Почти всеки втори българин е дарил средства през 2021г. frognews.bg
Годишният разбор на Български дарителски конгрес (БДФ) демонстрира, че сумата, дарена от частни донори през миналата 2021г., е 96 616 384 лева В съпоставяне с 202 година се следи понижение от 18% в общия размер дарени средства или с 20.7 млн. лева по-малко.
Обичайно е след година на мощна дарителска интензивност, в която има сериозна естествена или филантропична рецесия (каквато беше сложната 2020 година, белязана от Коронавирус – 19), да има спад на дарителската сила и 2021г. Дарителите не престават да поддържат дела, свързани с превъзмогване на отрицателните и дълготрайни последици от пандемията в разнообразни публични сфери.
Въпреки упования спад в вложението на частни дарителски запаси в общественозначими дела, въпреки всичко сме очевидци на една положителна обща наклонност. Националното представително изследване на социологическа организация „ Алфа Рисърч “ записва опазване в интензивността измежду самостоятелните донори, като всеки втори българин е дарил през 2021г. Макар и едва, пораства и групата на хората, които въобще са правили дарения (от 56% на 58%).
Според разбора на БДФ максимален донор на финансови средства през 2021 година са фирмите, следвани от фондациите. Даренията от физическите лица се подреждат на трето място.
Компаниите в страната са дарили 51 381 167 лева, което е с 11% по-малко по отношение на 2020г. Въпреки това, те остават водещ донор за страната с 53% от общия дял на даренията. Бизнесът предпочитано е вложил в област „ Здравеопазване “, предоставяйки средства за закупуване на инсталация и консумативи за болнични заведения (тестове, дезинфектанти, защитни средства). Корпоративни дарения са ориентирани и в областта на обществената поддръжка – за оказване на помощ на най-силно засегнатите групи хора от пандемията в това число и за превъзмогване на отрицателните промени на пазара на труда и общественото изключване.
Фондациите са дарили 33 780 198 лева, което е спад по отношение на 2020г. с 24%. Те са дарявали ресурси главно в сферите „ Социална поддръжка “ и „ Образование и просвета “. В подтекста на произтеклите отрицателни социално-икономически последствия от рецесията, нараствания растеж на безработицата, ограничавания достъп до обществени услуги те откликнаха на остри потребности, регистрирани измежду най-уязвимите хора (деца и възрастни с увреждания, самотно живеещи възрастни хора, фамилии в последна беднотия и др.).
Хората са дарили 10 897 101 лева през 2021г. Обемът дарени средства, съпоставен с миналата година, е с 26% по-малко. Това се регистрира от количествените данни, които Български дарителски конгрес обработва въз основата на информации от Национална организация за приходите за декларирани дарения, информация от трите мобилни оператора за даренията с позвъняване и SMS, и обзор на докладите на съществуващите дарителски платформи в страната.
Анализът на БДФ включва и резултати от национално представително изследване, извършено от социологическата организация „ Алфа Рисърч “, с които се наблюдават настройките на хората към дарителството през годините и по какъв метод те откликват на апели за поддръжка.
Според допитването всеки втори е направил подаяние през 2021г., а 58% от хората декларират, че са дарявали по принцип, което бележи възходяща наклонност. Втората поредна година на COVID-кризата значително обуславя и запазващия се по-висок интензитет на дарения за здравни дела (52% от общите дарени средства). При физическите лица също ясно доминира изборът да поддържат най-силно засегнатите хора и групи от пандемията.
Най-често хората подаряват парични средства (ръст от 73% на 77%), на второ място – вещи/предмети/стоки, само че в по-ограничен мащаб по отношение на 2020 година (49% по отношение на 57%) и на последно място – труд (на процедура без промяна).
През 2021г. се регистрира блян към постепенна нормализация на всекидневния живот, като това се отразява и във връщането на дарителската интензивност към области, които през 2020г. търпят сериозен отлив. По-висока интензивност се следи във връзка с даренията за обучение (от 7 на 13%), спортни дела (от 1% на 7%), околна среда (5-8%). За разлика от 2020г., когато рецесията съумя да активизира хора от цялата страна и разнообразни социално-демографски групи, през 2021 година дарителската интензивност последователно стартира да се „ връща “ към обичайно по-активните жители – живеещи в столицата и огромните градове, висшисти, генерации в дейна възраст сред 30 и 50г.
Осезаемо нараства делът на дарявалите за дела, проведени от съответни компании/фирми – от 19% на 36% и от цивилен организации (от 14% на 27%) – евентуално като разследване от активизираните старания на компании и Неправителствени организации в подтекста на рецесията.
Предпочитани способи за даряване остават даренията непосредствено в кутии и посредством SMS. Тези способи наред със закупуване на артикули, обвързани с идея, и дарения непринуден труд не престават да способстват за едва публикуваната процедура да се употребяват данъчни облекчения.
Като позитивни трендове изследването отбелязва обстоятелството, че даряваните суми нарастват, както и мотивацията да се закупуват артикули, обвързани с идея (31% по отношение на 29% през 2020г. от хората биха предпочели подобен артикул, даже да е по-скъп). Запазват се равнищата на дарителство на работното място, като най-често чиновниците се включват в доброволчески начинания, подаряват експертиза, провеждат благотворителни базари).
Според качествените наблюдения на БДФ за развиване на дарителството в страната може да се заключи, че се резервира наклонността донорите (компании, фондации и физически лица) да откликват навременно и осъзнато на апели за поддръжка или за поощряване на значими планове и инциаитиви. В същото време се следят и практики, свързани със опазване на дълготрайни партньорства и блян към резистентен принос в решаването на значими публични проблеми. Налице е и по-осъзнат блян за следене на резултатите и успеваемостта на дарените средства.
Обичайно е след година на мощна дарителска интензивност, в която има сериозна естествена или филантропична рецесия (каквато беше сложната 2020 година, белязана от Коронавирус – 19), да има спад на дарителската сила и 2021г. Дарителите не престават да поддържат дела, свързани с превъзмогване на отрицателните и дълготрайни последици от пандемията в разнообразни публични сфери.
Въпреки упования спад в вложението на частни дарителски запаси в общественозначими дела, въпреки всичко сме очевидци на една положителна обща наклонност. Националното представително изследване на социологическа организация „ Алфа Рисърч “ записва опазване в интензивността измежду самостоятелните донори, като всеки втори българин е дарил през 2021г. Макар и едва, пораства и групата на хората, които въобще са правили дарения (от 56% на 58%).
Според разбора на БДФ максимален донор на финансови средства през 2021 година са фирмите, следвани от фондациите. Даренията от физическите лица се подреждат на трето място.
Компаниите в страната са дарили 51 381 167 лева, което е с 11% по-малко по отношение на 2020г. Въпреки това, те остават водещ донор за страната с 53% от общия дял на даренията. Бизнесът предпочитано е вложил в област „ Здравеопазване “, предоставяйки средства за закупуване на инсталация и консумативи за болнични заведения (тестове, дезинфектанти, защитни средства). Корпоративни дарения са ориентирани и в областта на обществената поддръжка – за оказване на помощ на най-силно засегнатите групи хора от пандемията в това число и за превъзмогване на отрицателните промени на пазара на труда и общественото изключване.
Фондациите са дарили 33 780 198 лева, което е спад по отношение на 2020г. с 24%. Те са дарявали ресурси главно в сферите „ Социална поддръжка “ и „ Образование и просвета “. В подтекста на произтеклите отрицателни социално-икономически последствия от рецесията, нараствания растеж на безработицата, ограничавания достъп до обществени услуги те откликнаха на остри потребности, регистрирани измежду най-уязвимите хора (деца и възрастни с увреждания, самотно живеещи възрастни хора, фамилии в последна беднотия и др.).
Хората са дарили 10 897 101 лева през 2021г. Обемът дарени средства, съпоставен с миналата година, е с 26% по-малко. Това се регистрира от количествените данни, които Български дарителски конгрес обработва въз основата на информации от Национална организация за приходите за декларирани дарения, информация от трите мобилни оператора за даренията с позвъняване и SMS, и обзор на докладите на съществуващите дарителски платформи в страната.
Анализът на БДФ включва и резултати от национално представително изследване, извършено от социологическата организация „ Алфа Рисърч “, с които се наблюдават настройките на хората към дарителството през годините и по какъв метод те откликват на апели за поддръжка.
Според допитването всеки втори е направил подаяние през 2021г., а 58% от хората декларират, че са дарявали по принцип, което бележи възходяща наклонност. Втората поредна година на COVID-кризата значително обуславя и запазващия се по-висок интензитет на дарения за здравни дела (52% от общите дарени средства). При физическите лица също ясно доминира изборът да поддържат най-силно засегнатите хора и групи от пандемията.
Най-често хората подаряват парични средства (ръст от 73% на 77%), на второ място – вещи/предмети/стоки, само че в по-ограничен мащаб по отношение на 2020 година (49% по отношение на 57%) и на последно място – труд (на процедура без промяна).
През 2021г. се регистрира блян към постепенна нормализация на всекидневния живот, като това се отразява и във връщането на дарителската интензивност към области, които през 2020г. търпят сериозен отлив. По-висока интензивност се следи във връзка с даренията за обучение (от 7 на 13%), спортни дела (от 1% на 7%), околна среда (5-8%). За разлика от 2020г., когато рецесията съумя да активизира хора от цялата страна и разнообразни социално-демографски групи, през 2021 година дарителската интензивност последователно стартира да се „ връща “ към обичайно по-активните жители – живеещи в столицата и огромните градове, висшисти, генерации в дейна възраст сред 30 и 50г.
Осезаемо нараства делът на дарявалите за дела, проведени от съответни компании/фирми – от 19% на 36% и от цивилен организации (от 14% на 27%) – евентуално като разследване от активизираните старания на компании и Неправителствени организации в подтекста на рецесията.
Предпочитани способи за даряване остават даренията непосредствено в кутии и посредством SMS. Тези способи наред със закупуване на артикули, обвързани с идея, и дарения непринуден труд не престават да способстват за едва публикуваната процедура да се употребяват данъчни облекчения.
Като позитивни трендове изследването отбелязва обстоятелството, че даряваните суми нарастват, както и мотивацията да се закупуват артикули, обвързани с идея (31% по отношение на 29% през 2020г. от хората биха предпочели подобен артикул, даже да е по-скъп). Запазват се равнищата на дарителство на работното място, като най-често чиновниците се включват в доброволчески начинания, подаряват експертиза, провеждат благотворителни базари).
Според качествените наблюдения на БДФ за развиване на дарителството в страната може да се заключи, че се резервира наклонността донорите (компании, фондации и физически лица) да откликват навременно и осъзнато на апели за поддръжка или за поощряване на значими планове и инциаитиви. В същото време се следят и практики, свързани със опазване на дълготрайни партньорства и блян към резистентен принос в решаването на значими публични проблеми. Налице е и по-осъзнат блян за следене на резултатите и успеваемостта на дарените средства.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ