Илиян Николов – за измамата “Аз мога да спра, когато поискам.“
Години наред имах вяра, че съм мощен човек. Че управлявам. Че при мен нещата са разнообразни. Точно тази самонадеяност ме държа най-дълго в клопката на зависимостта.
Днес приказвам намерено – зависимостта не е единствено за алкохола. Тя има доста лица. Наркотици. Алкохол. Хазарт. Поведението е друго, само че механизмът е еднакъв. И в центъра му доста постоянно стои онази лъжлива убеденост: „ Аз мога да спра, когато желая. “
Истината е мъчителна – в случай че можехме, щяхме да сме го създали.
Самоувереността е подла, тъй като не идва като уязвимост. Тя идва като мощ. Като глас, който споделя: „ Вече си по-добре. Вече си научил урока. Едно няма да ти навреди. “ Този глас не крещи. Той шепне. И тъкмо по тази причина е рисков.
След години приложимост аз бях уверен, че управлявам алкохола. Не разбирах, че в действителност той управлява мен. При опиатите е същото. При хазарта – също. Човек има вяра, че ръководи обстановката, че играе „ рационално “, че дозата е „ под надзор “. Но зависимостта не се храни с количеството. Тя се храни с самозаблудата.
Във възобновяване научих нещо извънредно значимо – зависимостта е заболяване на мисленето. А свръхсамоувереността е част от това мислене. Тя ни кара да подценим риска. Да омаловажим предишното. Да забравим болката. Да си повярваме, че сме „ излекувани “.
Това е моментът, в който доста хора се подхлъзват.
Истинската мощ не е в това да докажеш, че можеш да употребяваш следено. Истинската мощ е да приемеш, че не можеш. Да признаеш границата си. Да поискаш помощ. Да останеш обвързван с хората, които схващат пътя ти.
Самоувереността споделя: „ Аз мога самичък. “
Здравото самоуважение споделя: „ Имам потребност от поддръжка и това не ме прави слаб. “
Днес знам, че в случай че стартира да мисля, че съм над заболяването, към този момент съм в риск. Зависимостта не изчезва – тя чака комфортен миг. Чака отмалялост, горделивост, изолираност. Чака тъкмо онази мисъл: „ При мен това към този момент не важи. “
Трезвостта – от алкохол, опиати или хазарт – не се крепи на самонадеяност. Тя се крепи на почтеност, примирение и неизменност. На всекидневен избор. На памет за това от кое място си тръгнал.
Днес моята мощ не е в илюзията за надзор.
Моята мощ е в това, че знам истината за себе си – и не тичам от нея.
И в случай че този текст стигне до човек, който си споделя „ Аз съм друг “ – дано спре за миг. Нека се запита дали това не е същият глас, който в миналото е подвел и мен.
Защото зависимостта има доста форми.
Но клопката е еднакъв.
