Пандемията нe успя да изчисти въздуха на Пловдив
Големите български градове, измежду които и Пловдив, са в дъното на нова ранглиста за чистотата на въздуха в европейските обитаеми места, направена от Европейската организация за околната среда.
От 323 града, включени в подредбата, българските намират място сред 259-о и 313-о място, като във всички равнищата от запрашаване с най-малките фини прахови частици (ФПЧ 2.5) са рискови за здравето.
Най-чист от седемте града, определени в България, е въздухът във Варна със приблизително количество ФПЧ 2.5 от 16.1 микрограма (мкг) на куб.м въздух при целесъобразна норма от 10 мкг. Това го подрежда на 259-о място от 323 следени града в Европа.
Пловдив е на 292-ро място със приблизително 19 мкг/куб.м ФПЧ 2.5, Русе е 299-и (19.8 мкг/куб.м). Сред най-замърсените градове в Европа попадат Стара Загора, която е на 308-о място с 20.9 мкг/куб.м, и Велико Търново - на 313-о място със запрашаване с фини прахови частици от 22.9 мкг/куб.м.
Европейската екоагенция е присъединила измежду градовете, които следи, София и Перник, само че данните от станциите за мониторинг на чистотата на въздуха не подават информация в подобаващ тип и по тази причина запрашаването в тях не е регистрирано.
Агенцията оповестява, че замерванията в тях не покриват 75% от дните, което е минимумът за обработката на данните. По информация от българското екоминистерство през 2019 година междинните равнища на ФПЧ 2.5 в България са били 19.3 мкг/куб.м, надалеч от нормите на СЗО, като по този индикатор на замърсеност на въздуха си поделяме първото място с Полша.
Европейската организация за околна среда дефинира качеството на въздуха във всички следени български градове през миналите две години като рисково за здравето на своите поданици.
Намаляването на излъчванията от превоза и други замърсители поради рестриктивните мерки, въведени поради пандемията от ковид, не е подобрило качеството на въздуха. Причината е - автомобилният трафик въобще не е главната причина за замърсяването.
Най-големите генератори на запрашаване са изгарянето на гориво за битово отопление и в индустрията, както и от селското стопанство, като излъчвания на амоняк от тор и скотски тор се комбинират с други замърсители в атмосферата, с цел да образуват фини прахови частици.
От 323 града, включени в подредбата, българските намират място сред 259-о и 313-о място, като във всички равнищата от запрашаване с най-малките фини прахови частици (ФПЧ 2.5) са рискови за здравето.
Най-чист от седемте града, определени в България, е въздухът във Варна със приблизително количество ФПЧ 2.5 от 16.1 микрограма (мкг) на куб.м въздух при целесъобразна норма от 10 мкг. Това го подрежда на 259-о място от 323 следени града в Европа.
Пловдив е на 292-ро място със приблизително 19 мкг/куб.м ФПЧ 2.5, Русе е 299-и (19.8 мкг/куб.м). Сред най-замърсените градове в Европа попадат Стара Загора, която е на 308-о място с 20.9 мкг/куб.м, и Велико Търново - на 313-о място със запрашаване с фини прахови частици от 22.9 мкг/куб.м.
Европейската екоагенция е присъединила измежду градовете, които следи, София и Перник, само че данните от станциите за мониторинг на чистотата на въздуха не подават информация в подобаващ тип и по тази причина запрашаването в тях не е регистрирано.
Агенцията оповестява, че замерванията в тях не покриват 75% от дните, което е минимумът за обработката на данните. По информация от българското екоминистерство през 2019 година междинните равнища на ФПЧ 2.5 в България са били 19.3 мкг/куб.м, надалеч от нормите на СЗО, като по този индикатор на замърсеност на въздуха си поделяме първото място с Полша.
Европейската организация за околна среда дефинира качеството на въздуха във всички следени български градове през миналите две години като рисково за здравето на своите поданици.
Намаляването на излъчванията от превоза и други замърсители поради рестриктивните мерки, въведени поради пандемията от ковид, не е подобрило качеството на въздуха. Причината е - автомобилният трафик въобще не е главната причина за замърсяването.
Най-големите генератори на запрашаване са изгарянето на гориво за битово отопление и в индустрията, както и от селското стопанство, като излъчвания на амоняк от тор и скотски тор се комбинират с други замърсители в атмосферата, с цел да образуват фини прахови частици.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ