Годишно в България се произвеждат между 8 и 12 хил.

Годишно в България се създават сред 8 и 12 хиляди тона мед, като огромна част от него се изнася. През последните 10 години обаче броят на записаните пчелари е намалял 3 пъти, сигнализираха браншовите организации на производителите на мед.

Пчеларите у нас не престават да имат проблеми както с ниските изкупни цени, които търговците им оферират на едро, по този начин и с подправянето на пчелния мед.

Пред БНР ръководителят на Сдружение " Обединен български пчеларски съюз " Михаил Михайлов акцентира, че казусът с подправянето на меда е от дълго време, само че едвам в последните години в страни от Европейски Съюз се повдига този въпрос. Той акцентира, че тази година е основана и Европейска асоциация, чийто първи приоритет е точно битка с фалшификаторите на меда.

Фалшифицирането на меда значи мед, който има физико-химични данни, разнообразни от общоприетите, изясни Михайлов в предаването " Преди всички ".

По думите му на етикета наложително би трябвало да написа " пчелен мед ", а не " мед от... ". Често пъти в тези медове пчелите са били подхранвани със захар и други подсладители по време на медосбор, акцентира той и добави, че при такова поддържане се стига до подправяне на меда. Самите пчелари вършат това, означи Михайлов и беше безапелационен:

" Добросъвестни пчелари не биха позволили това. Имаме Закон за пчеларството, в който има възбрана за потребление на подсладители по време на медосбор ".

Фалшифициране на меда може да се прави и при преработвателите, добави пчеларят.

Той моли потребителите да изискват от продавача документ за качеството на меда.

Михайлов уточни и различен проблем - ниската изкупна цена на едро, която, по думите му, е 3-3,5 лева за 1 кг и тя е такава от десетки години. Според него това е главната причина пчеларите да се отхвърлят:

" Дори да произведат мед, няма по какъв начин да го осъществят. Реализацията на дребно на по-висока цена става доста мъчно. Българинът не е теоретичен да употребява мед ".