Горянското движение – забравената съпротива
Годините в България след 9 септември 1944 година са изпълнени с репресии и несправедливи правосъдни процеси. Комунистическата партия афишира всеки несъгласен с провежданата от нея политика за зложелател на народа. За да бъдат отстранени „ зловредните “ детайли, се вземат крути ограничения.
На прицел попадат хора от всички пластове на обществото – от някогашни депутати и министри, през царските офицери, та чак до елементарни селяни. Голяма част от интелигенцията е ликвидирана.
Всяко решение на Българска комунистическа партия е поставяно преди всичко и е трябвало да бъде изпълнено, без значение от събитията. „ Целта оправдава средствата! “ е едната максима, към която се придържат комунистите, а другата гласи: „ Който не е с нас, е срещу нас! “. С тези две оправдания режимът пази даже най-коварните и жестоки свои дейности.
В годините след Втората международна война икономическото положение на България не е цветущо. Изтощена от тежката война, българската промишленост буксува заради неналичието на запаси и качествена инфраструктура. Първият ход на Българска комунистическа партия в тази посока е национализацията. Така, под предлог, че богатите са отговорни за всичко, страната лишава тяхното имущество и благосъстоятелност.
Следващата стъпка е индустриализацията. През 1950 година на власт идва Вълко Червенков, който подхваща грандиозни градежи из цяла България. Само за към пет години са издигнати над 30 тежки промишлени комбината. Прокарват се проходите през Стара Планина, изкопани са десетки язовири и ВЕЦ-ове. Погледнато от чисто икономическа и индустриална позиция, постигнатото е голям триумф за следвоенна страна.
Кой обаче построява тези обекти и подвига инфраструктурата на крайници? За задачата са мобилизирани бригадирски придвижвания, трудови войски, дисциплинарни роти. Всеки член в тях е бил извънредно евтина, а в множеството случаи безвъзмездна работна ръка. Хората са принудени да отбиват „ наложителен непринуден труд “.
След това идва ред на колективизацията. Това е образуване на цялата стопанска земя в кооперации, които се ръководят от ръководител, назначен от страната. През 1944 година към 70% от българското население живее в селата. Българска комунистическа партия основава Трудовокооперативните аграрни стопанства (ТКЗС), които първоначално са доброволни, само че извънредно дребен брой хора вземат решение да се кооперират. В следствие, посредством напън съвсем цялата земеделска земя е вкарана в Трудово-кооперативно земеделско стопанство.
Широко публикувано е неверното и лъжливо разбиране, че против всички държавни ограничения, които изброихме, няма отпор в обществото. Имало е безредици в Германска демократична република, Унгария, Чехословакия, само че не и в България. Пропагандата на Българска комунистическа партия по този начин показва ситуацията, че на пръв взор в страната царува възторг и наслада. Това обаче не е цялата истина.
Първите съпротивителни структури са проведени от някогашни военни, царски офицери, хора, които имат опит с държавно ръководство и знаят по какъв начин работят службите. Пример за такава организация е тайната организация „ Цар Крум “, основана през 1945 година, само че разкрита още същата година. Всичките й членове са обесени или наказани на непоколебим тъмничен затвор. В идващите няколко години доста от враговете на Партията са хванати и изпратени или на съд, или на бесилото. С разтурянето на Български земеделски народен съюз и обесването на водача му Никола Петков е отстранен всевъзможен законен метод за съпротива или изложение на противоречие с политиката на Българска комунистическа партия.
И по този начин последователно стартират да пораждат размирен групи из цялата страна. Те се съставляват най-много от елементарни хора, които не могат да понесат протичащото се в българското общество или са директно наранени от събитията (някои от тях са били търсени от управляващите, други са имали настоящи присъди).
С оглед на ситуацията в страната и яростното им търсене единственият вероятен излаз за тях се явява въоръженият протест. Те „ хващат гората “ и стават Горяни.
За страдание, сведенията по отношение на Горянското придвижване не отразяват същинският брой на групите и хората, които вземат участие в тях. Историческите извори за тази опозиция са най-много архивите на Държавна сигурност. Съдейки по документираното и съгласно разкази на оживели от тези времена, това придвижване се разделя на два интервала.
Първият обгръща годините сред 1945 – 1949, а вторият – 1950 – 1956. Най-значимата и мощна група от първия интервал е Светиврачката, отпред с Герасим Тодоров, работила в Пиринския край. През зимата на 1947 година и пролетта на идната година, групата се въоръжава и провежда. Световрачката група е разполагала с необятна мрежа от помагачи и ятаци и е работила със скритото утвърждение на хората из Санданска област.
Постепенно, обаче, милицията стяга обръча. Така през април 1948 година тази група е дефинитивно разрушена и ликвидирана. Герасим Тодоров е открит раздран на три, самоубил се с носена от него бомба.
Подобни „ бандитски “ и „ диверсантски “ групи има из цяла България – в Асеновград, Старосел, Стара Загора, Пазарджик, само че всички те са разгромени до началото на 50-те години. Жестоката кавга със съпротивителните придвижвания не отчайва репресираните и гонените хора.
Вторият Горянски интервал се характеризира с по-добра организираност и бройка на бунтовниците. „ Комитет на съпротивата “, незаконна организация, основана в Сливен през 1950 година като продължение на неразрешения и разрушен Български земеделски народен съюз – „ Никола Петков “ взема решение да се образува горянска чета. Тя е грубо смазана и отстранена от Държавна сигурност още на същата година. През 1951 година оживели членове на разрушени размирен формирования из Балкана се консолидират и се провеждат във Втора Сливенска горянска чета, отпред с Георги Стоянов – Търпана, именуван от локалните Бенковски.
Това се явява и най-многобройната и готова чета в цялото Горянско придвижване. Търпана се употребява с извънреден престиж из локалното население, а управлението на Българска комунистическа партия е очевидно обезпокоеното от това.
През пролетта на 1951 година цяла войска от полицаи и военни, наброяваща 13 хиляди въоръжени до зъби мъже, обсажда Сливенския Балкан за да ликвидира групата на Търпана. На 1 и 2 юни 1951 година групата влиза в яростни боеве с изпратената за тях войска, която е над 100 пъти по-голяма. Въпреки численото предимство боят е яростен, а Търпана, ранен на няколко места, даже съумява да изведе хората си на безвредно място. Загиват 40 горянина от общо 106-те, влезнали в багра.
В края на 1951 година посредством изменничество Търпана е хванат и скоро по-късно екзекутиран. Оцелелите горяни са задържани, съдени и премахнати.
Подобни проведени и въоръжени Горянски чети през 50-те е имало и в Шумен, Русе, Самоков, Сапарева баня, Дупница, Кюстендил и Пловдив, само че съвсем всички са премахнати до края на 1951 година.
Друга емблематична фигура при Горяните е Цветана Попкоева. Учителка, единствено 22 годишна, тя нощем обикаля селата и хорските къщи и провежда чети и даже въстание. Но след разгрома от 1951 година излиза наяве, че протестът няма да се състои. Обикаля горите още половин година, нощува из селата при правилни хора. На 22 февруари 1952 година е хваната от управляващите благодарение на изменник. Издайникът получил 50 хиляди лв., а милицията минава през селищата, водейки задържаната Цена, с цел да обезкуражи дребното останали поддръжници на Горянското придвижване.
По публични данни на Държавна сигурност в интервала 1949 – 1956 година са премахнати 440 „ банди “, състоящите се от по 10-20 до 100-150 души. Може да се каже, че в тези времена „ гората са хванали “ от 3 до 6 хиляди души. Най-масовата кавга със съпротивителните сили се случва точно на Великден – 29 април 1951 година.
Тази нощ се организират всеобщи арести на директни участници в придвижванията и на техните помагачи и ятаци. Според архивите на Министерство на вътрешните работи за интервала 1950 – 1953 година са задържани 23 хиляди души, от които 13 хиляди са интернирани в лагери, а 6300 наказани на затвор. Тези архиви свидетелстват и за „ противников контингент “ (според ДС), наброяващ от 30 до 50 хиляди души.
Горянското придвижване е единствено част от цялостната опозиция в българското общество против новия режим. Голяма част от хората, взели присъединяване в него, не са там по свое предпочитание, а за тях просто не е останала друга опция, защото са търсени или към този момент наказани.
Причините за неуспеха на горяните може да се търсят в доста фактори. Тези доста на брой разнообразни групи и отряди са нямали централизирано управление и това е довело до слаба съгласуваност и организация. Също по този начин, комунистическата партия впряга целия държавен боеприпас (милиция и армия) в битката против тях, а най-яркият образец за това е численото съответствие сред армията в Сливенски Балкан и групата на Търпана.
Завършваме с горянската клетва, която най-добре разказва идеологията на тези българи:
„ ОБЕЩАВАМ ПРЕД ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД ДА съдебна експертиза БОРЯ ЗА НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ЗА ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАТ СВОБОДАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА. ЗНАЯ, ЧЕ ВСЯКО СВОЕВОЛИЕ И ПРЕДАТЕЛСТВО съдебна експертиза НАКАЗВАТ СЪС СМЪРТ – ЗАКЛЕХ съдебна експертиза. “/bulgarianhistory.org
На прицел попадат хора от всички пластове на обществото – от някогашни депутати и министри, през царските офицери, та чак до елементарни селяни. Голяма част от интелигенцията е ликвидирана.
Всяко решение на Българска комунистическа партия е поставяно преди всичко и е трябвало да бъде изпълнено, без значение от събитията. „ Целта оправдава средствата! “ е едната максима, към която се придържат комунистите, а другата гласи: „ Който не е с нас, е срещу нас! “. С тези две оправдания режимът пази даже най-коварните и жестоки свои дейности.
В годините след Втората международна война икономическото положение на България не е цветущо. Изтощена от тежката война, българската промишленост буксува заради неналичието на запаси и качествена инфраструктура. Първият ход на Българска комунистическа партия в тази посока е национализацията. Така, под предлог, че богатите са отговорни за всичко, страната лишава тяхното имущество и благосъстоятелност.
Следващата стъпка е индустриализацията. През 1950 година на власт идва Вълко Червенков, който подхваща грандиозни градежи из цяла България. Само за към пет години са издигнати над 30 тежки промишлени комбината. Прокарват се проходите през Стара Планина, изкопани са десетки язовири и ВЕЦ-ове. Погледнато от чисто икономическа и индустриална позиция, постигнатото е голям триумф за следвоенна страна.
Кой обаче построява тези обекти и подвига инфраструктурата на крайници? За задачата са мобилизирани бригадирски придвижвания, трудови войски, дисциплинарни роти. Всеки член в тях е бил извънредно евтина, а в множеството случаи безвъзмездна работна ръка. Хората са принудени да отбиват „ наложителен непринуден труд “.
След това идва ред на колективизацията. Това е образуване на цялата стопанска земя в кооперации, които се ръководят от ръководител, назначен от страната. През 1944 година към 70% от българското население живее в селата. Българска комунистическа партия основава Трудовокооперативните аграрни стопанства (ТКЗС), които първоначално са доброволни, само че извънредно дребен брой хора вземат решение да се кооперират. В следствие, посредством напън съвсем цялата земеделска земя е вкарана в Трудово-кооперативно земеделско стопанство.
Широко публикувано е неверното и лъжливо разбиране, че против всички държавни ограничения, които изброихме, няма отпор в обществото. Имало е безредици в Германска демократична република, Унгария, Чехословакия, само че не и в България. Пропагандата на Българска комунистическа партия по този начин показва ситуацията, че на пръв взор в страната царува възторг и наслада. Това обаче не е цялата истина.
Първите съпротивителни структури са проведени от някогашни военни, царски офицери, хора, които имат опит с държавно ръководство и знаят по какъв начин работят службите. Пример за такава организация е тайната организация „ Цар Крум “, основана през 1945 година, само че разкрита още същата година. Всичките й членове са обесени или наказани на непоколебим тъмничен затвор. В идващите няколко години доста от враговете на Партията са хванати и изпратени или на съд, или на бесилото. С разтурянето на Български земеделски народен съюз и обесването на водача му Никола Петков е отстранен всевъзможен законен метод за съпротива или изложение на противоречие с политиката на Българска комунистическа партия.
И по този начин последователно стартират да пораждат размирен групи из цялата страна. Те се съставляват най-много от елементарни хора, които не могат да понесат протичащото се в българското общество или са директно наранени от събитията (някои от тях са били търсени от управляващите, други са имали настоящи присъди).
С оглед на ситуацията в страната и яростното им търсене единственият вероятен излаз за тях се явява въоръженият протест. Те „ хващат гората “ и стават Горяни.
За страдание, сведенията по отношение на Горянското придвижване не отразяват същинският брой на групите и хората, които вземат участие в тях. Историческите извори за тази опозиция са най-много архивите на Държавна сигурност. Съдейки по документираното и съгласно разкази на оживели от тези времена, това придвижване се разделя на два интервала.
Първият обгръща годините сред 1945 – 1949, а вторият – 1950 – 1956. Най-значимата и мощна група от първия интервал е Светиврачката, отпред с Герасим Тодоров, работила в Пиринския край. През зимата на 1947 година и пролетта на идната година, групата се въоръжава и провежда. Световрачката група е разполагала с необятна мрежа от помагачи и ятаци и е работила със скритото утвърждение на хората из Санданска област.
Постепенно, обаче, милицията стяга обръча. Така през април 1948 година тази група е дефинитивно разрушена и ликвидирана. Герасим Тодоров е открит раздран на три, самоубил се с носена от него бомба.
Подобни „ бандитски “ и „ диверсантски “ групи има из цяла България – в Асеновград, Старосел, Стара Загора, Пазарджик, само че всички те са разгромени до началото на 50-те години. Жестоката кавга със съпротивителните придвижвания не отчайва репресираните и гонените хора.
Вторият Горянски интервал се характеризира с по-добра организираност и бройка на бунтовниците. „ Комитет на съпротивата “, незаконна организация, основана в Сливен през 1950 година като продължение на неразрешения и разрушен Български земеделски народен съюз – „ Никола Петков “ взема решение да се образува горянска чета. Тя е грубо смазана и отстранена от Държавна сигурност още на същата година. През 1951 година оживели членове на разрушени размирен формирования из Балкана се консолидират и се провеждат във Втора Сливенска горянска чета, отпред с Георги Стоянов – Търпана, именуван от локалните Бенковски.
Това се явява и най-многобройната и готова чета в цялото Горянско придвижване. Търпана се употребява с извънреден престиж из локалното население, а управлението на Българска комунистическа партия е очевидно обезпокоеното от това.
През пролетта на 1951 година цяла войска от полицаи и военни, наброяваща 13 хиляди въоръжени до зъби мъже, обсажда Сливенския Балкан за да ликвидира групата на Търпана. На 1 и 2 юни 1951 година групата влиза в яростни боеве с изпратената за тях войска, която е над 100 пъти по-голяма. Въпреки численото предимство боят е яростен, а Търпана, ранен на няколко места, даже съумява да изведе хората си на безвредно място. Загиват 40 горянина от общо 106-те, влезнали в багра.
В края на 1951 година посредством изменничество Търпана е хванат и скоро по-късно екзекутиран. Оцелелите горяни са задържани, съдени и премахнати.
Подобни проведени и въоръжени Горянски чети през 50-те е имало и в Шумен, Русе, Самоков, Сапарева баня, Дупница, Кюстендил и Пловдив, само че съвсем всички са премахнати до края на 1951 година.
Друга емблематична фигура при Горяните е Цветана Попкоева. Учителка, единствено 22 годишна, тя нощем обикаля селата и хорските къщи и провежда чети и даже въстание. Но след разгрома от 1951 година излиза наяве, че протестът няма да се състои. Обикаля горите още половин година, нощува из селата при правилни хора. На 22 февруари 1952 година е хваната от управляващите благодарение на изменник. Издайникът получил 50 хиляди лв., а милицията минава през селищата, водейки задържаната Цена, с цел да обезкуражи дребното останали поддръжници на Горянското придвижване.
По публични данни на Държавна сигурност в интервала 1949 – 1956 година са премахнати 440 „ банди “, състоящите се от по 10-20 до 100-150 души. Може да се каже, че в тези времена „ гората са хванали “ от 3 до 6 хиляди души. Най-масовата кавга със съпротивителните сили се случва точно на Великден – 29 април 1951 година.
Тази нощ се организират всеобщи арести на директни участници в придвижванията и на техните помагачи и ятаци. Според архивите на Министерство на вътрешните работи за интервала 1950 – 1953 година са задържани 23 хиляди души, от които 13 хиляди са интернирани в лагери, а 6300 наказани на затвор. Тези архиви свидетелстват и за „ противников контингент “ (според ДС), наброяващ от 30 до 50 хиляди души.
Горянското придвижване е единствено част от цялостната опозиция в българското общество против новия режим. Голяма част от хората, взели присъединяване в него, не са там по свое предпочитание, а за тях просто не е останала друга опция, защото са търсени или към този момент наказани.
Причините за неуспеха на горяните може да се търсят в доста фактори. Тези доста на брой разнообразни групи и отряди са нямали централизирано управление и това е довело до слаба съгласуваност и организация. Също по този начин, комунистическата партия впряга целия държавен боеприпас (милиция и армия) в битката против тях, а най-яркият образец за това е численото съответствие сред армията в Сливенски Балкан и групата на Търпана.
Завършваме с горянската клетва, която най-добре разказва идеологията на тези българи:
„ ОБЕЩАВАМ ПРЕД ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД ДА съдебна експертиза БОРЯ ЗА НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ЗА ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАТ СВОБОДАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА. ЗНАЯ, ЧЕ ВСЯКО СВОЕВОЛИЕ И ПРЕДАТЕЛСТВО съдебна експертиза НАКАЗВАТ СЪС СМЪРТ – ЗАКЛЕХ съдебна експертиза. “/bulgarianhistory.org
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ