Години в руски плен - бесарабският българин Иван Пепеляшков, военен

Години в съветски плен - бесарабският българин Иван Пепеляшков, боен водач, покорен от съветската войска и освободен, споделя пред Теодора Гатева, специфичен делегат на Българска национална телевизия в Киев.

- Най-напред да благодаря, че ме поканихте. На 8 март 2022 година изпълнявахме специфична задача с нашите вертолети и до момента в който вършихме работа стана дребна беля - загубихме от 4 хеликоптера три. С моя приятел оживяхме, смъкнаха ни на противникова територия и нашата армия не можеше да пристигна да ни помогне, попаднахме в ръцете на съперника.

Теодора Гатева, Българска национална телевизия: Можете ли да ни разкажете по какъв начин беше по време на съветския плен?

Иван Пепеляшков: За 4 години към този момент няма секрети какво е да си в плен на руснаците, нищо положително, нищо обвързвано с Женевската спогодба не се придържа. Каквото можете да си визиите, всичко е по този начин. Те имат огромна школа, доста опит още от 30-те години на предишния век.

- Колко време бяхте при тях, местиха ли ви?

- Да, местиха ни от място на място, бяхме съвсем два месеца в плен.

- Къде беше най-тежко?

- Най-тежко беше в Курско.

- Може ли още да ни разкажете?

- Насилие, гнет, смачкване - физическо и психическо, добиване на информация, напън, напън множеството психически с физиологически... Тежко да кажеш каква е тяхната цел, с моя приятел Алексей по този начин и не разбрахме каква е тяхната цел, безсмислени въпроси. Те споделяха - вие сте летци, високо летите, всичко виждате - разкажете всичко за Украйна, къде какво има, каква е вашата политическа цел. Въпроси на стратегическо равнище, които ние като винтчета в един механизъм не можем да знаем, само че това изобщо не ги интересува.

- Как се случи по този начин, че ви пуснаха?

- Има едно разбиране - обменен фонд, не знам може от минали години, от минали войни за летците. Когато ни плениха може би нарушиха една договореност, че имат метод, ред да заменят техен авиатор за наш. Техни летци бяха в плен в Украйна. Това беше закрито контрактувано. Доколкото знаем от офиса на президента с Главното разследващо ръководство задействаха този механизъм за продан.

- Как се отнасяха с вас, пречеше ли ви, че сте българин?

- Имаше доста въпроси, от разнообразни служби, над 7 служби, които не са свързани една с друга, непрекъснато разпитват. Първи въпрос беше народност - намерено споделях, че съм българин и това беше доста за тях неразбираемо - за какво, по какъв начин българин може да води война за Украйна? Обяснявах, че съм от Одеска област - Бесарабия, където живеят доста българи. Аз съм роден в Украйна, израснах в Украйна и водя война за тази страна и я обичам тази страна. За тях беше доста неразбираемо по какъв начин е станало. Като цяло е мъчно, тежко за схващане, само че в края те дори беше подобен миг на свързване с посолство на България за обменния фонд, за това ставаше въпрос в един миг. После те схванаха накъде отиват нещата и размяната стана през украинската страна.

- Как ви промени това прекарване?

- Това, че станах различен - това е 100%. Това, което аз бях до 8 март 2022 година и който съм през днешния ден - това са двама разнообразни индивида. Най-главното отношението към живота, какво е първо, какво е второ, защо би трябвало да се живее и защо да си пръскаш времето - преоценка.

- Сега защо си пръскате времето?

- За положително, разбирам, че времето може да спре всеки един миг и не знам по кое време ли ще ме вика Господ нагоре. Затова се надявам, желая да съумея да направя повече положително за своята земя, за своите родственици, своите побратими.

- Какво се промени за 4 години в Украйна?

- Всеки един човек гледа на този живот през собствен си филтър, моят филтър въпреки всичко е филтър на боен, аз давам отговор от военна позиция, мисля за фронта, за линията на фронта. Затова фокусът ми е в това направление. Разбирам, че гражданското население има други възгледи, над 90% от времето извозвам със своите военни приятели и се питаме единствено военни въпроси - по какъв начин да консолидирам фронта, по какъв начин да си върнем територии, по какъв начин да се развиваме в технологиите, за тактичност, оперативно изкуство и стратегически цели.

- Какво ще извършите в този момент, в случай че срещнете някой от хората, които ви плениха преди 4 години?

- Много се веселя на всеки един миг, когато виждам, че има замяна на военнопленници. Появиха се нови наслади, неща, които преди не бяха значими за мен, в този момент всеки един миг е значим. Аз знам какво изпитват тези, които чакат замяна, знам какво мислят околните им, без сълзи за това не можеш да приказваш. Условията на плен са жестоки, те имат сериозен опит, никой няма да мога да позная, постоянно бяха с маски. Навярно имат боязън, че това може да стане и мисля, че може и по гласа да бъдат разпознати.

- Първото, което ще извършите след края на войната?

- Каквото върша и през днешния ден. Нямам преграда за себе си, че през днешния ден е краят, както беше споделил деятел Павел - помагайте един на различен. Това мисля, че е лозунг на днешния ден.