Парламентаризъм от AΙiExpress
Години наред съществена рецензия към продължителното ръководство на ГЕРБ беше преобладаващата роля на изпълнителната власт при взимане на решения, за сметка на отслабено Народно заседание с съвсем анонимни и постоянно безгласни депутати. Едва ли обаче тези, които назоваха Народното събрание “гумен щемпел на премиера ” и упорстваха “да се възвърне парламентаризма в парламентарната република ” – идея, прочее, зад която няма по какъв начин да не застане всеки рационален човек, разбиращ смисъла на върховенството на правото и институциите за свободата и просперитета – би трябвало да са удовлетворени от това, на което сме очевидци.
„ Хотели по какъв начин лучше, а получилось по какъв начин всегда “ – свободният превод на обобщението на някогашния министър председател Черномирдин от 1990-те е „ Каква я мислехме, каква стана… “
Какво беше преди?
“Преди ” научавахме най-важните цели и цели от премиера, от време на време в управническата стратегия, съвсем постоянно – в пакета бюджетни закони. Данъци, приходи, и въобще бизнес среда – в годишния цикъл по приемане на бюджета, като предписание през есента, с водещата роля на министъра на финансите. Секторни политики – от самодейностите на отрасловите министерства, което означаваше работни групи, първи, втори и така нататък вид, а при мощна реакция от наранени страни и гражданското общество и “обратен завой ” при гласоподаване в Народното събрание.
Какво е в този момент?
Парламентът фактически взе властта от държавното управление. Нямаме явен бюджетен цикъл – бюджетите се одобряват когато и да е на годината, значимите промени в налози и разходни стратегии минават за дни. Ключови промени не минават предварителна оценка на въздействието – каквато, колкото и да е официална, се прави за всички оферти на изпълнителната власт, няма явен “собственик ” на самодейностите, няма “домакин ” на публични разисквания, бизнес и представители на наранени страни или не схващат какво се готви, или би трябвало да заявят мнение за броени часове. Решения от нарастване на пенсии или такси в детските градини, през дотации за бизнеса за цената на тока и държавни помощи за банкрутирали предприятия, избор на реализатор за създаване на нуклеарна електроцентрала, финансиране на енергийна инфраструктура за стотици милиони, до обилни данъчни преференции се „ появяват “ в парламентарните комисии сутринта и се одобряват в зала следобяд или на идващия ден. Без устойчиви болшинства – само че с бързо и по неразбираеми способи формиращи се тематични и еднократни, без получател на бъдеща политическа отговорност за регулации, предписание с активи или разноски за милиарди.
Регулации, процедура и процедури: обстоятелствата
Гласуванията от последните дни прелестно разкриват по какъв начин една примитивна, недомислена и профан идея[1] лесно може да премине през българския парламент и да издържи разпоредбите на законодателния развой, признати в Правилника на Народно събрание.
Но това не е най-страшното. Всъщност, гласуванията за един ден, невъзможността на засегнатите страни да вземат участие в разискване, вкарването на оферти, струващи милиарди на данъкоплатеца и бъдещите генерации без въобще да се мисли и съгласува, камо ли да се следва някаква бюджетна логичност, е процедура не от тази седмица.
В последните години регулаторният развой съществува в някаква паралелна действителност – законодателната самодейност е съвсем напълно в народните представители за сметка на намаляващата роля на изпълнителната власт (администрацията). Дори и да приемем, че в това няма нищо неприятно, тъй като депутатите са в Народното събрание точно с цел да трансформират нещата към по-добро от името и в полза на изпратилите ги там жители, значимо е какво се случва в реалност.
Какво демонстрира постоянното проучване на парламентарната активност и на процедура на изпълнителната власт от Годишния отчет за оценка на въздействието през 2023 година?
Изпълнителна властЗа първи път през 2023 година е налице понижение с близо 9% на общия брой съгласувани от администрацията на Министерския съвет предварителни оценки на въздействието на планове на нормативни актове, т.е. понижава потокът от планове към Народното събрание от изпълнителната власт;През 2023 година при съгласуването на всички предварителни оценки на въздействието от администрацията са образувани 926 рекомендации за усъвършенстване на качеството на оценките, което е нарастване с към 44% в броя направени рекомендации по отношение на 2022 г.През 2023 година са извършени общо 687 публични съвещания, като в 303 съвещания са получени общо 1964 оферти от заинтригуваните страни;Точно една четвърт от националните публични съвещания през 2023 година са с по-кратък от нормалния 30-дневен период, което се разрешава единствено при изключителни условия, които би трябвало да бъдат стимулирани.ПарламентВ 90% от импортираните в Народното събрание законопроекти не е посочена информация за осъществяване на публични съвещания или разисквания, проведени от вносителя;В 92,8% от импортираните законопроекти в Народно събрание не е употребена в аргументацията гледните точки на заинтригуваните страни;В 65,7% от импортираните законопроекти в Народно събрание не са посочени финансови и други средства, нужни за използването на новата уредба.
Резултатът не е непредвиден, имайки поради свободата на деяние на народните представители, които постоянно нямат времето, експертизата на отрасловите специалисти в министерствата, нито насъбраното познание за съответните политики през годините. Като прибавим и ограничавания потенциал на дирекция „ Законодателна активност, парламентарен надзор и право на Европейския съюз “ в Народно събрание, която дава правни съвещания, изготвя правни разбори, мнения и оферти по импортираните законопроекти, то на процедура предварителна оценка на въздействието на импортираните планове от народни представители няма.
Сравнение на регулаторния развой
Вместо здрав разсъдък, баланс и съвместен надзор, гаранции за свободата и конкуренцията, отчитане на ползите на засегнатите страни, разбор на губещи и печеливши – парламентаризъм, но базов модел и от AΙiExpress.
Източник: Институт за пазарна икономика
„ Хотели по какъв начин лучше, а получилось по какъв начин всегда “ – свободният превод на обобщението на някогашния министър председател Черномирдин от 1990-те е „ Каква я мислехме, каква стана… “
Какво беше преди?
“Преди ” научавахме най-важните цели и цели от премиера, от време на време в управническата стратегия, съвсем постоянно – в пакета бюджетни закони. Данъци, приходи, и въобще бизнес среда – в годишния цикъл по приемане на бюджета, като предписание през есента, с водещата роля на министъра на финансите. Секторни политики – от самодейностите на отрасловите министерства, което означаваше работни групи, първи, втори и така нататък вид, а при мощна реакция от наранени страни и гражданското общество и “обратен завой ” при гласоподаване в Народното събрание.
Какво е в този момент?
Парламентът фактически взе властта от държавното управление. Нямаме явен бюджетен цикъл – бюджетите се одобряват когато и да е на годината, значимите промени в налози и разходни стратегии минават за дни. Ключови промени не минават предварителна оценка на въздействието – каквато, колкото и да е официална, се прави за всички оферти на изпълнителната власт, няма явен “собственик ” на самодейностите, няма “домакин ” на публични разисквания, бизнес и представители на наранени страни или не схващат какво се готви, или би трябвало да заявят мнение за броени часове. Решения от нарастване на пенсии или такси в детските градини, през дотации за бизнеса за цената на тока и държавни помощи за банкрутирали предприятия, избор на реализатор за създаване на нуклеарна електроцентрала, финансиране на енергийна инфраструктура за стотици милиони, до обилни данъчни преференции се „ появяват “ в парламентарните комисии сутринта и се одобряват в зала следобяд или на идващия ден. Без устойчиви болшинства – само че с бързо и по неразбираеми способи формиращи се тематични и еднократни, без получател на бъдеща политическа отговорност за регулации, предписание с активи или разноски за милиарди.
Регулации, процедура и процедури: обстоятелствата
Гласуванията от последните дни прелестно разкриват по какъв начин една примитивна, недомислена и профан идея[1] лесно може да премине през българския парламент и да издържи разпоредбите на законодателния развой, признати в Правилника на Народно събрание.
Но това не е най-страшното. Всъщност, гласуванията за един ден, невъзможността на засегнатите страни да вземат участие в разискване, вкарването на оферти, струващи милиарди на данъкоплатеца и бъдещите генерации без въобще да се мисли и съгласува, камо ли да се следва някаква бюджетна логичност, е процедура не от тази седмица.
В последните години регулаторният развой съществува в някаква паралелна действителност – законодателната самодейност е съвсем напълно в народните представители за сметка на намаляващата роля на изпълнителната власт (администрацията). Дори и да приемем, че в това няма нищо неприятно, тъй като депутатите са в Народното събрание точно с цел да трансформират нещата към по-добро от името и в полза на изпратилите ги там жители, значимо е какво се случва в реалност.
Какво демонстрира постоянното проучване на парламентарната активност и на процедура на изпълнителната власт от Годишния отчет за оценка на въздействието през 2023 година?
Изпълнителна властЗа първи път през 2023 година е налице понижение с близо 9% на общия брой съгласувани от администрацията на Министерския съвет предварителни оценки на въздействието на планове на нормативни актове, т.е. понижава потокът от планове към Народното събрание от изпълнителната власт;През 2023 година при съгласуването на всички предварителни оценки на въздействието от администрацията са образувани 926 рекомендации за усъвършенстване на качеството на оценките, което е нарастване с към 44% в броя направени рекомендации по отношение на 2022 г.През 2023 година са извършени общо 687 публични съвещания, като в 303 съвещания са получени общо 1964 оферти от заинтригуваните страни;Точно една четвърт от националните публични съвещания през 2023 година са с по-кратък от нормалния 30-дневен период, което се разрешава единствено при изключителни условия, които би трябвало да бъдат стимулирани.ПарламентВ 90% от импортираните в Народното събрание законопроекти не е посочена информация за осъществяване на публични съвещания или разисквания, проведени от вносителя;В 92,8% от импортираните законопроекти в Народно събрание не е употребена в аргументацията гледните точки на заинтригуваните страни;В 65,7% от импортираните законопроекти в Народно събрание не са посочени финансови и други средства, нужни за използването на новата уредба.
Резултатът не е непредвиден, имайки поради свободата на деяние на народните представители, които постоянно нямат времето, експертизата на отрасловите специалисти в министерствата, нито насъбраното познание за съответните политики през годините. Като прибавим и ограничавания потенциал на дирекция „ Законодателна активност, парламентарен надзор и право на Европейския съюз “ в Народно събрание, която дава правни съвещания, изготвя правни разбори, мнения и оферти по импортираните законопроекти, то на процедура предварителна оценка на въздействието на импортираните планове от народни представители няма.
Сравнение на регулаторния развой
Вместо здрав разсъдък, баланс и съвместен надзор, гаранции за свободата и конкуренцията, отчитане на ползите на засегнатите страни, разбор на губещи и печеливши – парламентаризъм, но базов модел и от AΙiExpress.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ