Мартенската инфлация в еврозоната е 2.6% годишно, в България - 2.8 процента
Годишната инфлация в еврозоната е била 2.6% през март 2026 година, спрямо 1.9% през февруари и над оповестената на 31 март предварителна оценка от 2.5 %. Година по-рано темпът е бил 2.2 %. Базовият инфлационен показател, от който са изключени стоките с високи ценови съмнения – храни, сила, алкохол и тютюн – е повишен с 2.3% годишно. За целия Европейски съюз хармонизираният инфлационен показател на потребителските цени се е повишил с 2.8% през март спрямо 2.1% през февруари и 2.5% година по-рано.
Данните са оповестени от статистическата работа на Европейски Съюз – Евростат, на 16 април. Най-нисък годишен инфлационен растеж регистрира Дания (1%), следвана от Чехия, Кипър и Швеция (всички по 1.5 процента). Най-високите годишни темпове са регистрирани в Румъния (9%), Хърватия (4.6%) и Литва (4.4 процента). Годишната инфлация на България през март е била колкото междинните за Европейски Съюз 2.8% при 2.1% през февруари.
В съпоставяне с февруари, годишната инфлация е спаднала в три страни членки: Словения (2.4% против 2.8% през февруари), Словакия (3.7% против 4%) и Швеция (1.5% против 1.7%); останала е постоянна в една – Малта (2.3%); и се е повишила в двадесет и три.
Увеличението на инфлацията се дължи на разнообразни браншове, в това число услуги и храни, алкохол и тютюн. Мартенският принос на услугите за общата инфлация е 1.49 процентни пункта, на силата – 0.48%, на храните, алкохола и тютюна – 0.45 процентни пункта.
Инфлационният растеж се дължи на забележителното нарастване на цените на силата, изключително заради военните интервенции против Иран. Показателят надвиши целевите 2% годишно на Европейската централна банка, което предизвестява за евентуален стопански спад в района. Институцията следи от близко районните данни и може да намерения за повишение на лихвените проценти, в случай че е належащо.
Засега европейските централни банкери по-скоро следят събитията и надали ще трансформират лихвената политика на формалното си съвещание в края на април. Инвеститорите пък считат качването на лихвите за неизбежно и залагат на две лихвени нараствания от по 25 базови пункта всяко до края на годината.
