Изпускаме ли инфлацията?
Годишното покачване на цените през месец май нараства до 3,7%
Хлябът и зърнените храни нарастнаха с над 10 на 100 за 12 месеца
За три години инфлацията е 16,8%
Стефан Кючуков, Биляна Веселинова
Само две седмици след излизане на позитивните конвергентни отчети на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия (ЕК) за готовността ни за влизане в еврозоната, данни на Национален статистически институт демонстрират, че инфлацията в страната ни нараства.
Инфлацията за месец май в България е 0%, само че е по-висока по отношение на същия месец на предходната година, когато беше негативна - минус 0,2%. В резултат годишната инфлация към края на май нараства до 3,7%. А насъбраното повишаване на цените за три години е 16,8%.
Критерият за ценова непоклатимост за влизане в еврозоната изисква средногодишната инфлация за последните 12 месеца, измерена съгласно потребителската кошница на страните от Европейски Съюз, да не е по-висока с повече от 1,5% от инфлацията в трите страни от Европейски Съюз с минимум повишаване на цените. Към края на май средногодишната инфлация в България е 2,75%, а с цел да осъществим критерия за влизане в еврозоната, инфлацията би трябвало да е под 2,9%. Оказва се, че и през месец май изпълняваме критерия за влизане в еврозоната. Но редица съществени артикули и услуги не престават да нарастват.
Инфлацията през месец май в страната ни е нулева, само че в редица страни от Европейски Съюз инфлацията даже е негативна, а повода за това е сезонното поевтиняване на някои плодове и зеленчуци, както и понижаването на цените на горивата. Отрицателна инфлация през май е регистрирана в Белгия, Испания, Франция, Литва, Нидерландия, Австрия и Словения, демонстрират предварителните данни на европейската статистическа работа Евростат. Хърватия, която последна влезе в еврозоната, е с една от най-високите инфлации измежду страните с единната европейска валута. В Хърватия през май покачването на цените е с 0,6%, като инфлацията е по-висока единствено в Малта (1,6%) и Португалия (0,7%). В рамките на година инфлацията в Хърватия е 4,3%, като по-голямо е покачването на цените единствено в Естония (4,6%), а в Словакия инфлацията е като в Хърватия.
В България през месец май от питателните артикули най-вече са поскъпнали зрелият лук - с 6,9%, южните плодове - с 6,6%, кореноплодните зеленчуци (моркови и алено цвекло) - с 5,7%, ябълките - с 5%, телешкото месо - с 3,5%, лещата - с 3,1%, чипса - с 2,7%, свинското месо - с 2%. От нехранителните артикули и услугите по-съществено нарастване на цените е записано при: винетки - с 11,9%, финансови услуги на банки - с 3,5%, климатици - с 1,6%, готварски печки - с 1,5%, бръснаро-фризьорски услуги - с 1,1%, хотели във ваканционни центрове и курорти - с 1%, козметични артикули - с 1%.
Нулевата инфлация за месец май се дължи на поевтиняването на редица съществени храни: краставици - с 21,1%, чушки - с 18,2%, домати - с 11,3%, зеле - с 8,5%, листни зеленчуци - със 7,3%, яйца - с 2,3%, зрял чесън - с 2%, сладолед - с 1,6%, риба - с 0,9%, стандартизиран и ръжен самун - с 0,7%, масло - с 0,5%, бял самун - с 0,3%, зрял фасул - с 0,2%, и други. От нехранителните артикули и услугите е записано понижение на цените при: централно газоснабдяване - с 9,7%, интернационалните полети - със 7,3%, метан за коли - със 7,5%, дизелово гориво - с 3,7%, бензин А95Н - с 3,5%, газ пропан-бутан за коли - с 3%, прахосмукачки - с 2,2%, пакетни услуги за отмора и туристически пътувания в страната - с 1,5% и други.
За година повишаването на храните в страната е с 6,7%, а точно за храна отива максимален дял от разноските на семействата. Затова чувството на хората е за по-голяма инфлация от действително регистрираната. Ресторантите и питейните заведения са вдигнали цените приблизително с 10,7% за година. Но още по-голямо е повишаването на бръснаро-фризьорските услуги - с 14,5%, както и повишаването на пакетните почивки и туристически пътувания - с 13,1 на 100.
Георги Вулджев, икономист от Експертния клуб по стопанска система и политика, пред “Труд news ”: Възможно е леко ускоряване на инфлацията по отношение на присъединението ни към еврозоната
В момента по-скоро изпускаме инфлацията. Според мен ситуацията към момента не е толкоз пагубно. Може би има какво още да се направи, с цел да се проконтролира инфлацията, само че би трябвало да знаем, че тя зависи главно не толкоз от старания, които могат да се положат на микрониво, като регулации и други сходни. Инфлацията се въздейства от цялостната икономическа конюнктура в страната и икономическата политика на държавното управление, която през последните години беше много експанзивна и много разпусната от позиция на разноските. Това значително също оказва влияние върху цените и ги тласка нагоре.
Данните демонстрират, че към момента на годишна база имаме близо 4 % инфлация и това, най-малко съгласно мен, ще си остане по този начин и в обозримо бъдеще. Вероятно до края на тази година и при започване на идната равнището на инфлация ще е сходно. Дори е допустимо леко ускоряване по отношение на присъединението ни към еврозоната. Такъв инфлационен резултат от въвеждането на еврото се следи и в други страни. Затова и най-малкото, което може да чакаме, е инфлацията да се резервира на същите равнища на годишна база. Едва ли месечната инфлация ще остане нулева, тъй като понижението през месец април беше резултат от изцяло еднократни и краткосрочни фактори - спад в цените на медицински услуги, който беше доста сериозен. Това ще отшуми и месечната инфлация също ще се движи на равнища сред 0,5 и 1 % през идващите месеци.
Румен Гълъбинов, финансист, пред “Труд news ”: Инфлацията през летните месеци може да е под нулата
Данните за нулева инфлация през месец май не са учудващи за мен, тъй като по методиката на Евростат българският Национален статистически институт пресмята всеки месец инфлацията. Сега, с навлизането на летния сезон може би ще сме очевидци даже на леко дефлационен развой и инфлацията за летните месеци юни, юли и август също ще бъде ниска, даже към нулата, а може даже и под нулата да бъде.
Тоест като цяло на годишна база инфлацията ще продължи да спада. Това сме го следили и други години заради сезонни фактори. Мисля, че и тази година, по същия метод ще протекат нещата.
С влизането ни в еврозоната не чакам някакво фрапантно повишаване. Още повече, че се вижда, че ценовата непоклатимост в България не зависи от смяната на валутата. При състояние, че сме имали толкоз дълго време, 25 години, закрепен курс на лв. и то тъкмо към еврото, към което ще преминем от началото на идната година, самата смяна на валутата не може да въздейства на ценовата непоклатимост. На ценовата непоклатимост по-скоро въздействат сезонни фактори, и то се вижда - в посока леко дефлационни трендове. На ценовата непоклатимост може да повлияят външни фактори на интернационалните пазари, свързани с интернационалните военни спорове или пък с влизането в действие на митата на Съединени американски щати към техни търговски сътрудници, което да докара до инфлационни процеси, които да са в противоположната посока на сезонните дефлационни такива.
Хлябът и зърнените храни нарастнаха с над 10 на 100 за 12 месеца
За три години инфлацията е 16,8%
Стефан Кючуков, Биляна Веселинова
Само две седмици след излизане на позитивните конвергентни отчети на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия (ЕК) за готовността ни за влизане в еврозоната, данни на Национален статистически институт демонстрират, че инфлацията в страната ни нараства.
Инфлацията за месец май в България е 0%, само че е по-висока по отношение на същия месец на предходната година, когато беше негативна - минус 0,2%. В резултат годишната инфлация към края на май нараства до 3,7%. А насъбраното повишаване на цените за три години е 16,8%.
Критерият за ценова непоклатимост за влизане в еврозоната изисква средногодишната инфлация за последните 12 месеца, измерена съгласно потребителската кошница на страните от Европейски Съюз, да не е по-висока с повече от 1,5% от инфлацията в трите страни от Европейски Съюз с минимум повишаване на цените. Към края на май средногодишната инфлация в България е 2,75%, а с цел да осъществим критерия за влизане в еврозоната, инфлацията би трябвало да е под 2,9%. Оказва се, че и през месец май изпълняваме критерия за влизане в еврозоната. Но редица съществени артикули и услуги не престават да нарастват.
Инфлацията през месец май в страната ни е нулева, само че в редица страни от Европейски Съюз инфлацията даже е негативна, а повода за това е сезонното поевтиняване на някои плодове и зеленчуци, както и понижаването на цените на горивата. Отрицателна инфлация през май е регистрирана в Белгия, Испания, Франция, Литва, Нидерландия, Австрия и Словения, демонстрират предварителните данни на европейската статистическа работа Евростат. Хърватия, която последна влезе в еврозоната, е с една от най-високите инфлации измежду страните с единната европейска валута. В Хърватия през май покачването на цените е с 0,6%, като инфлацията е по-висока единствено в Малта (1,6%) и Португалия (0,7%). В рамките на година инфлацията в Хърватия е 4,3%, като по-голямо е покачването на цените единствено в Естония (4,6%), а в Словакия инфлацията е като в Хърватия.
В България през месец май от питателните артикули най-вече са поскъпнали зрелият лук - с 6,9%, южните плодове - с 6,6%, кореноплодните зеленчуци (моркови и алено цвекло) - с 5,7%, ябълките - с 5%, телешкото месо - с 3,5%, лещата - с 3,1%, чипса - с 2,7%, свинското месо - с 2%. От нехранителните артикули и услугите по-съществено нарастване на цените е записано при: винетки - с 11,9%, финансови услуги на банки - с 3,5%, климатици - с 1,6%, готварски печки - с 1,5%, бръснаро-фризьорски услуги - с 1,1%, хотели във ваканционни центрове и курорти - с 1%, козметични артикули - с 1%.
Нулевата инфлация за месец май се дължи на поевтиняването на редица съществени храни: краставици - с 21,1%, чушки - с 18,2%, домати - с 11,3%, зеле - с 8,5%, листни зеленчуци - със 7,3%, яйца - с 2,3%, зрял чесън - с 2%, сладолед - с 1,6%, риба - с 0,9%, стандартизиран и ръжен самун - с 0,7%, масло - с 0,5%, бял самун - с 0,3%, зрял фасул - с 0,2%, и други. От нехранителните артикули и услугите е записано понижение на цените при: централно газоснабдяване - с 9,7%, интернационалните полети - със 7,3%, метан за коли - със 7,5%, дизелово гориво - с 3,7%, бензин А95Н - с 3,5%, газ пропан-бутан за коли - с 3%, прахосмукачки - с 2,2%, пакетни услуги за отмора и туристически пътувания в страната - с 1,5% и други.
За година повишаването на храните в страната е с 6,7%, а точно за храна отива максимален дял от разноските на семействата. Затова чувството на хората е за по-голяма инфлация от действително регистрираната. Ресторантите и питейните заведения са вдигнали цените приблизително с 10,7% за година. Но още по-голямо е повишаването на бръснаро-фризьорските услуги - с 14,5%, както и повишаването на пакетните почивки и туристически пътувания - с 13,1 на 100.
Георги Вулджев, икономист от Експертния клуб по стопанска система и политика, пред “Труд news ”: Възможно е леко ускоряване на инфлацията по отношение на присъединението ни към еврозоната
В момента по-скоро изпускаме инфлацията. Според мен ситуацията към момента не е толкоз пагубно. Може би има какво още да се направи, с цел да се проконтролира инфлацията, само че би трябвало да знаем, че тя зависи главно не толкоз от старания, които могат да се положат на микрониво, като регулации и други сходни. Инфлацията се въздейства от цялостната икономическа конюнктура в страната и икономическата политика на държавното управление, която през последните години беше много експанзивна и много разпусната от позиция на разноските. Това значително също оказва влияние върху цените и ги тласка нагоре.
Данните демонстрират, че към момента на годишна база имаме близо 4 % инфлация и това, най-малко съгласно мен, ще си остане по този начин и в обозримо бъдеще. Вероятно до края на тази година и при започване на идната равнището на инфлация ще е сходно. Дори е допустимо леко ускоряване по отношение на присъединението ни към еврозоната. Такъв инфлационен резултат от въвеждането на еврото се следи и в други страни. Затова и най-малкото, което може да чакаме, е инфлацията да се резервира на същите равнища на годишна база. Едва ли месечната инфлация ще остане нулева, тъй като понижението през месец април беше резултат от изцяло еднократни и краткосрочни фактори - спад в цените на медицински услуги, който беше доста сериозен. Това ще отшуми и месечната инфлация също ще се движи на равнища сред 0,5 и 1 % през идващите месеци.
Румен Гълъбинов, финансист, пред “Труд news ”: Инфлацията през летните месеци може да е под нулата
Данните за нулева инфлация през месец май не са учудващи за мен, тъй като по методиката на Евростат българският Национален статистически институт пресмята всеки месец инфлацията. Сега, с навлизането на летния сезон може би ще сме очевидци даже на леко дефлационен развой и инфлацията за летните месеци юни, юли и август също ще бъде ниска, даже към нулата, а може даже и под нулата да бъде.
Тоест като цяло на годишна база инфлацията ще продължи да спада. Това сме го следили и други години заради сезонни фактори. Мисля, че и тази година, по същия метод ще протекат нещата.
С влизането ни в еврозоната не чакам някакво фрапантно повишаване. Още повече, че се вижда, че ценовата непоклатимост в България не зависи от смяната на валутата. При състояние, че сме имали толкоз дълго време, 25 години, закрепен курс на лв. и то тъкмо към еврото, към което ще преминем от началото на идната година, самата смяна на валутата не може да въздейства на ценовата непоклатимост. На ценовата непоклатимост по-скоро въздействат сезонни фактори, и то се вижда - в посока леко дефлационни трендове. На ценовата непоклатимост може да повлияят външни фактори на интернационалните пазари, свързани с интернационалните военни спорове или пък с влизането в действие на митата на Съединени американски щати към техни търговски сътрудници, което да докара до инфлационни процеси, които да са в противоположната посока на сезонните дефлационни такива.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ