Години наред един от най-успешните родни актьори – Владо Карамазов,

Години наред един от най-успешните родни артисти – Владо Карамазов, не смеел да признае на глас, че мечтае за сцената. Роден и израснал в крайния квартал на София – „ Надежда “, като дете звездата считал себе си за неподобаващ за театралната сцена. Дори нямал визия къде е Театралната академия и я търсел н една черква на артистичната улица „ Раковски “. Наложило се свещеникът да го убеждава, че това не е ВИТИЗ, а християнски храм, както и да изясни къде тъкмо се намира учебното заведение за артисти.

Владо Карамазов не помни първите представления, които е гледал, само че и до през днешния ден у него е останало чувството, което те са му оставили. Именно то го подтикнало да мечтае за сцената. Само че бил уверен, че би трябвало да произлиза от артистично семейство, с цел да бъде артист, а единствените актьори в рода му били баба му и дядо му, които пеели хубаво и взели участие в самодейни изяви. Това споделя звездата в своята биография “Мина половин живот “, която издаде неотдавна.

„ Започна да ме хваща позор, че мисля за това. Срам от себе си, че малко се преувеличавам, като си мисля, че мога да стана артист, спомня си Владо “, чиято същинска фамилия е Александров. Псевдонимът Карамазов му е даден от режисьора Лилия Абаджиева. Като дребен той играел на спектакъл с брат си и братовчедка си. Брат му – известният през днешния ден сладкар Иван Александров, взимал ролята на цар, братовчедката била принцеса, а бъдещият артист влизал в облика на царски прислужник.

Чак когато станал седмокласник, Владо решил да потърси Театралната академия и да попита по какъв начин може да кандидатства в нея. От майка си схванал, че се намира на централната столична улица „ Г. С. Раковски “.

„ Не ходех постоянно към центъра “, връща лентата артистът. Не знаел тъкмо къде се намира НАТФИЗ (или ВИТИЗ, както се показва в книгата си), само че считал, че би трябвало да е в някоя доста красива и артистична постройка на улицата, която майка му показала. С въображението си на седмокласник, той решил, че Академията се обитава в една от огромните софийски църкви – впечатляващият храм „ Св. Параскева “, намиращ се до пожарната. Момчето отишло до красивата сграда с живописни кубета, хванало клепалото на входната врата и почукало, само че никой не отворил. Почукал още веднъж, само че отново нищо. След още няколко несполучливи опита Владимир почнал гневно да блъска по вратата. Накрая се появил един от свещениците, който недоумявал за какво този млад мирянин блъска по портата, вместо да влезе в храма, както вършат всички останали. Бъдещият артист пък бил толкова сигурен, че се намира в НАТФИЗ, че помислил расото за сценичен костюм. Не повярвал, че се намира в черква. Наложило се отчето да му покаже вярващите, които палят свещи в храма, с цел да проумее какъв гаф е сътворил. Толкова се срамувал, че излъгал, че е от дълбоката провинция и някой му е споделил, че точно това е ВИТИЗ.

„ Ама ти ВИТИЗ ли търсиш? “, разсмял се свещеникът и го упътил да върви все напряко, до момента в който стигне.

Театралната академия в действителност е много надалеч от въпросния храм и седмокласникът ходил дълго, като на места спирал хората, с цел да ги пита дали е на прав път, тъй като не желал отново да сгафи. Когато най-сетне стигнал задачата си, бил доста отчаян. Сградата му се сторила напълно елементарна и даже неугледна. Все отново влезнал в нея и попитал портиерката кой взима клас във въпросната година. Оказало се, че това е именитият проф. Крикор Азарян и асистентът му Тодор Колев.
„ Тодор Колев беше безспорен любим на моите родители, както и на мен, и на брат ми. Ходили сме да го гледаме в театъра, имахме всички негови песни и плочи, неведнъж сме гледали неговите филми. Само като си показах, че мога да изучавам при него, се изпотих и ми стана извънредно прелестно “, спомня си артистът. Бил на седмото небе, когато схванал, че идващият им клас ще бъде признат тъкмо след 4 години – когато приключва гимназия и ще може да кандидатства.

Само че до тогава му оставала цяла гимназия време. По това време на мода е икономическото обучение и Карамазов взема решение да учи в Икономическия колеж в София. Кандидатства и след седми, и след осми клас, само че и двата пъти получава двойки на приемния изпит по математика и не го одобряват. В последна сметка влиза в Техникума по публично хранене в Банкя, където се учили известните звезди от малкия екран началник готвачи Андрей Токев и Иван Манчев. Там учи и брат му, който е същинска звезда в школото, утвърден гений в сладкарството. Бъдещият артист разчита да приключи около славната на брат си. Така и става – поради надарения Иван учителите пишат тройки на непохватния в кухнята Владимир, който постоянно моли да мие чинии или да бели картофи, защото друго не може да прави.

Във втори курс обаче по време на процедура в тогавашния софийски хотел „ Родина “ се заговаря с други възпитаници кой каква специалност си е избрал. Когато признава, че желае да стане артист, вместо подигравките, които чака да чуе, получава съвет по какъв начин може да се приготви за кандидат-студентските изпити. Оказва се, че едно от девойките има другарка, която върви в известната преди време детска театрална школа на Бончо Урумов. Това е Таня Пашаканова, която през днешния ден е актриса в Малък градски спектакъл „ Зад канала “. Тя го показва на своя наставник. „ Бончо Урумов беше първата огромна персона в моя живот и първият ми преподавател по актьорство “, връща лентата Карамазов.

Как минава първата му театрална изява? Отначало доста нервно, само че завършва с бурни овации. За два месеца би трябвало да приготви текст, който да показа пред Урумов, само че има проблем с ученето наизуст.

Решава да каже римуваната приказка „ Работна Мацана “ от Леда Милева. Очаква, че ще му се подиграват, само че публиката, в това число самият Урумов, умира от смях, до момента в който го слуша. Така потегля кариерата му в театъра, а артистът до ден-днешен е доста мощен в комедийните функции, макар че пред камера постоянно го канят да играе в драми. Големият възпитател учи възпитаниците си освен на спектакъл, само че и по какъв начин да построяват усет

към изкуството и литературата. Благодарение на него Карамазов заобиква творбите на Йордан Йовков и кандидатства в НАТФИЗ с монолог от неговата „ Албена “.

На матурата по литература също му се пада Йовков. Младежът се е подготвил с всевъзможни пищови, само че не и за този създател. Мислено приема, че ще има двойка, и стартира да написа всичко, което е обсъждал за творбите му със своя преподавател по актьорско. Когато резултатите излизат, първо търси името си при двойкаджиите, само че не го открива. Прехвърля се към тройките, само че се оказва, че е изкарал единствената шестица по литература в техникума освен за съответната година, само че и за няколко години обратно. Това го трансформира в сензацията на учебното заведение.

На кандидат-студентските изпити в НАТФИЗ обаче няма подобен триумф. Подшушват му да избере класа на проф. Енчо Халачев, който го желал в групата на своите студенти, само че той държи на Тодор Колев. Късат го за компетентност „ Актьорско майсторство за трагичен спектакъл “, одобряват го в „ Кукли “ – трети от общо пет места за банкет по държавна поръчка. Със своята колежка вършат опит да се реалокират при проф. Азарян във втори курс, само че преподавателят им по „ Кукли “ отхвърля да подпише документ, че е склонен. Точно когато всичко наподобява изгубено и младежите считат, че ще ги изключат вечно от Академията, се сещат за проф. Надежда Сейкова, която следва да вземе нов клас. Молят я за помощ и тя се съгласява. „ По този метод се срещнах с втория доста значим за мен човек “, спомня си Карамазов

Цяла година бъдещата звезда и колежката му от компетентност „ Кукли “ учат при професорката без документи, след това се явяват на изпит и си отдъхват – получили са правото да продължат. Заради тях проф. Сейкова скапва връзките си и с преподавателя им в компетентност „ Кукли “, и с ректора, и с доста други хора, само че в никакъв случай не ги занимава с тези свои проблеми.

До през днешния ден артистът приказва за нея с страхопочитание и благодарност. В нейния клас той се среща с двама от най-хубавите си другари през годините – Захари Бахаров и Христо Петков, С Бахаров печелят конкурс за млади артисти в Народния спектакъл още когато са третокурсници. Така Карамазов попада в най-престижната натрупа у нас. Веднага откакто се дипломира, му оферират контракт на щат там, а режисьорът проф. Иван Добчев го взима в спектакъла си „ Албена “ в ролята, с която преди време е кандидатствал в Академията. По този метод артистът осъзнава, че нищо в живота му не е инцидентно и че кръгът, по който върви ориста му, постоянно се затваря.

Автор: Уикенд