сходни критерии.

Годишната такса ще бъде разпределена сред всички локални издатели, които вземат участие в груповите договаряния, като 65% от разпределението ще се основава на това какъв брой влагат изданията за публицисти като част от общия им бюджет. Този принцип не просто възнаграждава положителната журналистическа работа, само че и предизвиква изданията да наемат повече публицисти, споделят основателите на плана.

Нормата разрешава на издателите на вести да изискват бърз арбитраж, когато не може да се реализира съглашение с огромните ИТ платформи.

По модела на Австралия

Предложеният закон за публицистиката в Съединени американски щати следва революционното законодателство в Австралия, която одобри „ Кодекс за договаряне на медиите “ предходната година, с цел да се оправи с „ несъответствието на силите “ и да подсигурява, че медийният бизнес получава „ заслужено заплащане “ за наличието, което основава.

Австралийският закон е генерирал 200 милиона $ заплащания от Фейсбук и Гугъл към локалните новинарски организации през първата година на използването му, съгласно изследване, извършено от Бил Грускин, професор във Висшето учебно заведение по публицистика на Колумбийския университет в Ню Йорк.

Подобна държавна интервенция е нужна в този момент в Съединени американски щати, в противоположен случай салдото на силите ще остане твърдо в интерес на „ Големите ИТ “, споделят законотворците.