Без Путин и Си: Защо е нужна “Голямата 20-ца”
Годишната среща на Г-20 ще се организира за първи път без водачите на Русия и Китай. И двете страни не са показани на срещата на върха в Делхи на най-високо равнище - и единствено това повдига въпроса за жизнеспособността на главната интернационална среща на върха. Нужна ли е въобще, изключително на Русия, откакто Владимир Путин за последно участва на среща на Г-20 преди четири години, в Осака, Япония - освен в света преди Ковид, а в един напълно друг свят. Именно тази среща на върха беше последната, на която участваха водачи и на трите съществени (не в стопански, а в геополитически смисъл) страни в света - Съединени американски щати, Русия и Китай. Сега в Делхи ще дойде само американският президент - белким Г-20 просто е изживяла времето си?
Не, тъй като, макар че този формат беше основан по западна самодейност, самият факт на появяването на „ Двайсетте “ стана знак за рецесията на западния модел на глобализация. В края на краищата, първата среща на високо ниво се състоя през ноември 2008 година - по време на разгръщането на международната финансова рецесия, повода за която беше „ неприятното храносмилане “ на международната финансова система, построена от англосаксонците (чийто център беше американската финансова и банкова система, която надува балони). Тоест, самият Запад изиска помощ от „ международната зала “ - и тъй като не можа да се оправи, и тъй като осъзна, че доверието може да бъде пагубно подкопано. И тъй като искаше да избави системата и да резервира контрола над нея, споделяйки отговорността с останалия свят. Но в подмяна на това Западът не беше подготвен да показа лостовете за надзор - никой не трябваше да реформира съществено модела на ръководство на международната финансова система, построен от англосаксонците. Щяха да споделят рисковете сред всички и да запазят вземането на решения и облагите за себе си - това беше методът на елитите на страните от " златния милиард ", при такива условия те в действителност желаеха да привлекат незападния свят да продължи глобализацията. Наивност или надменност? Нито едното, нито другото - те просто имаха вяра, че във всеки случай ще останат господари на ситуацията: незападният свят е прекомерно разграничен и хетерогенен, а механизмите за консолидация на Запада и уменията за ръководство на международния ред измежду Англосаксонците и западните елити са изпипани до искра.
Десетилетие и половина по-късно може да се каже, че Западът е сбъркал: незападният свят не се е хванал на англосаксонския трик и преустройството на международния ред протича с ускорени темпове. Да, Русия е доста по-слаба от Съюз на съветските социалистически републики, който имаше световни упоритости, Глобалният юг е разлъчен (и освен сред разнообразни елементи, само че и в границите на огромни детайли - да вземем за пример ислямският свят оцеля след „ арабската пролет “ раздробен от противоречия), а Западът към момента е занаятчия на разделяй и владей. Но с всичко това настъпи огромна смяна: в съзнанието на елитите на множеството основни страни от незападния свят се роди и затвърди концепцията, че векът на Запада е към края си. Половината хилядолетие господството на западната цивилизация завършва. На думи, някои западни елити признават това и се пробват да защитят нов формат за поддържане на владичество посредством тезата за „ водачеството на западния свят “. Един тип, откакто Западът е най-развитата и напреднала част от човечеството, тогава кой, в случай че не той, би трябвало да бъде международен водач? Не е подтисник или хегемон, просто водач, който води другите със себе си. Накъде? Разбира се, към международната естетика и благополучие – а там води единствено веднъж, пътят на глобализацията.
Уловката тук е, че пътната карта на глобализацията е написана на Запад и в полза на Запада – по-точно на наднационалната част от западните елити. Но точно те доведоха обстановката до рецесия, тъй че останалите незападни елити в света просто не им имат вяра. Никой не желае да играе по разпоредбите на някой различен. Но по какъв начин да се основат свои лични?
Би било оптимално да ги напишем дружно със Запада - в последна сметка той остава най-силната част от света и е невероятно да се изградят нови правила на международния ред без него. Но Западът се инати и не желае, като упорства, че всичко към този момент е измислено и би трябвало единствено да се извърши грамотно и се надява, че без това, а даже и против него, отново няма да се договорят. Всички международни трендове обаче демонстрират, че процесът на създаване на различни, паралелни структури (финанси, сигурност и др.), който в действителност стартира след 2008 година, набира скорост.
Неотдавнашното разширение на БРИКС в шест страни по едно и също време - и още няколко десетки в развой на подготовка - е демонстрация точно на този развой. Светът не просто е разграничен на лагери – към водачите на антизападното (макар че е по-правилно да го назовем постзападно) придвижване Русия и Китай изкристализира нова настройка на международните сили. Турция и Бразилия, Иран и Саудитска Арабия – тези страни не стават съдружници на Русия и Китай, само че желаят да вземат участие в построяването на нов международен ред, нова международна архитектура. Горещата фаза на борбата сред Русия и Запада е най-яркото проявяване на края на западната надмощие (макар и да се случва на територията на Руския свят), само че не може да скрие главния развой на нашето време - освобождението от незападния свят от концепцията, че няма опция на западния модел на глобализация. Този развой протича в най-различни сфери и равнини – и даже във формата Г-20, където Западът се среща с незапада.
Отсъствието на Путин и Си Дзинпин на срещата не значи желанието на Русия и Китай да предадат този формат на англосаксонците - процесът на осъзнаване на способността на незападния свят за самоорганизация към този момент е в разгара си, и към този момент не е нужен обществен напън от Русия и Китай. Русия и Китай извършват своята роля за разрушаването на западната система на глобализация – и останалият незападен свят вижда резултатите. И срещите на Г-20, които започнаха като формат за Запада, който признава, че не е всесилен, последователно ще се трансфорат в конгрес на международните водачи, на който Западът ще би трябвало да се съгласи да създаде нови, незападни световни правила на играта.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Не, тъй като, макар че този формат беше основан по западна самодейност, самият факт на появяването на „ Двайсетте “ стана знак за рецесията на западния модел на глобализация. В края на краищата, първата среща на високо ниво се състоя през ноември 2008 година - по време на разгръщането на международната финансова рецесия, повода за която беше „ неприятното храносмилане “ на международната финансова система, построена от англосаксонците (чийто център беше американската финансова и банкова система, която надува балони). Тоест, самият Запад изиска помощ от „ международната зала “ - и тъй като не можа да се оправи, и тъй като осъзна, че доверието може да бъде пагубно подкопано. И тъй като искаше да избави системата и да резервира контрола над нея, споделяйки отговорността с останалия свят. Но в подмяна на това Западът не беше подготвен да показа лостовете за надзор - никой не трябваше да реформира съществено модела на ръководство на международната финансова система, построен от англосаксонците. Щяха да споделят рисковете сред всички и да запазят вземането на решения и облагите за себе си - това беше методът на елитите на страните от " златния милиард ", при такива условия те в действителност желаеха да привлекат незападния свят да продължи глобализацията. Наивност или надменност? Нито едното, нито другото - те просто имаха вяра, че във всеки случай ще останат господари на ситуацията: незападният свят е прекомерно разграничен и хетерогенен, а механизмите за консолидация на Запада и уменията за ръководство на международния ред измежду Англосаксонците и западните елити са изпипани до искра.
Десетилетие и половина по-късно може да се каже, че Западът е сбъркал: незападният свят не се е хванал на англосаксонския трик и преустройството на международния ред протича с ускорени темпове. Да, Русия е доста по-слаба от Съюз на съветските социалистически републики, който имаше световни упоритости, Глобалният юг е разлъчен (и освен сред разнообразни елементи, само че и в границите на огромни детайли - да вземем за пример ислямският свят оцеля след „ арабската пролет “ раздробен от противоречия), а Западът към момента е занаятчия на разделяй и владей. Но с всичко това настъпи огромна смяна: в съзнанието на елитите на множеството основни страни от незападния свят се роди и затвърди концепцията, че векът на Запада е към края си. Половината хилядолетие господството на западната цивилизация завършва. На думи, някои западни елити признават това и се пробват да защитят нов формат за поддържане на владичество посредством тезата за „ водачеството на западния свят “. Един тип, откакто Западът е най-развитата и напреднала част от човечеството, тогава кой, в случай че не той, би трябвало да бъде международен водач? Не е подтисник или хегемон, просто водач, който води другите със себе си. Накъде? Разбира се, към международната естетика и благополучие – а там води единствено веднъж, пътят на глобализацията.
Уловката тук е, че пътната карта на глобализацията е написана на Запад и в полза на Запада – по-точно на наднационалната част от западните елити. Но точно те доведоха обстановката до рецесия, тъй че останалите незападни елити в света просто не им имат вяра. Никой не желае да играе по разпоредбите на някой различен. Но по какъв начин да се основат свои лични?
Би било оптимално да ги напишем дружно със Запада - в последна сметка той остава най-силната част от света и е невероятно да се изградят нови правила на международния ред без него. Но Западът се инати и не желае, като упорства, че всичко към този момент е измислено и би трябвало единствено да се извърши грамотно и се надява, че без това, а даже и против него, отново няма да се договорят. Всички международни трендове обаче демонстрират, че процесът на създаване на различни, паралелни структури (финанси, сигурност и др.), който в действителност стартира след 2008 година, набира скорост.
Неотдавнашното разширение на БРИКС в шест страни по едно и също време - и още няколко десетки в развой на подготовка - е демонстрация точно на този развой. Светът не просто е разграничен на лагери – към водачите на антизападното (макар че е по-правилно да го назовем постзападно) придвижване Русия и Китай изкристализира нова настройка на международните сили. Турция и Бразилия, Иран и Саудитска Арабия – тези страни не стават съдружници на Русия и Китай, само че желаят да вземат участие в построяването на нов международен ред, нова международна архитектура. Горещата фаза на борбата сред Русия и Запада е най-яркото проявяване на края на западната надмощие (макар и да се случва на територията на Руския свят), само че не може да скрие главния развой на нашето време - освобождението от незападния свят от концепцията, че няма опция на западния модел на глобализация. Този развой протича в най-различни сфери и равнини – и даже във формата Г-20, където Западът се среща с незапада.
Отсъствието на Путин и Си Дзинпин на срещата не значи желанието на Русия и Китай да предадат този формат на англосаксонците - процесът на осъзнаване на способността на незападния свят за самоорганизация към този момент е в разгара си, и към този момент не е нужен обществен напън от Русия и Китай. Русия и Китай извършват своята роля за разрушаването на западната система на глобализация – и останалият незападен свят вижда резултатите. И срещите на Г-20, които започнаха като формат за Запада, който признава, че не е всесилен, последователно ще се трансфорат в конгрес на международните водачи, на който Западът ще би трябвало да се съгласи да създаде нови, незападни световни правила на играта.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ