Годишната инфлация към края на януари е 9,1%, обявиха от

...
Годишната инфлация към края на януари е 9,1%, обявиха от
Коментари Харесай

Инфлацията обезценява заплатите и пенсиите, топи спестяванията

Годишната инфлация към края на януари е 9,1%, оповестиха от Националния статистически институт. Храните за година са поскъпнали с над 11%. Това е най-голямото повишаване на цените от повече от 13 години насам. За последно такава висока инфлация имаше през 2008 година, по време на международната финансова рецесия. Сега въпреки официално да няма икономическа рецесия, тъй като има растеж на Брутния вътрешен артикул, при влизането в магазина всички хора заплащат цената на неверните политически решения в Европейски Съюз и в България.

Средният приход на човек за година е повишен повече от инфлацията - с 12,8%, демонстрират още данните на Национален статистически институт. Но
не всички хора са получили еднообразно нарастване на заплатите или пенсиите. Освен това високата инфлация обезценява освен настоящите заплати. Тя изяжда и спестяванията на семействата и пенсиите, които ще получават след години, разясниха финансисти, които “Труд” потърси за коментар.
Лихвите по банковите депозити на жителите са към нулата. Това значи, че за година на всеки 1000 лева в банка хората действително са изгубили по над 90 лева Ако човек икономисва пари, с цел да си обезпечи по-висок стандарт на старини, високата инфлация ще докара до това, че след пенсиониране няма за може да живее по този начин, както се е надявал.

Високата инфлация ще докара и до приемане на ниски пенсии. Работещи българи, родени след края на 1959 година, са обезпечени с изключение на във фонд “Пенсии” на държавното публично обезпечаване и в частни универсални пенсионни фондове. Но доходността на пенсионните фондове от ръководство на парите на обезпечените е доста по-малка от актуалната висока инфлацията. Така вноските, които в този момент се удържат от заплатите на хората, ще имат по-малка стойност, когато пристигна време да ги харчат под формата на втора пенсия.

Високата инфлация у нас значително беше провокирана от скъпия ток. Високите сметки за електрическа енергия принудиха производители и търговци да усилят цените си. Същевременно обезщетенията за бизнеса поради скъпия ток закъсняха и не са в размер, за който упорстваха работодателските организации. В резултат в този момент всички плащаме високата цена като влезем в магазина.

Хлябът и зърнените храни за година са поскъпнали със 17,2%, демонстрират данните на Национален статистически институт. Цените на плодовете са нарастнали с 13,2%, а на зеленчуците - със 17,5%. Но при храните най-голямо е повишаването на маслото и олиото - със 28,2 на 100 за година. Зеленчуците единствено през януари са поскъпнали със 7,4%, което главно се дължи на повишението на разноските за оранжериите и на това, че в сметките за ток, които компаниите получиха през януари, нямаше никакви обезщетения.

От всички артикули и услуги, включени в потребителската кошница на семействата, най-голямо е покачването на цените на газа за бита - с 144% за година. Това е растеж от близо два пъти и половина. Горивата за колите са с 35 на 100 по-скъпи от януари предходната година, а наред с това са поскъпнали и аварийните елементи (+5,6%) и ремонтите по колите (+12,7%).

Услугите на майстори, свързани с поправки по домовете, също са поскъпнали с 12,6%. Оказва се, че цените към този момент нарастват освен поради потребления от компаниите ток и газ, а като лавина. След повишаването на храните и упованията, че токът е парното за бита може да нарастнат с отпадането на мораториума в края на март, компаниите се пробват да вдигнат заплатите, с цел да покрият повишените разноски на служащите и чиновниците. Същевременно плануваното нарастване на минималната заплата и на оптималния застрахователен приход от 1 април също намира отражение в крайните цени на стоките и услугите.

Цените на производителите в селското стопанство през четвъртото тримесечие на 2021 година са нарастнали с 24,4% по отношение на същия интервал на миналата година, оповестиха от Национален статистически институт. Цените в растениевъдството са се нараснали с 28,5%, а в отглеждането на животни - единствено с 5,6%, демонстрират данните на националната статистика.

В рамките на година се усилват цените на: зърнените култури - с 32,3%, фуражните култури - с 3,8%, и пресните зеленчуци - с 14,1%. Например пшеницата е поскъпнала с 31,6%, слънчогледът - с 34,1%, зелето - с 40,4%, картофите - с 27,5%, а ябълките - с 9,1%. Понижават се цените на фасула - с 3,2%, и виненото грозде - с 4,9%. През четвъртото тримесечие на 2021 година по отношение на същия интервал на миналата година цените на живите животни понижават с 1,9% вследствие на спад на цените на свинете - с 11,8%, и на козите - с 4,5%. Увеличават се цените на едрия рогат добитък - с 6,5%, овцете - с 8,5%, и птиците - с 5,7%. При продуктите от отглеждането на животни е записано нарастване на цените с 14,4%, което е вследствие на по-високите цени на кравето мляко - с 9,7%, биволското мляко - с 19,7%, овчето мляко - с 15,8%, козето мляко - с 11,3%, и на кокошите яйца - с 20,1%.

Най-голям дял от разноските на семействата отиват за храна - 29,3%. На идващите места са разноските за жилище (19,2%), налози и обществени осигуровки (12,6%) и превоз и известия (11,3%), демонстрират данните на Национален статистически институт. Разходите за храна на всеки човек от семействата са нарастнали с 13,7% на година. А разноските за облекла и обувки, както и за заплащане на наеми и на сметки за ток, вода и парно са се нараснали с над 18 на 100.

Източник: skandal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР