Годишно между 2800 и 3600 души се лекуват от ухапване

Годишно сред 2800 и 3600 души се лекуват от захапване на куче, като към 95% са потърпевши от домашни животни - свои или на познати. Доста постоянно хората не могат да се оправят с кучетата си поради неправилното отношение към животното. Хората доста постоянно се отнасят към кучетата си като към дребни деца, само че няма по какъв начин да вкараме едно дете в едно кучешко тяло, няма по какъв начин едно животно да живее като човек и няма по какъв начин да оставим едно животно да живее в социума по метода, по който то би живяло в дивата природа. В обществения свят едно куче би трябвало да бъде възпитавано. Това разяснява пред Нова нюз зоопсихологът Александър Геориев.
Стопаните като ги запитвам кучето хапе ли, те споделят, че хапи, само че на игра. Истината е, че няма такова нещо като хапане на игра. Кучето щом хапе, значи има неточност във възпитанието. Ако тя не се поправи в най-ранна възраст, кучето си дава сметка, че може да манипулира индивида с хапане, не е толкоз мъчно. Захапването на животно не е като захапката на дете - усещаш завист, адреналин, мощ. Захапката на едно куче може да направи страшни пакости, посочи той.
Като вземем куче и почнем да му разрешава да навлиза в интимните кътчета от живота ни - да спи в леглото, да яде от масата, да ни води на разходка. Всичко това са неща, които в един миг стартират да се развиват поредно и кучето стартира да се пробва да е водач в глутницата, в която живее. То възприема фамилията като глутница и се пробва да бъде водещо. В идващия миг се получава обстановка, че кучето хапе. Вината не е на стопанина, а на това, че той не го е възпитал. А възпитанието место отпада на назад във времето, тъй като желаеме то да е щастливо, акцентира той.

Човекът приема, че кучето му би трябвало да бъде отглеждано по метод, по който той счита за човечен и отсяването на вярното от неправилното е мъчно. Наскоро имах случай на притежател, чието малко куче не разрешава на непознати хора да влязат у дома. Това не е обикновено. Кучето е 3 кг и хората не знаят какво да вършат, разкри психологът.

Има метод да споделяме с кучето, то да ни схваща на базово равнище. В природата кучетата споделят между тях единствено със забрани. Рядко връзката им е положителна от вида " хайде да си играем ". Затова възбраните работят доста по-добре, в сравнение с да му се молим и да го гоним из целия парк. Като даваме възбрана обаче, значи, че би трябвало да можем и да я наложим и това става най-лесно с мотива. Много хора не си възпитават кучетата с мотив, тъй като желаят да са щастливи. Позитивния способ с награди също не работи добре. Той работи добре с подрастващо куче, което непрекъснато търси храна, само че порасналото куче не работи с храна. Ако не желае да направи нещо, то няма да вземе храна и няма да направи това, което му се споделя, уточни той.

Повечето хора си взимат куче по този начин, както жена си избира кола по цвета. Трябва да се изследва каква е породата. Взимаме животни, които не можем да гледаме. Взимаме каракачанки и ги тикаме в дребен апартамент и се чудим за какво е нервно. Взимаме кучета - пазачи и се чудим за какво атакуват хората. Препоръчвам хората преди да си вземат куче, да се съветват какво взимат, какви са особеностите на породата. В годините десетина индивида са ме питали какво куче да си вземат съгласно времето, което имат, съгласно жилищните условия. Пастирското куче е щастливо единствено на полето със стадото. Оттук стартират проблемите, добави зоологът.

Първите шест месеца са доста значими за кучето при нов собственик - да се сътвори доверие, да се възпита, в случай че се опасява, да се успокои, тъй като от боязън може да хапе. Кучето може да хапе и тъй като става игра. Може да хапе, тъй като пази стопанина. Но при всички случаи, щом хапе, то не е добре възпитано, сподели още той.