Прокуратурата плаща 60 000 лв. на близки по делото Алабин
Години наред прокуратурата е демонстрирала отвращение да събира доказателства и да разкрие отговорните за случая с рухналата постройка на столичната ул. „ Алабин “, при който починаха две девойки. До този извод стигна Софийският апелативен съд (САС) и осъди прокуратурата да заплати обезщетение от 60 000 лв. на майката на починалата при случая Деница Ченишева – Александрина.
Почернената майка заведе иск против прокуратурата за 300 000 лв. от неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на страната и общините за вреди поради нарушеното право на разглеждане и решение на делото в рационален период.
Трагичният случай се случи на 19 септември 2006 година, а делото стигна до съд чак след 10 години.
След това процесът продължи още пет години, а най-после всички подсъдими бяха оправдани. На първа инстанция Софийският градски съд осъди прокуратурата да заплати 15 000 лв. на Александрина Ченишева, защото одобри, че главната част от вредите, които е претърпяла дамата са разследване на загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите, а не поради забавянето на делото.
Софийският апелативен съд (САС) обаче придава доста по-голяма тежест на вредите от бавното следствие, като за задачата е назначена и съдебно-психологическа експертиза, а съгласно заключението на вещото лице майката е щяла да бъде травмирана даже и при неоправдателна присъда, само че забавянето на процеса удължава мъката на всеки родител, изгубил детето си.
„ Липсата на наказание на отговорните също е контузия, само че без значение по какъв начин би завършил, в случай че наказателният развой завърши по-бързо резултатът за потърпевшата не би бил по този начин тежък, защото забавянето на процеса удължава мъката “, заключва вещото лице, написа правният портал Lex.bg.
Относно държанието на проверяващите, правосъдният състав с ръководител и докладчик Елизабет Петрова написа, че то може да се характеризира с отвращение да изпълнят своите пълномощия по закон – да събират доказателства, да проверяват, да упражняват държавна насила по този начин, че да се доближи до обективната истина и отговорните лица да получат плануваните по закон санкции.
„ Дали това отвращение за следствие се дължи на неспособност, непросветеност, или на друга причина, е без значение по делото “, написа САС.
В решението съдът прецизира, че в първите месеци след нещастието следствието е било интензивно, а забавянето стартира през 2007 година и завършва през 2016 година, когато делото е импортирано в съда. През този интервал съдът отбелязва, че има години, в които не е осъществявано нищо от проверяващите или за цяла година са разпитани няколко очевидци, или са формирани няколко протокола, а в най-хубавия случай е била назначена експертиза. В същото време обаче са правени на два пъти опити за преустановяване на делото, които са били отменяни от съда, а даваните инструкции не са били изпълнявани.
„ Това безучастие, в нарушаване на наредбите на Наказателно-процесуален кодекс, правосъдният състав приема като доказателство за нежеланието на прокуратурата да извърши своите отговорности по закон, да работи и да събере доказателства по отношение на настъпилата гибел на дъщерята на ищцата и с повдигнатите обвинявания “, декларира САС.
Според съда това обосновава и извода, че продължителността на делото от близо 15 години не е резултат от фактическата и правна трудност на следствието, а от неритмичната работа по следствието, ръководено от прокуратурата.
За да дефинира по-висок размер на компенсацията САС показва особения интерес, който съставлява делото за майката на починалото момиче. Показания по делото е каузи и близка на дамата, която е разказала за нейните премеждия, а очакванията ѝ за правораздаване и правдивост, само че най-после била тотално обезверена, чувствала се безсилна и споделяла, че има чувството, че удря главата си в желязна врата. В тази връзка съдът отбелязва, че Александрина Ченишева била толкоз обезверена, а желаела откриване на истината, че почнала сама да прави опити да събира доказателства.
„ Опитът жител със свои персонални старания да замести държавната конструкция за следствие приказва не просто за липса на доверие в правораздаването, а за безнадеждност…Бездействието на ответника, в продължение на години, коментирано в средствата за всеобща информация още по време на висящност на производството, бездействието макар напътствията на съдилищата, е умъртвило у ищцата вярата за отмъщение посредством върховенството на закона, за гибелта на личното ѝ дете “, написа съдът, с цел да стимулира решението си да усили компенсацията до 60 000 лв.. То обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Трагедията се случи на 19 септември 2006 година, а делото стартира на първа инстанция 10 години по-късно. Подсъдими за породената гибел на двете девойки бяха притежателят на постройката Георги Кирчев, който е шеф на компания „ Хрисома “, инженер Петър Петров, който направлявал ремонта на постройката, Николай Симеонов – шеф на „ А3-Архитектура и осъществяване “ и строителят Манчо Антонов, притежател на компанията за поправки Едноличен търговец „ Медия Манчо “, против който делото беше гледано задочно, тъй като е в чужбина.
Сградата на ул. „ Алабин “ рухна към 18 ч., когато по улицата с автомобил са прекосявали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете девойки са умряли на място.
Разследването се проточи 10 години, като делото на два пъти беше прекратявано, само че в последна сметка беше импортиран обвинителен акт в съда, който се крепеше главно на противоречивите показания на очевидеца Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в постройката са рязани носещи релси и колони, само че неведнъж променяше показанията си в хода на следствието. Накрая сподели пред съда, че е ходил на този обект единствено след сриването му, с цел да поставя ламарина и катанец и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В последна сметка, подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като преди три години Върховният касационен съд постави завършек на правосъдната сага.
Почернената майка заведе иск против прокуратурата за 300 000 лв. от неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на страната и общините за вреди поради нарушеното право на разглеждане и решение на делото в рационален период.
Трагичният случай се случи на 19 септември 2006 година, а делото стигна до съд чак след 10 години.
След това процесът продължи още пет години, а най-после всички подсъдими бяха оправдани. На първа инстанция Софийският градски съд осъди прокуратурата да заплати 15 000 лв. на Александрина Ченишева, защото одобри, че главната част от вредите, които е претърпяла дамата са разследване на загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите, а не поради забавянето на делото.
Софийският апелативен съд (САС) обаче придава доста по-голяма тежест на вредите от бавното следствие, като за задачата е назначена и съдебно-психологическа експертиза, а съгласно заключението на вещото лице майката е щяла да бъде травмирана даже и при неоправдателна присъда, само че забавянето на процеса удължава мъката на всеки родител, изгубил детето си.
„ Липсата на наказание на отговорните също е контузия, само че без значение по какъв начин би завършил, в случай че наказателният развой завърши по-бързо резултатът за потърпевшата не би бил по този начин тежък, защото забавянето на процеса удължава мъката “, заключва вещото лице, написа правният портал Lex.bg.
Относно държанието на проверяващите, правосъдният състав с ръководител и докладчик Елизабет Петрова написа, че то може да се характеризира с отвращение да изпълнят своите пълномощия по закон – да събират доказателства, да проверяват, да упражняват държавна насила по този начин, че да се доближи до обективната истина и отговорните лица да получат плануваните по закон санкции.
„ Дали това отвращение за следствие се дължи на неспособност, непросветеност, или на друга причина, е без значение по делото “, написа САС.
В решението съдът прецизира, че в първите месеци след нещастието следствието е било интензивно, а забавянето стартира през 2007 година и завършва през 2016 година, когато делото е импортирано в съда. През този интервал съдът отбелязва, че има години, в които не е осъществявано нищо от проверяващите или за цяла година са разпитани няколко очевидци, или са формирани няколко протокола, а в най-хубавия случай е била назначена експертиза. В същото време обаче са правени на два пъти опити за преустановяване на делото, които са били отменяни от съда, а даваните инструкции не са били изпълнявани.
„ Това безучастие, в нарушаване на наредбите на Наказателно-процесуален кодекс, правосъдният състав приема като доказателство за нежеланието на прокуратурата да извърши своите отговорности по закон, да работи и да събере доказателства по отношение на настъпилата гибел на дъщерята на ищцата и с повдигнатите обвинявания “, декларира САС.
Според съда това обосновава и извода, че продължителността на делото от близо 15 години не е резултат от фактическата и правна трудност на следствието, а от неритмичната работа по следствието, ръководено от прокуратурата.
За да дефинира по-висок размер на компенсацията САС показва особения интерес, който съставлява делото за майката на починалото момиче. Показания по делото е каузи и близка на дамата, която е разказала за нейните премеждия, а очакванията ѝ за правораздаване и правдивост, само че най-после била тотално обезверена, чувствала се безсилна и споделяла, че има чувството, че удря главата си в желязна врата. В тази връзка съдът отбелязва, че Александрина Ченишева била толкоз обезверена, а желаела откриване на истината, че почнала сама да прави опити да събира доказателства.
„ Опитът жител със свои персонални старания да замести държавната конструкция за следствие приказва не просто за липса на доверие в правораздаването, а за безнадеждност…Бездействието на ответника, в продължение на години, коментирано в средствата за всеобща информация още по време на висящност на производството, бездействието макар напътствията на съдилищата, е умъртвило у ищцата вярата за отмъщение посредством върховенството на закона, за гибелта на личното ѝ дете “, написа съдът, с цел да стимулира решението си да усили компенсацията до 60 000 лв.. То обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Трагедията се случи на 19 септември 2006 година, а делото стартира на първа инстанция 10 години по-късно. Подсъдими за породената гибел на двете девойки бяха притежателят на постройката Георги Кирчев, който е шеф на компания „ Хрисома “, инженер Петър Петров, който направлявал ремонта на постройката, Николай Симеонов – шеф на „ А3-Архитектура и осъществяване “ и строителят Манчо Антонов, притежател на компанията за поправки Едноличен търговец „ Медия Манчо “, против който делото беше гледано задочно, тъй като е в чужбина.
Сградата на ул. „ Алабин “ рухна към 18 ч., когато по улицата с автомобил са прекосявали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете девойки са умряли на място.
Разследването се проточи 10 години, като делото на два пъти беше прекратявано, само че в последна сметка беше импортиран обвинителен акт в съда, който се крепеше главно на противоречивите показания на очевидеца Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в постройката са рязани носещи релси и колони, само че неведнъж променяше показанията си в хода на следствието. Накрая сподели пред съда, че е ходил на този обект единствено след сриването му, с цел да поставя ламарина и катанец и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В последна сметка, подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като преди три години Върховният касационен съд постави завършек на правосъдната сага.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ