Годишният обем на незаконната сеч е в размер между 2,4

Годишният размер на противозаконната сеч е в размер сред 2,4 и 2,7 милиона плътни кубически метра (т.е. надвишаване с 1/3 на формалния добив). Това сочи изследване на WWF и коалиция „ За да остане природа в България. Природозащитните организации показаха на конференция разбор на противозаконния дърводобив в България и на успеваемостта на ограниченията по надзор в горските територии. Анализът обгръща интервала от 2013 до 2017 година.

Според разбора, злоупотребите в горите не престават – посочените количества са от порядъка на размера нелегално добита дървесина от предходния разбор (за интервала 2006-2013 г.).

Анализът показва другите схеми за противозаконен дърводобив: от маркирането на дърветата за сеч до продажбата и извозването на добития дървен материал.

Годишно посредством противозаконния рандеман на дървесина (предимно дърва за горене и софтуерна дървесина) сивият бранш в горското стопанство генерира скрити доходи от към 150 млн. лв.. В допълнение на тези финансови загуби, горите, преексплоатирани вследствие на противозаконните сечи, не могат да извършват дейно индустриалните, водоохранните и природозащитните си функционалности.

Негативната наклонност продължава, а това слага под въпрос успеваемостта на подхванатите от страната ограничения за понижаване на противозаконния дърводобив, разяснява Нели Дончева, началник на отдел „ Гори “ на WWF. За миналите пет години бяха подхванати голям брой нормативни, софтуерни и механически ограничения за прекъсване на незаконния дърводобив, само че вниманието към основния фактор – хората, които ползват ограниченията, беше малко. Трябва да се намерения за отбраната им, за обезщетения за тежкия им труд, за неналичието на веществен запас за тяхната работа – не може горските да нямат бензин за защита, а да опазват запас за милиони, добавя Дончева.

С цел по-добро запазване на българските гори, отбрана на ползите на обществото и повишение на държавните доходи, природозащитната коалиция насочва съответни оферти до държавните институции, измежду които най-спешни са следните:
1. Отделяне на Изпълнителната организация по горите като самостоятелна контролна институция по отношение на Министерството на земеделието, храните и горите, което е отговорно за стопанската активност в държавните гори;
2. Добивът и продажбата на дърва за огрев и на софтуерната дървесина да се разплащат по цени в една и съща мерна единица по цялата верига от рандеман до краен клиент, с цел да се избегнат неточности и операции при прекосяването от една мерна единица в друга;
3. Горското законодателство да бъде водещо и да дефинира практиките в горите, а не противоположното, както се прави от години насам – законодателството се трансформира по този начин, че да подхожда на прилаганите практики в горите, което води до усложняване на нормативната уредба и основава предпоставки за легализиране на неустойчиви практики.
4. Необходими са ограничения за повишение на прозрачността и конкуренцията в процесите на договориране и на реализиране на дърводобива и търговията с дървен материал, и произведения от дървесина за битка със сивия бранш в горите, в това число посредством необятно потребление на електронни търгове за дървесина, добита от горските територии с държавна и общинска благосъстоятелност.
5. Да се форсира построяването на единна електронна система, която да обработва информацията за планирането, маркирането, използването, освидетелстването, експедирането и преработката на дървесината, като информацията бъде обществена за основаването на благоприятни условия за цивилен надзор.