Как древните египтяни са подредили тежките камъни на най-старата пирамида? Учените предлагат нова теория
Години наред египтолозите развълнувано спорят по какъв начин солидните пирамиди на античен Египет са издигнати преди повече от 4000 години. Сега екип от инженери и геолози предлага нова доктрина - хидравлично повдигащо устройство, което би изкарало тежките камъни нагоре през средата на най-старата пирамида в Египет, употребявайки съхранявана вода.
Древните египтяни са построили Стъпаловидната пирамида на фараона Джосер през 27 век прочие н. е. и това е най-високата конструкция по това време, достигаща височина към 62 метра (204 фута). Но по какъв начин тъкмо е бил повдигнат паметникът, с голям брой камъни с тегло от 300 кг (около 661 паунда), остава вековна тайнственост, съгласно изследването, оповестено в понеделник в списание PLOS One.
„ Много подробни изявления разискват процедурите за създаване на пирамиди и дават осезаеми детайли, само че те нормално се концентрират върху по-нови, по-добре документирани и по-малки пирамиди от Средното и Новото царство (1980 до 1075 година пр.н.е.) “, сподели водещият създател доктор Ксавие Лаундрю, основен изпълнителен шеф на Paleotechnic, частен проучвателен институт в Париж, който учи антични технологии.
„ Включваните техники могат да включват рампи, кранове, лебедки, превключващи асансьори, подемници, шарнири или композиция от тези способи “, добави той в имейл. „ Но какво да кажем за пирамидите от Старото царство (2675 до 2130 година пр.н.е.), които са доста по-големи? Докато човешката мощ и рампите може да са единствената строителна мощ за дребни структури, други техники може да са употребявани за огромни пирамиди.
Използвайки интердисциплинарен метод, новият документ беше първият, който рапортува система, съвместима с вътрешната архитектура на стъпалата на пирамидата, пишат създателите.
Сложна система за филтриране на вода, употребяваща локални запаси, би разрешила асансьор, задвижван от вода, във вътрешната отвесна шахта на пирамидата. Според изследването някакъв тип поплавък би повдигнал тежките камъни нагоре по средата на пирамидата.
Въпреки че теорията е „ гениално решение “, някои египтолози не са уверени, защото една по-широко публикувана доктрина е, че античните египтяни са употребявали рампи и устройства за изтегляне, с цел да слагат тежките блокове на място, сподели египтологът доктор Дейвид Джефрис, пенсиониран старши учител по египетска археология в Университетския лицей в Лондон, който не е взел участие в изследването. Ето какво споделят специалистите за новата доктрина.
Египетската пустиня в миналото е била савана
Анализирайки наличните данни, в това число палеоклиматологията, проучването на античния климат и археологическите данни, изследователският екип допуска, че водата от антични потоци е текла от западната част на платото Saqqâra в система от дълбоководни изкопи и тунели, които заобикалят Стъпаловидната пирамида.
Водата също се вливала в Gisr el-Mudir - правоъгълна варовикова конструкция, която е солидна 650 на 350 метра - която работи като възвратна стена. Това устройство, което преди се смяташе за цитадела, сцена за празненства или заграждение за добитък, управлява и съхранява вода от тежки наводнения, както и филтрира утайки и нечистотия, тъй че да не запушват водните канали.
Теоретизираната система за филтриране на вода освен би разрешила надзор на водата по време на наводнения, само че също по този начин би „ осигурила съответно качество и количество на водата както за ползване, по този начин и за напояване и за превозване или строителство “, сподели съавторът на проучването доктор Гийом Питън, откривател с френския Национален проучвателен институт за земеделие, храни и околна среда, или INRAE, основан в Института по екологични геонауки на университета Гренобъл Алпи.
Авторите показват няколко предходни изследвания, които откриват, че пустинята Сахара е имала по-редовни превалявания преди хиляди години, в сравнение с през днешния ден. Вместо това пейзажът би наподобявал савана, която може да поддържа повече растителен живот, в сравнение с сухи пустинни условия. Има обаче спор по кое време тъкмо климатичните условия са били по-влажни.
Може да е имало задоволително вода, с цел да поддържа система като хидравличния асансьор, сподели доктор Джудит Бънбъри, геоархеолог от университета в Кеймбридж в Лондон, който не е взел участие в новото изследване. Тя уточни минали проучвания, които откриха, че улуци за дъждовна вода са били издигнати и употребявани в Старото кралство, както и минали проучвания, които преглеждат диетата на птиците през времето, която се е състояла от влажни типове като жаби.
„ Мисля, че има много необятно публикувано поверие, че е било по-дъждовно в Старото кралство, сигурно в ранното Старо царство, когато се е строяла Стъпаловидната пирамида “, добави тя.
От друга страна, специалистите спорят дали е щяло да има задоволително непрекъснати превалявания, с цел да запълнят структурите, които биха поддържали хидравличния асансьор, като да вземем за пример „ Сухия трап “, великански канал, който заобикаля Стъпаловидната пирамида и околните структури, които създателите считат, че събраната вода е помогнала за зареждането на асансьора, когато се употребява.
По-зеленият интервал на Сахара най-вероятно е завършил при започване на третото хилядолетие пр.н.е., съгласно Джефрис. Ниските превалявания няма да могат да запълнят структурите до степента, нужна за хидравличен асансьор, и също така няма да могат да се оправят със загубата на вода във варовика на структурата, добави доктор Фабиан Велц, шеф на Института по археология. в университета " Кардинал Стефан Вишински " във Варшава, Полша. Welc не е взел участие в новото изследване.
„ Имало е навлажняване на климата (сезонни – зимни дъждове) в северен Египет (също в Сакара) по време на 3-та династия ( 2670-2613 година пр.н.е. ), само че тяхната активност била относително ниска. Тези дъждове, даже да изпълнят вадите ( суха котловина, с изключение на в дъждовните сезони ) с вода, не биха съумели да запълнят сухия трап даже в дребна степен... тези води незабавно биха били дренирани от гравитацията надълбоко в скалния масив, за което няма подозрение (освен в случай че не е бил древен потоп) “, споделя Велк в имейл.
Авторите на проучването се съгласиха, че е доста малко евентуално системата да е била напълнена с вода непрекъснато и настояват, че е по-вероятно неочакваните наводнения от това време да са могли да доставят задоволително вода, с цел да поддържа хидравличния асансьор по време на строителството на пирамидата. Въпреки това има още нужни проучвания, с цел да се знае тъкмо какъв брой превалявания и наводнения евентуално са се случили през това време, означават създателите в изследването.
Това не е първият път, когато Нил е проучен дали е играл роля в построяването на пирамидите. Проучване, оповестено през май, откри пресушен клон на солидната река и теоретизира, че потокът евентуално е бил употребен за превозване на солидни варовикови блокове до строителните площадки на голям брой пирамиди. Има и някои доказателства за антични египтяни, употребяващи хидравлика в по-малък мащаб, сподели Джефрис.
Тайните на античните египетски структури
Изследователите до момента не са определили ясна цел за отвесната шахта в пирамидата на Джосер. Някои по-късни пирамиди, като Голямата пирамида в Гиза, имат шахти, за които се счита, че са били употребявани за вентилация и е допустимо вътрешната шахта да е била предопределена и за осветяване или за облекчение на натиска върху камерата изпод, сподели Джефрис. Но като първата по рода си, Стъпаловидната пирамида е пробна конструкция, за която се счита, че е почнала като мастаба (плоска гробница) и е издигната, тъй че остава неразбираемо защо тъкмо са били предопределени нейните вътрешни детайли, добави той.
Шахтата в Стъпаловидната пирамида е обвързвана с дълъг 200 метра под земята тунел, който се свързва с друга отвесна шахта отвън пирамидата. След това външният вал може да се свърже с предполагаем сектор за воден превоз на Сухия трап, именуван Дълбокият ров, само че са нужни спомагателни проучвания, пишат създателите в проучването.
Вътрешният вал стартира тъкмо под пирамидата покрай центъра, където се намира гранитна кутия с запушалка в основата. По-широко се счита, че тази кутия е гробната камера на крал Джосер, само че вместо това създателите допускат, че е била издигната за отваряне и затваряне на хидравличния асансьор, позволявайки на водата да изпълни шахтата, когато се употребява.
Що се отнася до това дали други пирамиди са били издигнати по този способ, Ландро сподели, че е належащо в допълнение следствие. „ Това може да съдържа ключа към разкриването на мистерията по какъв начин са били издигнати най-големите монолити, открити в пирамиди като Хуфу. Тези монолити тежат десетки тонове, което прави видимо невероятно те да бъдат теглени единствено с човешки труд. Обратно, приблизително огромен хидравличен асансьор може да повдигне 50 до 100 тона. Проучването на скрити шахти в тези пирамиди може да бъде обещаващ път за проучване “, добави той.
Въпреки над 4000-годишните мистерии, които обкръжават пирамидите и детайлите, има задоволително документи, че античните египтяни са употребявали избрани технологии като скелета и рампи от глинени тухли, с цел да оказват помощ при построяването на разнообразни структури, сподели геоархеологът Бънбъри от университета в Кеймбридж, до момента в който доколкото й е известно, няма документи или изображения на устройство за покачване, задвижвано от вода.
„ Мисля, че хората, даже от древността, са били въодушевени от пирамидите като солиден строителен план “, сподели Бънбъри. „ И им е много мъчно да повярват, че са издигнати просто от елементарни хора по това време, частично тъй като го виждат като от дълго време. … Озадачаващо е, че има толкоз доста оферти за това, което може да бъде тип софтуерна иновация, което по-късно беше отхвърлено още веднъж, когато знаем, че по този начин или другояче са имали механически решения за тези неща.
„ Това не значи, че (хидравличното повдигащо устройство) не е било употребявано “, добави тя. „ Но има нещо като бръснач на Окам за това кое е най-простото нещо въз основа на това, което към този момент знаем. “
Древните египтяни са построили Стъпаловидната пирамида на фараона Джосер през 27 век прочие н. е. и това е най-високата конструкция по това време, достигаща височина към 62 метра (204 фута). Но по какъв начин тъкмо е бил повдигнат паметникът, с голям брой камъни с тегло от 300 кг (около 661 паунда), остава вековна тайнственост, съгласно изследването, оповестено в понеделник в списание PLOS One.
„ Много подробни изявления разискват процедурите за създаване на пирамиди и дават осезаеми детайли, само че те нормално се концентрират върху по-нови, по-добре документирани и по-малки пирамиди от Средното и Новото царство (1980 до 1075 година пр.н.е.) “, сподели водещият създател доктор Ксавие Лаундрю, основен изпълнителен шеф на Paleotechnic, частен проучвателен институт в Париж, който учи антични технологии.
„ Включваните техники могат да включват рампи, кранове, лебедки, превключващи асансьори, подемници, шарнири или композиция от тези способи “, добави той в имейл. „ Но какво да кажем за пирамидите от Старото царство (2675 до 2130 година пр.н.е.), които са доста по-големи? Докато човешката мощ и рампите може да са единствената строителна мощ за дребни структури, други техники може да са употребявани за огромни пирамиди.
Използвайки интердисциплинарен метод, новият документ беше първият, който рапортува система, съвместима с вътрешната архитектура на стъпалата на пирамидата, пишат създателите.
Сложна система за филтриране на вода, употребяваща локални запаси, би разрешила асансьор, задвижван от вода, във вътрешната отвесна шахта на пирамидата. Според изследването някакъв тип поплавък би повдигнал тежките камъни нагоре по средата на пирамидата.
Въпреки че теорията е „ гениално решение “, някои египтолози не са уверени, защото една по-широко публикувана доктрина е, че античните египтяни са употребявали рампи и устройства за изтегляне, с цел да слагат тежките блокове на място, сподели египтологът доктор Дейвид Джефрис, пенсиониран старши учител по египетска археология в Университетския лицей в Лондон, който не е взел участие в изследването. Ето какво споделят специалистите за новата доктрина.
Египетската пустиня в миналото е била савана
Анализирайки наличните данни, в това число палеоклиматологията, проучването на античния климат и археологическите данни, изследователският екип допуска, че водата от антични потоци е текла от западната част на платото Saqqâra в система от дълбоководни изкопи и тунели, които заобикалят Стъпаловидната пирамида.
Водата също се вливала в Gisr el-Mudir - правоъгълна варовикова конструкция, която е солидна 650 на 350 метра - която работи като възвратна стена. Това устройство, което преди се смяташе за цитадела, сцена за празненства или заграждение за добитък, управлява и съхранява вода от тежки наводнения, както и филтрира утайки и нечистотия, тъй че да не запушват водните канали.
Теоретизираната система за филтриране на вода освен би разрешила надзор на водата по време на наводнения, само че също по този начин би „ осигурила съответно качество и количество на водата както за ползване, по този начин и за напояване и за превозване или строителство “, сподели съавторът на проучването доктор Гийом Питън, откривател с френския Национален проучвателен институт за земеделие, храни и околна среда, или INRAE, основан в Института по екологични геонауки на университета Гренобъл Алпи.
Авторите показват няколко предходни изследвания, които откриват, че пустинята Сахара е имала по-редовни превалявания преди хиляди години, в сравнение с през днешния ден. Вместо това пейзажът би наподобявал савана, която може да поддържа повече растителен живот, в сравнение с сухи пустинни условия. Има обаче спор по кое време тъкмо климатичните условия са били по-влажни.
Може да е имало задоволително вода, с цел да поддържа система като хидравличния асансьор, сподели доктор Джудит Бънбъри, геоархеолог от университета в Кеймбридж в Лондон, който не е взел участие в новото изследване. Тя уточни минали проучвания, които откриха, че улуци за дъждовна вода са били издигнати и употребявани в Старото кралство, както и минали проучвания, които преглеждат диетата на птиците през времето, която се е състояла от влажни типове като жаби.
„ Мисля, че има много необятно публикувано поверие, че е било по-дъждовно в Старото кралство, сигурно в ранното Старо царство, когато се е строяла Стъпаловидната пирамида “, добави тя.
От друга страна, специалистите спорят дали е щяло да има задоволително непрекъснати превалявания, с цел да запълнят структурите, които биха поддържали хидравличния асансьор, като да вземем за пример „ Сухия трап “, великански канал, който заобикаля Стъпаловидната пирамида и околните структури, които създателите считат, че събраната вода е помогнала за зареждането на асансьора, когато се употребява.
По-зеленият интервал на Сахара най-вероятно е завършил при започване на третото хилядолетие пр.н.е., съгласно Джефрис. Ниските превалявания няма да могат да запълнят структурите до степента, нужна за хидравличен асансьор, и също така няма да могат да се оправят със загубата на вода във варовика на структурата, добави доктор Фабиан Велц, шеф на Института по археология. в университета " Кардинал Стефан Вишински " във Варшава, Полша. Welc не е взел участие в новото изследване.
„ Имало е навлажняване на климата (сезонни – зимни дъждове) в северен Египет (също в Сакара) по време на 3-та династия ( 2670-2613 година пр.н.е. ), само че тяхната активност била относително ниска. Тези дъждове, даже да изпълнят вадите ( суха котловина, с изключение на в дъждовните сезони ) с вода, не биха съумели да запълнят сухия трап даже в дребна степен... тези води незабавно биха били дренирани от гравитацията надълбоко в скалния масив, за което няма подозрение (освен в случай че не е бил древен потоп) “, споделя Велк в имейл.
Авторите на проучването се съгласиха, че е доста малко евентуално системата да е била напълнена с вода непрекъснато и настояват, че е по-вероятно неочакваните наводнения от това време да са могли да доставят задоволително вода, с цел да поддържа хидравличния асансьор по време на строителството на пирамидата. Въпреки това има още нужни проучвания, с цел да се знае тъкмо какъв брой превалявания и наводнения евентуално са се случили през това време, означават създателите в изследването.
Това не е първият път, когато Нил е проучен дали е играл роля в построяването на пирамидите. Проучване, оповестено през май, откри пресушен клон на солидната река и теоретизира, че потокът евентуално е бил употребен за превозване на солидни варовикови блокове до строителните площадки на голям брой пирамиди. Има и някои доказателства за антични египтяни, употребяващи хидравлика в по-малък мащаб, сподели Джефрис.
Тайните на античните египетски структури
Изследователите до момента не са определили ясна цел за отвесната шахта в пирамидата на Джосер. Някои по-късни пирамиди, като Голямата пирамида в Гиза, имат шахти, за които се счита, че са били употребявани за вентилация и е допустимо вътрешната шахта да е била предопределена и за осветяване или за облекчение на натиска върху камерата изпод, сподели Джефрис. Но като първата по рода си, Стъпаловидната пирамида е пробна конструкция, за която се счита, че е почнала като мастаба (плоска гробница) и е издигната, тъй че остава неразбираемо защо тъкмо са били предопределени нейните вътрешни детайли, добави той.
Шахтата в Стъпаловидната пирамида е обвързвана с дълъг 200 метра под земята тунел, който се свързва с друга отвесна шахта отвън пирамидата. След това външният вал може да се свърже с предполагаем сектор за воден превоз на Сухия трап, именуван Дълбокият ров, само че са нужни спомагателни проучвания, пишат създателите в проучването.
Вътрешният вал стартира тъкмо под пирамидата покрай центъра, където се намира гранитна кутия с запушалка в основата. По-широко се счита, че тази кутия е гробната камера на крал Джосер, само че вместо това създателите допускат, че е била издигната за отваряне и затваряне на хидравличния асансьор, позволявайки на водата да изпълни шахтата, когато се употребява.
Що се отнася до това дали други пирамиди са били издигнати по този способ, Ландро сподели, че е належащо в допълнение следствие. „ Това може да съдържа ключа към разкриването на мистерията по какъв начин са били издигнати най-големите монолити, открити в пирамиди като Хуфу. Тези монолити тежат десетки тонове, което прави видимо невероятно те да бъдат теглени единствено с човешки труд. Обратно, приблизително огромен хидравличен асансьор може да повдигне 50 до 100 тона. Проучването на скрити шахти в тези пирамиди може да бъде обещаващ път за проучване “, добави той.
Въпреки над 4000-годишните мистерии, които обкръжават пирамидите и детайлите, има задоволително документи, че античните египтяни са употребявали избрани технологии като скелета и рампи от глинени тухли, с цел да оказват помощ при построяването на разнообразни структури, сподели геоархеологът Бънбъри от университета в Кеймбридж, до момента в който доколкото й е известно, няма документи или изображения на устройство за покачване, задвижвано от вода.
„ Мисля, че хората, даже от древността, са били въодушевени от пирамидите като солиден строителен план “, сподели Бънбъри. „ И им е много мъчно да повярват, че са издигнати просто от елементарни хора по това време, частично тъй като го виждат като от дълго време. … Озадачаващо е, че има толкоз доста оферти за това, което може да бъде тип софтуерна иновация, което по-късно беше отхвърлено още веднъж, когато знаем, че по този начин или другояче са имали механически решения за тези неща.
„ Това не значи, че (хидравличното повдигащо устройство) не е било употребявано “, добави тя. „ Но има нещо като бръснач на Окам за това кое е най-простото нещо въз основа на това, което към този момент знаем. “
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ