Красен Кралев за любовта към изкуството, спорта, „Черно море“ и шансовете ни в Париж
„ Годините, в които работехме целеустремено по стратегии за спорта, дадоха резултат. И в този момент отново разчитаме на тези спортисти “, акцентира Кралев
„ Много хора криво-ляво вършат разбори на положението на българския спорт, без да си дават сметка какъв брой изменен е международният спорт, какъв брой доста страни разчитат на натурализирането на спортисти “, споделя някогашният състезателен министър
Продължаваме с един огромен другар – отвън политиката Красен Кралев има съществени достижения в живота си, може да се гордее с другари и сериозен принос към олимпийското придвижване като министър преди няколко години. Голям почитател е на „ Черно море “, на второ място са, честито! Но огромният мотив, Красене, да си тук, е твоята шеста поредна галерия в изложба „ Нюанс “ на Денкоглу 42, хората могат да отидат и да прегледат. Много цветна, доста изящна, „ Неустоимо “. Добре пристигнал в „ Дарик “!
Добре заварил!
Какво мислиш за Игрите в Париж, какъв брой медала ще имаме?
Много мъчно е да се предвижда, а и има разнообразни избрания какво ще е триумф за обособените спортисти – да стигнеш на край, да се качиш на подиума… Оттам насетне е въпрос и на късмет, и на състезателен шанс какъв ще е цветът на медала. Аз мисля, че имаме прилична основа, макар че много неща се трансформираха спрямо предходната Олимпиада. Тогава имахме един интервал на непоклатимост преди нея от порядъка на 6 години, в които страната имаше опцията умерено и планувано да организира подготовка целеустремено – с ориентиране на напъните в спортовете и дисциплините, където имаме шансове за орден. Сега този политически безпорядък и безвремие в последните три години няма по какъв начин да не са се отразили. Но още веднъж имаме късмет да се представим добре в няколко спорта, като квоти…
… 45 мисля, че са…
Точно по този начин, 45 състезатели в 16 спорта. В Токио да вземем за пример бяха 42-ма в 14 спорта. България страда от синдрома да мерим триумфите си в спорта единствено посредством броя на олимпийските медали. Това е една огромна неточност, която още през 1975 година е позволена от Българска комунистическа партия. Тогава, в желанието си да печелим медали на Олимпиади, са загърбени груповите спортове. Ти знаеш, че преди този момент сме имали медали в баскетбол, във волейбол, мощно сме се представяли във футбола. През 1975 година има един проф. Маранзов, който написа тактика за спорта и в нея най-общо се споделя, че със същите пари, които се влагат в един волейболен тим за един евентуален орден, в самостоятелни спортове като щанги, битка, можеш да вземеш 10. И тогава ние се насочваме към развиването на спортове, които не са известни в Западна Европа, с цел да се съревноваваме с тях по численост – социализма против капитализма, кой е по-успешен модел. Знаеш, спортът и изкуството са най-голямата агитация в света. Дори си мисля, че в последните десетилетия спортът взима връх.
Затова си мисля, че Путин ще разреши на спортистите да идат в Париж даже и без флага…
Вероятно, тъй като те са си руснаци и няма значение под какъв байрак се състезават… Но това настрани, за предходната Олимпиада успяхме да създадем разбор – какви на нашите благоприятни условия и гении и къде каква е конкуренцията, с цел да можем да се концентрираме там, където сме мощни. Това бяха женски бокс, женска битка, карате, несъмнено – обичайно мощната за България художествена гимнастика, спортна пукотевица да не забравяме. И по този начин се получи.
Ти се гордееш с този интервал.
Аз се гордея, тъй като се даваха доста пари и ние успяхме да създадем специфични стратегии. Тези спортисти, аз подкрепям персонален контакт с всеки един от тях. Тези години, в които се работеше целеустремено по тези стратегии, дадоха резултат. И в този момент, три години по-късно, виждаме, че още веднъж разчитаме на тези дисциплини. Отново разчитаме на медали в бокса, тъй като там и Станимира, и Светлана, са подготвяни по нашето време по онази стратегия. Затова и там имаме най-големи шансове. Имаме прогрес и в мъжкия бокс. Имаме три момчета. За Хавиер Ибанес, който беше натурализиран по мое време, с Краси Инински бяхме създали чудеса от смелост да му изкараме български паспорт. Той е извънредно класен боксьор. Радослав Росенов и Рами Киуан също се построиха по това време, те бяха в юношеска възраст. Години наред сме ги подкрепяли с семейства в интернационалните надпревари и специфична стратегия за бокса. В женската битка имаме оттегляне сега, преди изпращахме повече девойки. Сега сега единствено Биляна Дудова и Юлияна Янева съумяха да завоюват квоти, само че се надявам, че ще имат късмет за орден. В мъжката битка имаме драма от години, не можем да се преборим за медали – в този момент имаме 3 кеоти на натурализирани състезатели – Айк Мнацаканян, Семьон Новиков и Магомед Рамазанов. Не е загадка, че в международната битка всичко се промени и има доста дагестанци, които взимат поданство. Ако ще вършим съпоставяне със социализма в това отношение, да не забравяме, че преди един българин се е борил против един от Съюз на съветските социалистически републики. Сега се бори против представители от всичките републики, само че освен. Помня едно международно по битка, на което стояхме с президента на международната федерация Ненад Лалович и се шегувахме, че преди всичко е Магомедов, на второ – Магомедов, а на трето – отново Магомедов. Аз запитвам – е те от едно село ли са. И той дава отговор – не просто от едно село, те са братовчеди и живеят на една улица, не гледай, че се състезават за три разнообразни страни. Много хора криво-ляво вършат разбори на положението на българския спорт, без да си дават сметка какъв брой изменен е международният спорт, какъв брой доста страни разчитат на натурализирането на спортисти. В това няма нищо неприятно, несъмнено, тъй като най-големите международни сили са били колониални страни и разчитат на „ подкрепления “ от някогашните си колонии. С години се борихме повдигането на тежести да бъде избавено от допинг кавги, а по мое време реконструираме 10 зали. В момента имаме неповторимия късмет две момчета, Божидар Андреев и Карлос Насар, да се поздравят с триумф. Карлос Насар е свръхестествен състезател, той е отвън визиите ни за това, което един човек може да направи на тази възраст.
Той тренира във Варна.
Да, знаете, че имаше и напрежение сред него и федерацията, знаете, че има неразбории, готви се дълго време самичък, само че, в случай че някакви административни пречки не му повлияят, аз мисля, че той…
Ще вземе медал…
Дори злато! В джудото Ивайло Иванов също е обичайно считан за един от любимците в неговата категория. В спортната пукотевица е една от обичаните ми спортистки Антоанета Костадинова, която взе сребро на предните игри. Изключително порядъчен състезател!
И непретенциозен!
А постоянно може да избухне. Това е доста тежък спорт, на финала на спортната пукотевица милиметърче може да реши всичко. Всички попадения би трябвало да са в десетката, милиметърче трептене и губиш. Но аз се надявам, че тя също ще бъде на равнище, тъй като е извънредно готова. За художествената гимнастика няма какво да приказваме какъв брой са сполучливи. Там при ансамблите Русия и Беларус мисля, че няма да вземат участие, в самостоятелното е по-трудно за орден, само че девойките постоянно са доста добре готови, а ансамбълът са любимци за златен орден. Аз помня, Олимпиадата в Рио беше доста трагична, тъй като също в годините преди този момент беше един политически безпорядък, спортът не беше в положително положение. Тогава плачехме от наслада за тези медали. Нашите девойки бяха изпуснали предния ден на полуфиналите бухалката два пъти. Но съумяха да се вдигнат и да завоюват на идващия ден бронзов орден, а влязоха със седми резултат. Беше знамение, да влезеш в подобен синхрон и под такова напрежение, а на съдиите не им бяхме любимци. Голямата изненада за мен, която ме прави извънредно щастлив, са триумфите в плуването, макар че е страната им е огромен дебитор. Винаги сме подценявали плуването, не сме вложили в инфраструктура, би трябвало да създадем най-малко 20 нови басейна. Дори без инфраструктурата, ние имаме едно потомство неповторими плувци, които се бият със сили като Съединени американски щати, Австралия, Русия, Китай, това, което тези момчета съумяха да сътворят, е знамение, чупят връх след връх и, дай Боже… Там е доста мощно да мечтаем за орден, само че всеки край в спортове като лека атлетика и плуване, даже и единствено това е еднакво на орден в доста други спортове.
Абсолютно, по този начин е. Дай малко да поговорим за футбола, преди да призовем хората да видят неустоимите ти картини. Кажи за „ Черно море “, видях, че си доста горделив с това второ място.
Аз съм доста горделив, тъй като огромните промени в клуба пристигнаха откакто аз пристигнах като притежател през 1998 година Преди това, през 90-те години, е може би най-тъжният интервал в историята на този популярен клуб. Положихме доста старания в продължение на 7-8 години и през 2005г. си открих едно изявление, обещано за книгата “За достойнството на Варна ”, разказваща историята на клуба, в което съм споделил, че сме положили началото на европроекта Черно море. Аз през 2007 година напуснах, оставих клуба на мажоритарния акционер „ Химимпорт “, те надградиха с цената на доста старания през годините, с вярна тактика, постепенно и бавно. И към този момент сме на това равнище – положителното показване не е изненада, евротурнирите не са мираж. В предходните години пострадахме от малшанс и груби съдийски неточности.
Как си обясняваш триумфа на Черно море, те нямат звезди.
Но там имаш треньор, който има цялата власт и работи. Това е може би единственият тим, който е оставил цялата власт в ръцете на треньора си Илиан Илиев. Той е управител и треньор.
Това хубаво ли е?
Естествено, никой не му се бърка, няма интриги. Няма… спомняш си лафа за „ змиите в Борисовата градина “, т.е, че има напрежение. Във Варна Илиан е оставен независимо да работи, макар че през първите години не пристигнаха такива триумфи. Собствениците му имаха цялостно доверие и знаеха, че резултатът ще пристигна.
Ще могат ли да станат първенци?
Трудна работа, знаеш, че в спорта има и икономическа логичност, а разликата в бюджетите на „ Лудогорец “ и останалите е голяма. Бюджетът на „ Черно море “ е към 5 млн. лева, а клубове и с повече пари се представяха по-зле. Но там „ сместа “ е страхотна, от 25 души тим, 11 са артикул на школата. Дава се късмет на младите, разчита се на локални фрагменти, има единствено 4-5 качествени чужденци, няколко опитни българи, привлечени от други клубове и юношите на клуба. Очевидно това е вярната формула.
Като Дани Димов, който може да води отбора…
Той е войник, и Васко Панайотов също.
А по какъв начин са „ братовчедите “ от Спартак?
Те също минаха през доста тежък интервал откакто Николай Ишков напусна клуба. Той беше мой другар, Бог да го елементарни.
Бог да го елементарни.
По негово време им беше най-успешният интервал. Дълго време страдаха. Сега имат един акционер, Павлин Николов, който е извънредно предан. Той обича футбола и преди беше спонсор на баскетболния „ Черно море “ и по-късно пое „ Спартак “. И там към този момент могат да разчитат, че нямат финансови проблеми, само че би трябвало да извървят доста дълъг път, с цел да изградят първокласен спортно-технически екип. Сашо Томаш е добър треньор, и тримата от екипа са били футболисти при мен в „ Черно море “, когато аз бях президент – Сашо Томаш, Косьо Мирчев и Тошко Кючуков.
Две думи за Европейското?
Вижда се, че огромните тимове са изморени. Не бих споделил, че има някакви изненади, Испания господства, може би изненадата е в слабата форма на Англия и Франция, които бяха посочени за едни от любимците. Положителната изненада са Австрия, тим, който радва с нападателна игра.
Летят просто…
Става доста забавно с тези неточности, които позволиха тимовете в първата фаза. Стана ясно, че в единия поток се струпаха Испания, Германия, Франция, Португалия и Белгия. Значи вижте единствено какви четвъртфинали и полуфинали ни чакат. От другата страна стоят Англия, Италия, Австрия и Холандия. Да не недооценявам никого, само че асовете са в първия поток. Аз мисля, че Англия има шанс с тази група, Италия не са в най-хубавата си форма. Технически някакви новинки не съумях да видя, играят или 3-5-2 или 4-2-3-1, което е схемата, която Илиан Илиев практикува и в националния тим. Ще е забавно, в този момент стартира „ неочакваната гибел “ на елиминациите.
Кажи по какъв начин мина откриването на изложбата.
Аз съм доста благополучен човек. Защо – ще ти кажа. Много години се занимавам с реклама, приключил съм медицина, като студент рисувах.
Имаш ли компетентност?
Не, не съм специализирал.
А можеш ли да ме излекуваш?
Мога, да. Чета и до момента доста медицински книги, макар че не съм практикувал, това е тежко следване. Но там имах другари, с които доста обичахме да рисуваме. И като възпитаници също. Преди 90-та година съм рисувал с масло, върху керамика, правил съм modern art. След това, от всички бизнеси, с които при започване на 90-те започнах да се занимавам, си избрах рекламния, който е най-близко до изкуството. И може би тъкмо в годините като рекламист, когато не съм пипал четка, построих чувството си към цветовете. Всички критици, които гледат творбите ми, настояват, че чувството ми за цветови комбинации е неповторимо. Смело опитвам с ярки цветове, не обичам мрачните тонове. Както моят обичан политик Чърчил споделя – кафявото ме натъжава. Знаеш, че и той е бил добър художник и е рисувал главно пейзажи.
Имаш ли обръщение?
Имам една доста забавна серия, „ Гравити “, в която всяка картина има свое обръщение.
А кодове?
Не. Мистичните неща не са моето. Аз държа посланията ми да са ясни и хората да знаят, че това е част от мен. Аз имам вяра, че всеки един човек би трябвало да пробва да показва себе си посредством изкуство – било музика, било литература, лирика, прозаичност, изобразително изкуство…
Какво ти дава това?
Свобода, аз постоянно споделям, че нямам един работен ден през живота си, тъй като 30-годишната ми кариера е в рекламния бизнес, което е част от заниманието ми и е покрай изкуството. И съм бил извънредно благополучен. След това направих кариера в политиката, само че посредством спорта. Спортът е другият ми живот, другото ми аз. Аз съм бил професионален спортист, 9 години бях във футбола като президент на Черно море. Реализирах се, тъй като там съм работил с голяма обич. Беше наслаждение да работя с тези хора в спорта. Сега е същото с изобразителното изкуство, не диря фигурите в картините си. Междудругото съм и колекционер и групирам разнообразни произведения.
Най-голямата оценка е в случай че тези неща се купуват. Похвалата на другар е хвалба. Но това търси ли се, има ли пазар?
Имам си мои почитатели и построен жанр. Аз обичам абстракцията и по-точно нереалния експресионизъм.
Колекционират ли те, има ли някой, който има 2, 3…
Има хора, които имат към този момент по няколко произведения. Това е шестата ми галерия и имам другари, които са изявени художници и се преценявам с тяхното мнение. Примерно Вежди Рашидов е един от моите ментори, другар ми е, доста го обичам. Колекционирам го, той също с изключение на известните си статуи има и неповторими акварели. Емил Стойчев също е един талантлив български създател, на който имам произведения. Ники Янакиев има нова юбилейна галерия в изложба „ Анел “. Той също е един от хората, които натрупвам. Сверявам си часовника с тях без да имам рекламация да бъда на тяхното равнище. Но върша нещо друго, аз знам, че в България нереалния експресионизъм не е толкоз известен, той е извънредно развъртян в Съединени американски щати, в Западна Европа. Това са модерните стилове от последните 50 години. Там хората, които работят в този жанр са топ.
Там „ сивото “ им общество, което повече се преценява с правила, има повече потребност от такива „ цветни петна “.
Там артистите избягаха от формата и търсят изразяването си посредством различен вид изразителност. Търсят цветовете, разнообразни комбинации, друга детонация от цветове, които изливат върху платното.
„ Много хора криво-ляво вършат разбори на положението на българския спорт, без да си дават сметка какъв брой изменен е международният спорт, какъв брой доста страни разчитат на натурализирането на спортисти “, споделя някогашният състезателен министър
Продължаваме с един огромен другар – отвън политиката Красен Кралев има съществени достижения в живота си, може да се гордее с другари и сериозен принос към олимпийското придвижване като министър преди няколко години. Голям почитател е на „ Черно море “, на второ място са, честито! Но огромният мотив, Красене, да си тук, е твоята шеста поредна галерия в изложба „ Нюанс “ на Денкоглу 42, хората могат да отидат и да прегледат. Много цветна, доста изящна, „ Неустоимо “. Добре пристигнал в „ Дарик “!
Добре заварил!
Какво мислиш за Игрите в Париж, какъв брой медала ще имаме?
Много мъчно е да се предвижда, а и има разнообразни избрания какво ще е триумф за обособените спортисти – да стигнеш на край, да се качиш на подиума… Оттам насетне е въпрос и на късмет, и на състезателен шанс какъв ще е цветът на медала. Аз мисля, че имаме прилична основа, макар че много неща се трансформираха спрямо предходната Олимпиада. Тогава имахме един интервал на непоклатимост преди нея от порядъка на 6 години, в които страната имаше опцията умерено и планувано да организира подготовка целеустремено – с ориентиране на напъните в спортовете и дисциплините, където имаме шансове за орден. Сега този политически безпорядък и безвремие в последните три години няма по какъв начин да не са се отразили. Но още веднъж имаме късмет да се представим добре в няколко спорта, като квоти…
… 45 мисля, че са…
Точно по този начин, 45 състезатели в 16 спорта. В Токио да вземем за пример бяха 42-ма в 14 спорта. България страда от синдрома да мерим триумфите си в спорта единствено посредством броя на олимпийските медали. Това е една огромна неточност, която още през 1975 година е позволена от Българска комунистическа партия. Тогава, в желанието си да печелим медали на Олимпиади, са загърбени груповите спортове. Ти знаеш, че преди този момент сме имали медали в баскетбол, във волейбол, мощно сме се представяли във футбола. През 1975 година има един проф. Маранзов, който написа тактика за спорта и в нея най-общо се споделя, че със същите пари, които се влагат в един волейболен тим за един евентуален орден, в самостоятелни спортове като щанги, битка, можеш да вземеш 10. И тогава ние се насочваме към развиването на спортове, които не са известни в Западна Европа, с цел да се съревноваваме с тях по численост – социализма против капитализма, кой е по-успешен модел. Знаеш, спортът и изкуството са най-голямата агитация в света. Дори си мисля, че в последните десетилетия спортът взима връх.
Затова си мисля, че Путин ще разреши на спортистите да идат в Париж даже и без флага…
Вероятно, тъй като те са си руснаци и няма значение под какъв байрак се състезават… Но това настрани, за предходната Олимпиада успяхме да създадем разбор – какви на нашите благоприятни условия и гении и къде каква е конкуренцията, с цел да можем да се концентрираме там, където сме мощни. Това бяха женски бокс, женска битка, карате, несъмнено – обичайно мощната за България художествена гимнастика, спортна пукотевица да не забравяме. И по този начин се получи.
Ти се гордееш с този интервал.
Аз се гордея, тъй като се даваха доста пари и ние успяхме да създадем специфични стратегии. Тези спортисти, аз подкрепям персонален контакт с всеки един от тях. Тези години, в които се работеше целеустремено по тези стратегии, дадоха резултат. И в този момент, три години по-късно, виждаме, че още веднъж разчитаме на тези дисциплини. Отново разчитаме на медали в бокса, тъй като там и Станимира, и Светлана, са подготвяни по нашето време по онази стратегия. Затова и там имаме най-големи шансове. Имаме прогрес и в мъжкия бокс. Имаме три момчета. За Хавиер Ибанес, който беше натурализиран по мое време, с Краси Инински бяхме създали чудеса от смелост да му изкараме български паспорт. Той е извънредно класен боксьор. Радослав Росенов и Рами Киуан също се построиха по това време, те бяха в юношеска възраст. Години наред сме ги подкрепяли с семейства в интернационалните надпревари и специфична стратегия за бокса. В женската битка имаме оттегляне сега, преди изпращахме повече девойки. Сега сега единствено Биляна Дудова и Юлияна Янева съумяха да завоюват квоти, само че се надявам, че ще имат късмет за орден. В мъжката битка имаме драма от години, не можем да се преборим за медали – в този момент имаме 3 кеоти на натурализирани състезатели – Айк Мнацаканян, Семьон Новиков и Магомед Рамазанов. Не е загадка, че в международната битка всичко се промени и има доста дагестанци, които взимат поданство. Ако ще вършим съпоставяне със социализма в това отношение, да не забравяме, че преди един българин се е борил против един от Съюз на съветските социалистически републики. Сега се бори против представители от всичките републики, само че освен. Помня едно международно по битка, на което стояхме с президента на международната федерация Ненад Лалович и се шегувахме, че преди всичко е Магомедов, на второ – Магомедов, а на трето – отново Магомедов. Аз запитвам – е те от едно село ли са. И той дава отговор – не просто от едно село, те са братовчеди и живеят на една улица, не гледай, че се състезават за три разнообразни страни. Много хора криво-ляво вършат разбори на положението на българския спорт, без да си дават сметка какъв брой изменен е международният спорт, какъв брой доста страни разчитат на натурализирането на спортисти. В това няма нищо неприятно, несъмнено, тъй като най-големите международни сили са били колониални страни и разчитат на „ подкрепления “ от някогашните си колонии. С години се борихме повдигането на тежести да бъде избавено от допинг кавги, а по мое време реконструираме 10 зали. В момента имаме неповторимия късмет две момчета, Божидар Андреев и Карлос Насар, да се поздравят с триумф. Карлос Насар е свръхестествен състезател, той е отвън визиите ни за това, което един човек може да направи на тази възраст.
Той тренира във Варна.
Да, знаете, че имаше и напрежение сред него и федерацията, знаете, че има неразбории, готви се дълго време самичък, само че, в случай че някакви административни пречки не му повлияят, аз мисля, че той…
Ще вземе медал…
Дори злато! В джудото Ивайло Иванов също е обичайно считан за един от любимците в неговата категория. В спортната пукотевица е една от обичаните ми спортистки Антоанета Костадинова, която взе сребро на предните игри. Изключително порядъчен състезател!
И непретенциозен!
А постоянно може да избухне. Това е доста тежък спорт, на финала на спортната пукотевица милиметърче може да реши всичко. Всички попадения би трябвало да са в десетката, милиметърче трептене и губиш. Но аз се надявам, че тя също ще бъде на равнище, тъй като е извънредно готова. За художествената гимнастика няма какво да приказваме какъв брой са сполучливи. Там при ансамблите Русия и Беларус мисля, че няма да вземат участие, в самостоятелното е по-трудно за орден, само че девойките постоянно са доста добре готови, а ансамбълът са любимци за златен орден. Аз помня, Олимпиадата в Рио беше доста трагична, тъй като също в годините преди този момент беше един политически безпорядък, спортът не беше в положително положение. Тогава плачехме от наслада за тези медали. Нашите девойки бяха изпуснали предния ден на полуфиналите бухалката два пъти. Но съумяха да се вдигнат и да завоюват на идващия ден бронзов орден, а влязоха със седми резултат. Беше знамение, да влезеш в подобен синхрон и под такова напрежение, а на съдиите не им бяхме любимци. Голямата изненада за мен, която ме прави извънредно щастлив, са триумфите в плуването, макар че е страната им е огромен дебитор. Винаги сме подценявали плуването, не сме вложили в инфраструктура, би трябвало да създадем най-малко 20 нови басейна. Дори без инфраструктурата, ние имаме едно потомство неповторими плувци, които се бият със сили като Съединени американски щати, Австралия, Русия, Китай, това, което тези момчета съумяха да сътворят, е знамение, чупят връх след връх и, дай Боже… Там е доста мощно да мечтаем за орден, само че всеки край в спортове като лека атлетика и плуване, даже и единствено това е еднакво на орден в доста други спортове.
Абсолютно, по този начин е. Дай малко да поговорим за футбола, преди да призовем хората да видят неустоимите ти картини. Кажи за „ Черно море “, видях, че си доста горделив с това второ място.
Аз съм доста горделив, тъй като огромните промени в клуба пристигнаха откакто аз пристигнах като притежател през 1998 година Преди това, през 90-те години, е може би най-тъжният интервал в историята на този популярен клуб. Положихме доста старания в продължение на 7-8 години и през 2005г. си открих едно изявление, обещано за книгата “За достойнството на Варна ”, разказваща историята на клуба, в което съм споделил, че сме положили началото на европроекта Черно море. Аз през 2007 година напуснах, оставих клуба на мажоритарния акционер „ Химимпорт “, те надградиха с цената на доста старания през годините, с вярна тактика, постепенно и бавно. И към този момент сме на това равнище – положителното показване не е изненада, евротурнирите не са мираж. В предходните години пострадахме от малшанс и груби съдийски неточности.
Как си обясняваш триумфа на Черно море, те нямат звезди. Но там имаш треньор, който има цялата власт и работи. Това е може би единственият тим, който е оставил цялата власт в ръцете на треньора си Илиан Илиев. Той е управител и треньор.
Това хубаво ли е?
Естествено, никой не му се бърка, няма интриги. Няма… спомняш си лафа за „ змиите в Борисовата градина “, т.е, че има напрежение. Във Варна Илиан е оставен независимо да работи, макар че през първите години не пристигнаха такива триумфи. Собствениците му имаха цялостно доверие и знаеха, че резултатът ще пристигна.
Ще могат ли да станат първенци?
Трудна работа, знаеш, че в спорта има и икономическа логичност, а разликата в бюджетите на „ Лудогорец “ и останалите е голяма. Бюджетът на „ Черно море “ е към 5 млн. лева, а клубове и с повече пари се представяха по-зле. Но там „ сместа “ е страхотна, от 25 души тим, 11 са артикул на школата. Дава се късмет на младите, разчита се на локални фрагменти, има единствено 4-5 качествени чужденци, няколко опитни българи, привлечени от други клубове и юношите на клуба. Очевидно това е вярната формула.
Като Дани Димов, който може да води отбора…
Той е войник, и Васко Панайотов също.
А по какъв начин са „ братовчедите “ от Спартак?
Те също минаха през доста тежък интервал откакто Николай Ишков напусна клуба. Той беше мой другар, Бог да го елементарни.
Бог да го елементарни.
По негово време им беше най-успешният интервал. Дълго време страдаха. Сега имат един акционер, Павлин Николов, който е извънредно предан. Той обича футбола и преди беше спонсор на баскетболния „ Черно море “ и по-късно пое „ Спартак “. И там към този момент могат да разчитат, че нямат финансови проблеми, само че би трябвало да извървят доста дълъг път, с цел да изградят първокласен спортно-технически екип. Сашо Томаш е добър треньор, и тримата от екипа са били футболисти при мен в „ Черно море “, когато аз бях президент – Сашо Томаш, Косьо Мирчев и Тошко Кючуков.
Две думи за Европейското?
Вижда се, че огромните тимове са изморени. Не бих споделил, че има някакви изненади, Испания господства, може би изненадата е в слабата форма на Англия и Франция, които бяха посочени за едни от любимците. Положителната изненада са Австрия, тим, който радва с нападателна игра.
Летят просто…
Става доста забавно с тези неточности, които позволиха тимовете в първата фаза. Стана ясно, че в единия поток се струпаха Испания, Германия, Франция, Португалия и Белгия. Значи вижте единствено какви четвъртфинали и полуфинали ни чакат. От другата страна стоят Англия, Италия, Австрия и Холандия. Да не недооценявам никого, само че асовете са в първия поток. Аз мисля, че Англия има шанс с тази група, Италия не са в най-хубавата си форма. Технически някакви новинки не съумях да видя, играят или 3-5-2 или 4-2-3-1, което е схемата, която Илиан Илиев практикува и в националния тим. Ще е забавно, в този момент стартира „ неочакваната гибел “ на елиминациите.
Кажи по какъв начин мина откриването на изложбата.
Аз съм доста благополучен човек. Защо – ще ти кажа. Много години се занимавам с реклама, приключил съм медицина, като студент рисувах.
Имаш ли компетентност?
Не, не съм специализирал.
А можеш ли да ме излекуваш?
Мога, да. Чета и до момента доста медицински книги, макар че не съм практикувал, това е тежко следване. Но там имах другари, с които доста обичахме да рисуваме. И като възпитаници също. Преди 90-та година съм рисувал с масло, върху керамика, правил съм modern art. След това, от всички бизнеси, с които при започване на 90-те започнах да се занимавам, си избрах рекламния, който е най-близко до изкуството. И може би тъкмо в годините като рекламист, когато не съм пипал четка, построих чувството си към цветовете. Всички критици, които гледат творбите ми, настояват, че чувството ми за цветови комбинации е неповторимо. Смело опитвам с ярки цветове, не обичам мрачните тонове. Както моят обичан политик Чърчил споделя – кафявото ме натъжава. Знаеш, че и той е бил добър художник и е рисувал главно пейзажи.
Имаш ли обръщение?
Имам една доста забавна серия, „ Гравити “, в която всяка картина има свое обръщение.
А кодове?
Не. Мистичните неща не са моето. Аз държа посланията ми да са ясни и хората да знаят, че това е част от мен. Аз имам вяра, че всеки един човек би трябвало да пробва да показва себе си посредством изкуство – било музика, било литература, лирика, прозаичност, изобразително изкуство…
Какво ти дава това?
Свобода, аз постоянно споделям, че нямам един работен ден през живота си, тъй като 30-годишната ми кариера е в рекламния бизнес, което е част от заниманието ми и е покрай изкуството. И съм бил извънредно благополучен. След това направих кариера в политиката, само че посредством спорта. Спортът е другият ми живот, другото ми аз. Аз съм бил професионален спортист, 9 години бях във футбола като президент на Черно море. Реализирах се, тъй като там съм работил с голяма обич. Беше наслаждение да работя с тези хора в спорта. Сега е същото с изобразителното изкуство, не диря фигурите в картините си. Междудругото съм и колекционер и групирам разнообразни произведения.
Най-голямата оценка е в случай че тези неща се купуват. Похвалата на другар е хвалба. Но това търси ли се, има ли пазар?
Имам си мои почитатели и построен жанр. Аз обичам абстракцията и по-точно нереалния експресионизъм.
Колекционират ли те, има ли някой, който има 2, 3…
Има хора, които имат към този момент по няколко произведения. Това е шестата ми галерия и имам другари, които са изявени художници и се преценявам с тяхното мнение. Примерно Вежди Рашидов е един от моите ментори, другар ми е, доста го обичам. Колекционирам го, той също с изключение на известните си статуи има и неповторими акварели. Емил Стойчев също е един талантлив български създател, на който имам произведения. Ники Янакиев има нова юбилейна галерия в изложба „ Анел “. Той също е един от хората, които натрупвам. Сверявам си часовника с тях без да имам рекламация да бъда на тяхното равнище. Но върша нещо друго, аз знам, че в България нереалния експресионизъм не е толкоз известен, той е извънредно развъртян в Съединени американски щати, в Западна Европа. Това са модерните стилове от последните 50 години. Там хората, които работят в този жанр са топ.
Там „ сивото “ им общество, което повече се преценява с правила, има повече потребност от такива „ цветни петна “.
Там артистите избягаха от формата и търсят изразяването си посредством различен вид изразителност. Търсят цветовете, разнообразни комбинации, друга детонация от цветове, които изливат върху платното.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ