Големи производители на облекло от Западна Европа изнасят бизнеса си от Украйна в България
Големи производители на текстил и облекло от Западна Европа изнасят производствата си от Украйна в България, само че упованията на фирмите са да заплащат същата цена на ишлеме, каквато е в Украйна. Това са относително висок клас марки, които са вложили непосредствено в лично произвеждане в Украйна и тези производства сега са затворени. Това сподели в интервю за БТА председателят на Българската асоциация на производителите и експортьорите на облекло и текстил (БАПИОТ) Радина Банкова.
Увеличеният размер на поръчките от западните компании към българските компаниите обаче отключва остарелия проблем в страната, обвързван с недостига на работна ръка.
Председателят на БАПИОТ подсети, че през последните години огромни западни марки вложиха в фабрики в Украйна, Армения, Молдова и Турция, откакто този развой завърши на Балканите. Със затварянето на много компании в Украйна и отдръпването на огромни западни вложители от тази страна те се насочиха към Балканите и главно към България, която е обичаен производител на текстил и дрехи. Големият спор на ползи обаче е обвързван с цената, тъй като те са планувани за произвеждане в Украйна, а ние не можем да работим на тези цени, защото те не могат да покрият настоящите ни разноски, разяснява ръководителят на БАПИОТ. Ценовият потрес се ускорява и поради скока на всички разноски на българските производители.
В момента обаче се борим за компромисни решения, тъй като е значимо да задържим клиентите, добави Банкова. Тя посочи, че сега непрестанно текат запитвания и преговори, има огромен интерес, само че не може да се каже какъв брой дълго ще продължи той поради обстоятелството, че има огромно ценово противоречие по отношение на това, което тези западни компании чакат да платят.
Близо 20 % от заетите в отрасъл " Облекло " са изгубили работа, 10 на 100 от компаниите в сектора са затворили
От началото на годината положението в сектора е относително устойчиво, само че предковид равнищата не могат да бъдат достигнати. В момента сме прекъснали линията на спад на износа, само че не е известно до каква степен тази наклонност от първото тримесечие на годината ще е трайна, тъй като не е ясно какъв брой дълго компаниите ще устоят на инфлационния напън, разяснява Банкова. В този смисъл ситуацията за сектора се усложнява заради обстоятелството, че няма изясненост какъв брой дълго ще бъдат подпомагани индустриалните предприятия във връзка с новата рецесия, която се разгоря след коронавирус.
Доста компании затвориха по време на коронакризата, като болшинството от компаниите в сектора са микро, дребни и междинни, а огромните са едвам 3,5 на 100 от всички компании в бранша. По данни на ръководителя на БАПИОТ не по-малко от 10 на 100 от фирмите от сектора са затворили в този интервал. Това главно са фамилни компании, а за жал загубихме и много сътрудници през тези две години, разяснява Банкова.
Друг проблем е загубата на работна ръка, като единствено за последните две години браншът е изгубил близо 18 на 100 от заетите, макар че съвсем всички компании се възползваха от мярката " 60 на 40 ", сподели ръководителят на БАПИОТ. В бранш " Текстил " съвсем няма понижение на заетите, само че при облеклото и трикотажа има близо 20 % понижение на заетите. Такъв фрапантен спад за толкоз къс интервал на време до момента не е следен, сподели Банкова. По данни от четвъртото тримесечие на предходната година общият брой на заетите в сектора е бил към 81 000, като към 11 000 души работят в " Текстил ", а останалите са в " Облекло и трикотаж ".
Заради инфлацията тревожна става и картината на вътрешния пазар. В момента всяка поръчка се договаря самостоятелно, тъй като нямаме дълготрайни контракти нито за ток, нито за газ, а същото важи и за нашите снабдители в Европа, разяснява Банкова и подсети, че по-голямата част от материалите, които се употребяват в българската промишленост за облекло, са от Европа. В момента всички доставки идват с колосално забавяне - два до три месеца, като не е ясно дали доставката ще дойде на същата цена, на която преди този момент е била контрактувана, сподели Банкова.
Асоциацията също упорства да има дълготрайни контракти за ток, а акцизът върху горивата да бъде понижен. Предлага се и да има понижаване на Данък добавена стойност, както това е направено в Германия, която по време на коронавирус рецесията понижи Данък добавена стойност за всички артикули с 3 % за интервал от година и половина, наред с останалите помощи за бизнеса. Браншът предлага за цялото индустриално произвеждане удължение на периодите на внасяне на Данък добавена стойност, с цел да може да остава оборотен капитал във компаниите и те да се оправят с инфлацията.
Цените на текстилните произведения
Поскъпването на облеклата и текстила на вътрешния и на външния пазар е идентично поради повишаването на суровините, на които България, както и страните от Европейски Съюз, не е производител. Европейските производители на текстил купуват вълна от Австралия, Нова Зеландия, Латинска Америка, някои региони на Китай и Монголия, памук - от Далечния Изток, Китай, Индия, Съединени американски щати, а логистичните разноски са скочили три пъти и половина и повече, разяснява ръководителя на БАПИОТ.
Отделно има закъснение по цялата верига на доставките и тези сложни аргументи водят до кумулативен растеж на индустриалните цени на крайния артикул с повече от 30 % и съвсем с толкоз и на дребно. Дори и да приказваме за най-обикновения полиестер, който е произходящ на нефта, при всяко съмнение на суровината се трансформира и цената на този текстил, уточни Банкова.
Най-чувствително е повишаването при стоките с високо качество - коприна, кашмир, агнешки талази, пима памук, където увеличеното на цените на крайния артикул е даже над 50 на 100. За страдание, при доста типове артикули от текстила и облеклото психологическият таван на цените е доближат и даже надхвърлен, разяснява Банкова и предизвести, че в случай че не се овладеят проинфлационните процеси, може да се окаже, че няма да има кой да купува облекла в България.
Реална е заплахата доста компании да се откажат от производството на облекла от естествени материали поради невъзможните цени, които би трябвало да калкулират заради обстоятелството, че нито една от суровините за тях не се създава в Европа, която също така е с прекратени доставки на първични материали.
Спад в износа
През 2018 и 2019 година годишният размер на общия експорт на сектора - текстил, облекло и трикотаж, е бил към 2,1 милиарда лв., до момента в който в края на първата пандемична година - 2020 година, той е понижен до 1,9 милиарда лв., а през 2021 година към този момент е 1,8 милиарда лв.. Това се дължи и на смяната на структурата на поръчките, като през 2020 и 2021 година компаниите оцеляха от производството на маски, където има огромни размери като създадено количество при оскъдни цени. Сега браншът разчита на нарастване на размерите на действителните произведения, тъй като маските не са такива, те бяха опция да закърпим ситуацията, посочи Банкова.
Водещите пазари за българския текстил и облекло са европейските страни, като най-вече продукция се изнася за Германия, Франция, Италия. Има и клиенти от скандинавските страни.
Новите екорегламенти в текстила и облеклото
Аз съм огромен последовател на опазването на околната среда и всевъзможни екомерки, само че тук нещата минават всевъзможни граници на естествената логичност, разяснява ръководителя на БАПИОТ подготвяните от Европейски Съюз общи регламенти, които да сложат завършек на по този начин наречена бърза мода. Тя посочи, че фирите ще бъдат затруднени при снабдяването с екосуровини, тъй като те не се създават в Европа. Друг проблем ще възникне и при процеса на узаконяване и поддържането на документите, което е обвързвано с чувствителни за бизнеса разноски. Пак ще печели една бюрократична каста от консултиращи, сертифициращи и одитни компании, която по никакъв метод не подкрепя бизнеса, както и страните отвън Европейски Съюз, които създават тези материали, разяснява Банкова.
Не е за подценяване и фактът, че изделията от рециклирани материали нямат същите качества и резистентност като създадените от примитивен материал.
Стратегията на Европейски Съюз за устойчиви и кръгови текстилни произведения
Стратегията на Европейски Съюз за устойчиви и кръгови текстилни произведения от март тази година планува залагане на условия за екодизайн на текстилните артикули за по-дълга устойчивост, лесна корекция и преработване, както и за наличието на рециклирани влакна, ще се вкара и условието да има ясна информация за продукта и цифров продуктов паспорт. Целта е да се понижи свръхпроизводството и свръхконсумацията и да се забрани унищожаването на непродадените и върнати текстилни произведения. В тактиката е залегнало стимулиране на кръгови бизнес модели, в това число секторите за повторна приложимост и ремонт.
Европейското ползване на текстилни артикули е на четвърто място по влияние върху околната среда и изменението на климата след храните, жилищата и подвижността. Текстилният бранш е на трето място по потребление на вода и земя и на пето място по потребление на първоначални първични материали и по обособяване на излъчвания парникови газове. Средностатистическият европеец изхвърля 11 кг текстилни произведения всяка година. По света всяка секунда се депонира или изгаря един камион текстилни артикули. Между 2000 и 2015 година международното произвеждане на текстилни произведения съвсем се е удвоило, а потреблението на облекло и обувки се чака да нарасне с 63 на 100 до 2030 г.
Увеличеният размер на поръчките от западните компании към българските компаниите обаче отключва остарелия проблем в страната, обвързван с недостига на работна ръка.
Председателят на БАПИОТ подсети, че през последните години огромни западни марки вложиха в фабрики в Украйна, Армения, Молдова и Турция, откакто този развой завърши на Балканите. Със затварянето на много компании в Украйна и отдръпването на огромни западни вложители от тази страна те се насочиха към Балканите и главно към България, която е обичаен производител на текстил и дрехи. Големият спор на ползи обаче е обвързван с цената, тъй като те са планувани за произвеждане в Украйна, а ние не можем да работим на тези цени, защото те не могат да покрият настоящите ни разноски, разяснява ръководителят на БАПИОТ. Ценовият потрес се ускорява и поради скока на всички разноски на българските производители.
В момента обаче се борим за компромисни решения, тъй като е значимо да задържим клиентите, добави Банкова. Тя посочи, че сега непрестанно текат запитвания и преговори, има огромен интерес, само че не може да се каже какъв брой дълго ще продължи той поради обстоятелството, че има огромно ценово противоречие по отношение на това, което тези западни компании чакат да платят.
Близо 20 % от заетите в отрасъл " Облекло " са изгубили работа, 10 на 100 от компаниите в сектора са затворили
От началото на годината положението в сектора е относително устойчиво, само че предковид равнищата не могат да бъдат достигнати. В момента сме прекъснали линията на спад на износа, само че не е известно до каква степен тази наклонност от първото тримесечие на годината ще е трайна, тъй като не е ясно какъв брой дълго компаниите ще устоят на инфлационния напън, разяснява Банкова. В този смисъл ситуацията за сектора се усложнява заради обстоятелството, че няма изясненост какъв брой дълго ще бъдат подпомагани индустриалните предприятия във връзка с новата рецесия, която се разгоря след коронавирус.
Доста компании затвориха по време на коронакризата, като болшинството от компаниите в сектора са микро, дребни и междинни, а огромните са едвам 3,5 на 100 от всички компании в бранша. По данни на ръководителя на БАПИОТ не по-малко от 10 на 100 от фирмите от сектора са затворили в този интервал. Това главно са фамилни компании, а за жал загубихме и много сътрудници през тези две години, разяснява Банкова.
Друг проблем е загубата на работна ръка, като единствено за последните две години браншът е изгубил близо 18 на 100 от заетите, макар че съвсем всички компании се възползваха от мярката " 60 на 40 ", сподели ръководителят на БАПИОТ. В бранш " Текстил " съвсем няма понижение на заетите, само че при облеклото и трикотажа има близо 20 % понижение на заетите. Такъв фрапантен спад за толкоз къс интервал на време до момента не е следен, сподели Банкова. По данни от четвъртото тримесечие на предходната година общият брой на заетите в сектора е бил към 81 000, като към 11 000 души работят в " Текстил ", а останалите са в " Облекло и трикотаж ".
Заради инфлацията тревожна става и картината на вътрешния пазар. В момента всяка поръчка се договаря самостоятелно, тъй като нямаме дълготрайни контракти нито за ток, нито за газ, а същото важи и за нашите снабдители в Европа, разяснява Банкова и подсети, че по-голямата част от материалите, които се употребяват в българската промишленост за облекло, са от Европа. В момента всички доставки идват с колосално забавяне - два до три месеца, като не е ясно дали доставката ще дойде на същата цена, на която преди този момент е била контрактувана, сподели Банкова.
Асоциацията също упорства да има дълготрайни контракти за ток, а акцизът върху горивата да бъде понижен. Предлага се и да има понижаване на Данък добавена стойност, както това е направено в Германия, която по време на коронавирус рецесията понижи Данък добавена стойност за всички артикули с 3 % за интервал от година и половина, наред с останалите помощи за бизнеса. Браншът предлага за цялото индустриално произвеждане удължение на периодите на внасяне на Данък добавена стойност, с цел да може да остава оборотен капитал във компаниите и те да се оправят с инфлацията.
Цените на текстилните произведения
Поскъпването на облеклата и текстила на вътрешния и на външния пазар е идентично поради повишаването на суровините, на които България, както и страните от Европейски Съюз, не е производител. Европейските производители на текстил купуват вълна от Австралия, Нова Зеландия, Латинска Америка, някои региони на Китай и Монголия, памук - от Далечния Изток, Китай, Индия, Съединени американски щати, а логистичните разноски са скочили три пъти и половина и повече, разяснява ръководителя на БАПИОТ.
Отделно има закъснение по цялата верига на доставките и тези сложни аргументи водят до кумулативен растеж на индустриалните цени на крайния артикул с повече от 30 % и съвсем с толкоз и на дребно. Дори и да приказваме за най-обикновения полиестер, който е произходящ на нефта, при всяко съмнение на суровината се трансформира и цената на този текстил, уточни Банкова.
Най-чувствително е повишаването при стоките с високо качество - коприна, кашмир, агнешки талази, пима памук, където увеличеното на цените на крайния артикул е даже над 50 на 100. За страдание, при доста типове артикули от текстила и облеклото психологическият таван на цените е доближат и даже надхвърлен, разяснява Банкова и предизвести, че в случай че не се овладеят проинфлационните процеси, може да се окаже, че няма да има кой да купува облекла в България.
Реална е заплахата доста компании да се откажат от производството на облекла от естествени материали поради невъзможните цени, които би трябвало да калкулират заради обстоятелството, че нито една от суровините за тях не се създава в Европа, която също така е с прекратени доставки на първични материали.
Спад в износа
През 2018 и 2019 година годишният размер на общия експорт на сектора - текстил, облекло и трикотаж, е бил към 2,1 милиарда лв., до момента в който в края на първата пандемична година - 2020 година, той е понижен до 1,9 милиарда лв., а през 2021 година към този момент е 1,8 милиарда лв.. Това се дължи и на смяната на структурата на поръчките, като през 2020 и 2021 година компаниите оцеляха от производството на маски, където има огромни размери като създадено количество при оскъдни цени. Сега браншът разчита на нарастване на размерите на действителните произведения, тъй като маските не са такива, те бяха опция да закърпим ситуацията, посочи Банкова.
Водещите пазари за българския текстил и облекло са европейските страни, като най-вече продукция се изнася за Германия, Франция, Италия. Има и клиенти от скандинавските страни.
Новите екорегламенти в текстила и облеклото
Аз съм огромен последовател на опазването на околната среда и всевъзможни екомерки, само че тук нещата минават всевъзможни граници на естествената логичност, разяснява ръководителя на БАПИОТ подготвяните от Европейски Съюз общи регламенти, които да сложат завършек на по този начин наречена бърза мода. Тя посочи, че фирите ще бъдат затруднени при снабдяването с екосуровини, тъй като те не се създават в Европа. Друг проблем ще възникне и при процеса на узаконяване и поддържането на документите, което е обвързвано с чувствителни за бизнеса разноски. Пак ще печели една бюрократична каста от консултиращи, сертифициращи и одитни компании, която по никакъв метод не подкрепя бизнеса, както и страните отвън Европейски Съюз, които създават тези материали, разяснява Банкова.
Не е за подценяване и фактът, че изделията от рециклирани материали нямат същите качества и резистентност като създадените от примитивен материал.
Стратегията на Европейски Съюз за устойчиви и кръгови текстилни произведения
Стратегията на Европейски Съюз за устойчиви и кръгови текстилни произведения от март тази година планува залагане на условия за екодизайн на текстилните артикули за по-дълга устойчивост, лесна корекция и преработване, както и за наличието на рециклирани влакна, ще се вкара и условието да има ясна информация за продукта и цифров продуктов паспорт. Целта е да се понижи свръхпроизводството и свръхконсумацията и да се забрани унищожаването на непродадените и върнати текстилни произведения. В тактиката е залегнало стимулиране на кръгови бизнес модели, в това число секторите за повторна приложимост и ремонт.
Европейското ползване на текстилни артикули е на четвърто място по влияние върху околната среда и изменението на климата след храните, жилищата и подвижността. Текстилният бранш е на трето място по потребление на вода и земя и на пето място по потребление на първоначални първични материали и по обособяване на излъчвания парникови газове. Средностатистическият европеец изхвърля 11 кг текстилни произведения всяка година. По света всяка секунда се депонира или изгаря един камион текстилни артикули. Между 2000 и 2015 година международното произвеждане на текстилни произведения съвсем се е удвоило, а потреблението на облекло и обувки се чака да нарасне с 63 на 100 до 2030 г.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ