В Хърватия отбелязват годишнината от операция Буря като празник, а в Сърбия - като помен
Годишнината от интервенция " Буря ", която при започване на август 1995 година организира хърватската войска, в Хърватия и тази година ще бъде маркирана като празник - Ден на успеха и отечествената признателност и Ден на бранителите, до момента в който в Сърбия ще бъде маркирана с възпоменателна гала в Нови Сад, написа Танюг.
Докато за хърватите " Буря " е мотив за празнуване, за сърбите това е най-масовото и едно от най-жестоките етнически прочиствания, случили се през войните в някогашната Югославия.
С интервенция " Буря ", почнала на 4 август 1995 година, Хърватия си върна териториите, на които през 1991 година хърватските сърби прогласиха своя страна Република Сръбска Краина.
Белград на собствен ред отбелязва, че по време на интервенция " Буря " от Хърватия са прогонени 200 хиляди сърби и са убити близо 2000.
Сръбският президент Александър Вучич заяви, че годишнината от тази хърватска военно-полицейска акция ще бъде маркирана в Нови Сад на Площада на свободата през днешния ден от 20 часа.
Централното честване в Хърватия по традиция се провежда в Книн, където хърватският президент Зоран Миланович през днешния ден е провел банкет за военни командири.
По този мотив Миланович ще връчи оценки, медали и ще увеличи в сан някои членове на въоръжените сили на Хърватия, оповестиха от неговия кабинет.
За първи път тази година няколко сдружения на гражданския бранш организираха през вчерашния ден половинчасова антивоенна акция в сряда на площад " Бан Йелачич “ в Загреб в символ на възпоменание на убитите и прогонени сърби по време и след военната интервенция " Буря “.
По данни на Комисариата за бежанците и миграцията на Сърбия при интервенцията са убити и се водят изчезнали над 1700 сърби, а над 250 000 са прогонени.
Операция " Буря " стартира на 4 август 1995 година с настъплението на хърватската войска и полиция в региона на тогавашната Република Сръбска Краина, обхващаща Северна Далмация, Бановина, Кордун, Лика, регион, който е бил под закрилата на Организация на обединените нации.
Докато колони от бежанци с коли, камиони, трактори и други селскостопански транспортни средства влизаха в Сърбия и Босна, хърватската войска влизаше в обезлюдения Книн, където на 5 август бе издигнато хърватското знаме.
В акцията са взели участие към 130 000 военнослужещи от хърватска страна.
Международният арбитражен съд на Организация на обединените нации в Хага за военните закононарушения в някогашна Югославия в началото осъди хърватския военачалник Анте Готовина на 24 години затвор за дейностите на хърватските сили против сърбите в " Буря ", само че беше оневинен през ноември 2012 година
Заедно с Готовина в Трибунала в Хага бяха съдени хърватските генерали Младен Маркач и Иван Чермак за преследвания, депортации, убийства, закононарушения против човечеството, грабежи на имущество, нарушавания на законите и обичаите за водене на войната.
Чермак беше оневинен на първа инстанция, до момента в който Маркач беше наказан на 18 години затвор. Апелативният съд обаче анулира тази присъда и го оправда.
Заради военни закононарушения, осъществени при интервенциите " Мълния " и " Буря ", Трибуналът в Хага за военни закононарушения приготвяше обвинителен акт против Франьо Туджман, първия президент на Хърватия, който умря през 1999 година
Двадесет и пет години след " Буря " хърватското правораздаване повдигна три обвинителни акта за военни закононарушения против сърбите от региона на Краина против общо седем членове на хърватските военни и полицейски елементи. Процесите приключиха с две присъди, едната от които е дефинитивна.
В Хърватия годишнината от " Буря " ще бъде маркирана в сянката на първото обвиняване, което Сърбия повдигна против хърватските водачи за хипотетични военни закононарушения против цивилни сърби по време на хърватската интервенция, отбелязва Танюг.
По Българска телеграфна агенция.
Докато за хърватите " Буря " е мотив за празнуване, за сърбите това е най-масовото и едно от най-жестоките етнически прочиствания, случили се през войните в някогашната Югославия.
С интервенция " Буря ", почнала на 4 август 1995 година, Хърватия си върна териториите, на които през 1991 година хърватските сърби прогласиха своя страна Република Сръбска Краина.
Белград на собствен ред отбелязва, че по време на интервенция " Буря " от Хърватия са прогонени 200 хиляди сърби и са убити близо 2000.
Сръбският президент Александър Вучич заяви, че годишнината от тази хърватска военно-полицейска акция ще бъде маркирана в Нови Сад на Площада на свободата през днешния ден от 20 часа.
Централното честване в Хърватия по традиция се провежда в Книн, където хърватският президент Зоран Миланович през днешния ден е провел банкет за военни командири.
По този мотив Миланович ще връчи оценки, медали и ще увеличи в сан някои членове на въоръжените сили на Хърватия, оповестиха от неговия кабинет.
За първи път тази година няколко сдружения на гражданския бранш организираха през вчерашния ден половинчасова антивоенна акция в сряда на площад " Бан Йелачич “ в Загреб в символ на възпоменание на убитите и прогонени сърби по време и след военната интервенция " Буря “.
По данни на Комисариата за бежанците и миграцията на Сърбия при интервенцията са убити и се водят изчезнали над 1700 сърби, а над 250 000 са прогонени.
Операция " Буря " стартира на 4 август 1995 година с настъплението на хърватската войска и полиция в региона на тогавашната Република Сръбска Краина, обхващаща Северна Далмация, Бановина, Кордун, Лика, регион, който е бил под закрилата на Организация на обединените нации.
Докато колони от бежанци с коли, камиони, трактори и други селскостопански транспортни средства влизаха в Сърбия и Босна, хърватската войска влизаше в обезлюдения Книн, където на 5 август бе издигнато хърватското знаме.
В акцията са взели участие към 130 000 военнослужещи от хърватска страна.
Международният арбитражен съд на Организация на обединените нации в Хага за военните закононарушения в някогашна Югославия в началото осъди хърватския военачалник Анте Готовина на 24 години затвор за дейностите на хърватските сили против сърбите в " Буря ", само че беше оневинен през ноември 2012 година
Заедно с Готовина в Трибунала в Хага бяха съдени хърватските генерали Младен Маркач и Иван Чермак за преследвания, депортации, убийства, закононарушения против човечеството, грабежи на имущество, нарушавания на законите и обичаите за водене на войната.
Чермак беше оневинен на първа инстанция, до момента в който Маркач беше наказан на 18 години затвор. Апелативният съд обаче анулира тази присъда и го оправда.
Заради военни закононарушения, осъществени при интервенциите " Мълния " и " Буря ", Трибуналът в Хага за военни закононарушения приготвяше обвинителен акт против Франьо Туджман, първия президент на Хърватия, който умря през 1999 година
Двадесет и пет години след " Буря " хърватското правораздаване повдигна три обвинителни акта за военни закононарушения против сърбите от региона на Краина против общо седем членове на хърватските военни и полицейски елементи. Процесите приключиха с две присъди, едната от които е дефинитивна.
В Хърватия годишнината от " Буря " ще бъде маркирана в сянката на първото обвиняване, което Сърбия повдигна против хърватските водачи за хипотетични военни закононарушения против цивилни сърби по време на хърватската интервенция, отбелязва Танюг.
По Българска телеграфна агенция.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ