Невероятни истории. 5 кг злато и 60 кг сребро не направиха щастлив Стефан Стойчев
Години наред се борих да си узаконя наследството от 5,2 кг злато и 60 кг сребро, които ми остави дядовият ми брат. Когато съдът ми ги съобщи, нямах покой. За хората несъмнено съм удовлетворен и благополучен, само че единствено аз знам какво злощастие са парите – трупаш, трупаш и акълът ти е ангажиран с тях – по какъв начин да ги опазиш. Това те изгаря от вътрешната страна и те унищожава “, споделя 77-годишният някогашен офицер Стефан Стойчев.
За пръв път пред „ Борба “ той разкрива историята си, която умерено може да послужи за киносюжет. Стефан е единствен правоприемник на своя чичо, който още от дребен го припознава за свое дете и го отглежда в тогавашните небогати години. Дядото е бил един от най-заможните хора в Златаришко и след гибелта си в края на 80-те години му оставя с публично наследство, написано собственоръчно пред нотариус, голямото количество злато и сребро.
„ Дядо ми умря, пристигна демокрацията и се почна години наред вървене по съдилища и събиране на доказателства. Едва преди няколко години получих цялостни права върху наследството. Дядовият ми брат Димитър Щирков нямаше деца и ме взе, само че като се разчу, че се е споминал, се изпонаявиха доста „ родственици “ и „ близки “, ходихме по каузи, голям брой графологични експертизи правихме и най-после съдът ми го даде “ споделя някогашният офицер от Българската войска.
ЗЛАТОТО УКРИВАНО ДЪЛГИ ГОДИНИ В ДЕЛВА ПОД ОГНИЩЕТО
Бай Димитър Щирков имал няколко воденици, най-голямата била край Миндя. Стефан споделя, че всички го знаели като доста деятелен и спестовен човек. Според мълвата чичо му намерил турско имане, прикрито във вадата на воденицата. Веднъж, още като младеж, чул баба си и дядо си да разясняват историята, след което го предизвестили да не споделя и да пази тайната. „ Вадата е от Къпиново до Миндя. Явно през годините към откритото имане двамата възрастни са добавяли голям брой златни и сребърни пари. Дядо къташе всичко под огнището. Там имаше на към половин метър издълбана ниша, покрита с няколко плочи, и върху нея палехме домашното огнище. Никой непосредствен или посетител не подозираше какво има под огъня “, спомня си Стефан. Когато чичо му умрял, броени дни преди демокрацията, оставеното му за предпазване наследство било отворено и оповестено. „ Тогава законите бяха такива, в случай че има полезности, ти търсят генезис и най-често националната власт ти ги вземаше. Имах проблем – действително притежавах злато и сребро в големи количества, само че нищо не можех да го върша под угрозата да ме съдят. Допълнително се явиха и мними родственици и близки с искания, тъй като мълвата какво е оставил се разнесе бързо “, продължава описа си някогашният офицер. За да защищити наследството си, той го вади от огнището и го закопава на друго място. Последвали дълги години каузи, които траяли и по време на демокрацията. Накрая всичко завършва в негова изгода, както се очаквало. Обект на правосъдните разногласия са и близо 100 дка в Златаришко. С комбинации от властимащи и лъжливи свидетелски показания обаче дядовите му земи са му отнети и на часа препродадени, споделя Стефан Стойчев. Така от наследството му остава само златото и среброто. След приключването на сагата към правата обаче Стойчев нямал мира и успокоение. „ Не спях по цели нощи да мисля златото, въртях се в леглото си, час по час ревизирах съкровището си. Непрекъснато го местех от боязън да не разбере някой и да го открадне. Така три години. Разбих си съня, нервната система. Хората са споделили: „ Внимавай какво си пожелаваш! “. Мнозина си пожелават благосъстояние, а след това страдат… Бях като вманиачен, душeвността ми се разруши. Накрая взех решение, че би трябвало да се отърва от него и продадох всичко “, спомня си някогашният боен. С парите той си купува жилища във Велико Търново и в София, захваща и бизнес в Първомайци, където също купува парцели. Инвестира в касапница, само че законите у нас се трансформират и обектът е затворен, тъй като се намирал в централната част. „ Помагал съм на доста хора. Последният случай отпреди дни е на една бедна жена, на която платих 3000 лева отговорности от бързи заеми. Тя даваше по над 50 на 100 рента върху сумите и щяха да й вземат всичко “, обобщава Стефан и добавя, че доста години е таил тази история в себе си, само че към този момент е във възраст, в която това, което е в душата му, би трябвало да излезе нескрито и по тази причина потърсил „ Борба “, с цел да опише историята си.
ЗЛАТОТО БЕЛЕЖИ ЖИВОТА НА БИВШИЯ ВОЕНЕН
„ Това не е единственият случай, когато съм намирал или получавал злато. Аз съм роден в една махаличка – Козя река, край село Константин. Козарче бях. Тогава като ходех при чичо, той ме хареса, тъй като му помагах и все ми викаше „ Нямам си деца, ти ще ме гледаш и аз ще се потрижа за теб “. Така и стана! “, споделя още Стефан. Като 5-годишен в региона на Беброво той намира, до момента в който е с животните, малко гърне с жълтици. Показва ги на свои по-големи другари пастири, които го набиват и му ги вземат. Все отново лапва няколко монети в уста и съумява да ги резервира. Години по-късно, към този момент като възрастен и боен, се спуска да почисти геран в родното си село и в тайник също намира златни пари.
„ НЕ ВЯРВАМ В БОГА И В ПАРИТЕ, СЛУЖА САМО НА КАУЗИ! “
„ Не имам вяра нито в Бог, нито в парите. През живота си съм служил единствено на дела. На това ме научи ген. Добри Джуров, който бе служил с татко ми и поради него направи път в селото ни. Всъщност специалността на военния е много … миролюбива. Де факто сме работили, с цел да има… мир. Дали съм богат ли? Моето благосъстояние са ми 10-те агънца и овцете, които виждам. Не ми трябват пари, имал съм доста и не съм бил благополучен. Щастлив съм единствено с моите животинки “, обобщава наследникът на едно от най-големите съкровища, бившето козарче, а след това боен, а в този момент благополучен пенсионер Стефан Стойчев.
За пръв път пред „ Борба “ той разкрива историята си, която умерено може да послужи за киносюжет. Стефан е единствен правоприемник на своя чичо, който още от дребен го припознава за свое дете и го отглежда в тогавашните небогати години. Дядото е бил един от най-заможните хора в Златаришко и след гибелта си в края на 80-те години му оставя с публично наследство, написано собственоръчно пред нотариус, голямото количество злато и сребро.
„ Дядо ми умря, пристигна демокрацията и се почна години наред вървене по съдилища и събиране на доказателства. Едва преди няколко години получих цялостни права върху наследството. Дядовият ми брат Димитър Щирков нямаше деца и ме взе, само че като се разчу, че се е споминал, се изпонаявиха доста „ родственици “ и „ близки “, ходихме по каузи, голям брой графологични експертизи правихме и най-после съдът ми го даде “ споделя някогашният офицер от Българската войска.
ЗЛАТОТО УКРИВАНО ДЪЛГИ ГОДИНИ В ДЕЛВА ПОД ОГНИЩЕТО
Бай Димитър Щирков имал няколко воденици, най-голямата била край Миндя. Стефан споделя, че всички го знаели като доста деятелен и спестовен човек. Според мълвата чичо му намерил турско имане, прикрито във вадата на воденицата. Веднъж, още като младеж, чул баба си и дядо си да разясняват историята, след което го предизвестили да не споделя и да пази тайната. „ Вадата е от Къпиново до Миндя. Явно през годините към откритото имане двамата възрастни са добавяли голям брой златни и сребърни пари. Дядо къташе всичко под огнището. Там имаше на към половин метър издълбана ниша, покрита с няколко плочи, и върху нея палехме домашното огнище. Никой непосредствен или посетител не подозираше какво има под огъня “, спомня си Стефан. Когато чичо му умрял, броени дни преди демокрацията, оставеното му за предпазване наследство било отворено и оповестено. „ Тогава законите бяха такива, в случай че има полезности, ти търсят генезис и най-често националната власт ти ги вземаше. Имах проблем – действително притежавах злато и сребро в големи количества, само че нищо не можех да го върша под угрозата да ме съдят. Допълнително се явиха и мними родственици и близки с искания, тъй като мълвата какво е оставил се разнесе бързо “, продължава описа си някогашният офицер. За да защищити наследството си, той го вади от огнището и го закопава на друго място. Последвали дълги години каузи, които траяли и по време на демокрацията. Накрая всичко завършва в негова изгода, както се очаквало. Обект на правосъдните разногласия са и близо 100 дка в Златаришко. С комбинации от властимащи и лъжливи свидетелски показания обаче дядовите му земи са му отнети и на часа препродадени, споделя Стефан Стойчев. Така от наследството му остава само златото и среброто. След приключването на сагата към правата обаче Стойчев нямал мира и успокоение. „ Не спях по цели нощи да мисля златото, въртях се в леглото си, час по час ревизирах съкровището си. Непрекъснато го местех от боязън да не разбере някой и да го открадне. Така три години. Разбих си съня, нервната система. Хората са споделили: „ Внимавай какво си пожелаваш! “. Мнозина си пожелават благосъстояние, а след това страдат… Бях като вманиачен, душeвността ми се разруши. Накрая взех решение, че би трябвало да се отърва от него и продадох всичко “, спомня си някогашният боен. С парите той си купува жилища във Велико Търново и в София, захваща и бизнес в Първомайци, където също купува парцели. Инвестира в касапница, само че законите у нас се трансформират и обектът е затворен, тъй като се намирал в централната част. „ Помагал съм на доста хора. Последният случай отпреди дни е на една бедна жена, на която платих 3000 лева отговорности от бързи заеми. Тя даваше по над 50 на 100 рента върху сумите и щяха да й вземат всичко “, обобщава Стефан и добавя, че доста години е таил тази история в себе си, само че към този момент е във възраст, в която това, което е в душата му, би трябвало да излезе нескрито и по тази причина потърсил „ Борба “, с цел да опише историята си.
ЗЛАТОТО БЕЛЕЖИ ЖИВОТА НА БИВШИЯ ВОЕНЕН
„ Това не е единственият случай, когато съм намирал или получавал злато. Аз съм роден в една махаличка – Козя река, край село Константин. Козарче бях. Тогава като ходех при чичо, той ме хареса, тъй като му помагах и все ми викаше „ Нямам си деца, ти ще ме гледаш и аз ще се потрижа за теб “. Така и стана! “, споделя още Стефан. Като 5-годишен в региона на Беброво той намира, до момента в който е с животните, малко гърне с жълтици. Показва ги на свои по-големи другари пастири, които го набиват и му ги вземат. Все отново лапва няколко монети в уста и съумява да ги резервира. Години по-късно, към този момент като възрастен и боен, се спуска да почисти геран в родното си село и в тайник също намира златни пари.
„ НЕ ВЯРВАМ В БОГА И В ПАРИТЕ, СЛУЖА САМО НА КАУЗИ! “
„ Не имам вяра нито в Бог, нито в парите. През живота си съм служил единствено на дела. На това ме научи ген. Добри Джуров, който бе служил с татко ми и поради него направи път в селото ни. Всъщност специалността на военния е много … миролюбива. Де факто сме работили, с цел да има… мир. Дали съм богат ли? Моето благосъстояние са ми 10-те агънца и овцете, които виждам. Не ми трябват пари, имал съм доста и не съм бил благополучен. Щастлив съм единствено с моите животинки “, обобщава наследникът на едно от най-големите съкровища, бившето козарче, а след това боен, а в този момент благополучен пенсионер Стефан Стойчев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ