Кеворк Кеворкян: Ограбените сте вие
Големи пристрастености разсъни текста за Костов.
Коментарите за неговата персона са гневни, даже гневни.
Не бива да се учудваме.
Вече повече от 20 години политиците ни одумват, когато им е преференциално, тукашната Криминална Приватизация.
Но в никакъв случай до момента не са изтървали и две думици за Главната Жертва.
А това сте вие/Народа.
Народа загуби чувството, даже убедеността си, че е собственик на труда си.
Тази увереност донейде може да е била лъжлива – само че това е нищо, спрямо Големия Грабеж, осъществяван, като че ли преднамерено, пред очите на всички, безсрамно и безогледно.
Големият Грабеж прекърши ориста на хиляди хора – мнозина от тях към момента са край нас, към момента помнят и страдат.
Оттам е тази черна злост, която прелива от мненията ви.
Оставиха ви в нищото – да се оправяте, както намерите за добре.
И се заеха да „ ръководят “ присвоеното – неспособно, естествено, тъй като и като „ чорбаджии “, си оставаха все същите некадърници, най-малко множеството от тях.
Все отново, едно нещо свършиха както би трябвало: изпълниха главите на младите с неистини.
И те дефинитивно са изгубени за Истината.
***
Всичко, изречено от Светеца/Костов по малкия екран, незабавно се трансформира просто в едно гъгнене – щом човек чуе описа на вуйна му, починалата към този момент Гълъбина Ръждева/програма „ Всяка неделя “, 2004 година.
Гласът на тази пределно откровена жена, даже донейде безпардонна, ще преследва Светеца до края.
/вижте прикаченото видео; цялото изявление можете да видите в
уеб страницата
Заради бруталните детайлности, с които е изпъстрено изявлението й, тя постоянно ми напомня казаното от Андрю Клаван: „ С изключение може би на Бог, постоянно има единствено един очевидец на вътрешния мир на индивида “. Ръждева е таман този очевидец.
Но ние сме пословични с нехайството си във връзка с всичко – в това число и към Паметта, изключително към нея.
Днес тя към този момент дефинитивно е превърната в една вехтория, нетърпимо вонлива. Ние сме свършени, само че не го знаем – а даже допускам, че това не ни интересува изключително.
Лъжците се оказаха надарени, таман те – приключените никаквици, само че майстори в това отношение.
И ги оставихме да дялкат с ножовете си Истината/Историята, както те си знаят.
Само едни идиоти могат да го позволен това.
Ние се плашим от Паметта, даже от личната си – като че ли е някакъв запарен труп.
Не ни е до нея – тя ни лимитира, вместо да ни въодушевява.
Костов знае това и е спокоен.
Той като че ли следва казаното в една миниатюра на Ницше: „ Аз го сторих – споделя паметта ми. – Не е допустимо да съм го сторил – споделя гордостта ми и остава непоклатима. Накрая паметта отстъпва “.
При Костов паметта е прецизно редактирана. Впрочем, тя единствено ще ти
пречи, когато самичък извайваш личния си монумент.
Обаче една книга, формирана от свидетелства на хора, които добре са го познавали, озаглавена „ Аз, Костов – и другите “, би трябвало да го срути. Но той единствено фино ще се усмихне – и по този начин ще ни каже: „ Стига ви толкоз “.
В „ Политиката от вътрешната страна “ има един откъс, който заслужава особено внимание, той се отнася до Иво Прокопиев, отгледания от самия Костов Принц на Приватизацията.
Ето го: „ Така наречените „ десни “/медии – „ Капитал “ и „ Дневник “ оклеветиха ръководството на ОДС още преди края на мандата… Обикновено такива медии са с управляващите, с цел да получи техният притежател мечтани законови промени, публични поръчки или провалено наказателно преследване… “ /край на цитата/
На какво се дължи късният яд на Демона на Криминалната Приватизация към неговото най-глезено чадо – това би трябвало да се разчопли деликатно. На какво се дължи този раздор сред двамата и от по кое време датира той?
Какви са същинските аргументи за бруталната офанзива на Костов?
Какво се правеше в сходни мътни случаи – „ Търсете дамата “ отпада, тъй като и двамата са примерни християни, моногамни до петите – политическите им случки ги презадоволяват.
Остава другото – „ Следвайте парите “. Но това е обречена борба.
Във въпросния откъс от книгата има и ясно обръщение към Христо Иванов, който от години търгува с така наречената „ Съдебна промяна “ – с цел да получи неговият опекун Прокопиев „ мечтани законови промени и провалено наказателно гонене “.
Костов го споделя, не различен.
Но най-важното е друго.
С цитирания откъс Костов напряко се саморазобличава.
Само би трябвало да си припомните връзките му с назначените от самия него „ приватизатори “.
Тъй. Исус Костов съчинява книги.
Някой би трябвало да им отговори.
И едвам тогава му простете.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Коментарите за неговата персона са гневни, даже гневни.
Не бива да се учудваме.
Вече повече от 20 години политиците ни одумват, когато им е преференциално, тукашната Криминална Приватизация.
Но в никакъв случай до момента не са изтървали и две думици за Главната Жертва.
А това сте вие/Народа.
Народа загуби чувството, даже убедеността си, че е собственик на труда си.
Тази увереност донейде може да е била лъжлива – само че това е нищо, спрямо Големия Грабеж, осъществяван, като че ли преднамерено, пред очите на всички, безсрамно и безогледно.
Големият Грабеж прекърши ориста на хиляди хора – мнозина от тях към момента са край нас, към момента помнят и страдат.
Оттам е тази черна злост, която прелива от мненията ви.
Оставиха ви в нищото – да се оправяте, както намерите за добре.
И се заеха да „ ръководят “ присвоеното – неспособно, естествено, тъй като и като „ чорбаджии “, си оставаха все същите некадърници, най-малко множеството от тях.
Все отново, едно нещо свършиха както би трябвало: изпълниха главите на младите с неистини.
И те дефинитивно са изгубени за Истината.
***
Всичко, изречено от Светеца/Костов по малкия екран, незабавно се трансформира просто в едно гъгнене – щом човек чуе описа на вуйна му, починалата към този момент Гълъбина Ръждева/програма „ Всяка неделя “, 2004 година.
Гласът на тази пределно откровена жена, даже донейде безпардонна, ще преследва Светеца до края.
/вижте прикаченото видео; цялото изявление можете да видите в
уеб страницата
Заради бруталните детайлности, с които е изпъстрено изявлението й, тя постоянно ми напомня казаното от Андрю Клаван: „ С изключение може би на Бог, постоянно има единствено един очевидец на вътрешния мир на индивида “. Ръждева е таман този очевидец.
Но ние сме пословични с нехайството си във връзка с всичко – в това число и към Паметта, изключително към нея.
Днес тя към този момент дефинитивно е превърната в една вехтория, нетърпимо вонлива. Ние сме свършени, само че не го знаем – а даже допускам, че това не ни интересува изключително.
Лъжците се оказаха надарени, таман те – приключените никаквици, само че майстори в това отношение.
И ги оставихме да дялкат с ножовете си Истината/Историята, както те си знаят.
Само едни идиоти могат да го позволен това.
Ние се плашим от Паметта, даже от личната си – като че ли е някакъв запарен труп.
Не ни е до нея – тя ни лимитира, вместо да ни въодушевява.
Костов знае това и е спокоен.
Той като че ли следва казаното в една миниатюра на Ницше: „ Аз го сторих – споделя паметта ми. – Не е допустимо да съм го сторил – споделя гордостта ми и остава непоклатима. Накрая паметта отстъпва “.
При Костов паметта е прецизно редактирана. Впрочем, тя единствено ще ти
пречи, когато самичък извайваш личния си монумент.
Обаче една книга, формирана от свидетелства на хора, които добре са го познавали, озаглавена „ Аз, Костов – и другите “, би трябвало да го срути. Но той единствено фино ще се усмихне – и по този начин ще ни каже: „ Стига ви толкоз “.
В „ Политиката от вътрешната страна “ има един откъс, който заслужава особено внимание, той се отнася до Иво Прокопиев, отгледания от самия Костов Принц на Приватизацията.
Ето го: „ Така наречените „ десни “/медии – „ Капитал “ и „ Дневник “ оклеветиха ръководството на ОДС още преди края на мандата… Обикновено такива медии са с управляващите, с цел да получи техният притежател мечтани законови промени, публични поръчки или провалено наказателно преследване… “ /край на цитата/
На какво се дължи късният яд на Демона на Криминалната Приватизация към неговото най-глезено чадо – това би трябвало да се разчопли деликатно. На какво се дължи този раздор сред двамата и от по кое време датира той?
Какви са същинските аргументи за бруталната офанзива на Костов?
Какво се правеше в сходни мътни случаи – „ Търсете дамата “ отпада, тъй като и двамата са примерни християни, моногамни до петите – политическите им случки ги презадоволяват.
Остава другото – „ Следвайте парите “. Но това е обречена борба.
Във въпросния откъс от книгата има и ясно обръщение към Христо Иванов, който от години търгува с така наречената „ Съдебна промяна “ – с цел да получи неговият опекун Прокопиев „ мечтани законови промени и провалено наказателно гонене “.
Костов го споделя, не различен.
Но най-важното е друго.
С цитирания откъс Костов напряко се саморазобличава.
Само би трябвало да си припомните връзките му с назначените от самия него „ приватизатори “.
Тъй. Исус Костов съчинява книги.
Някой би трябвало да им отговори.
И едвам тогава му простете.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ