години Бившата първа дама на САЩ Розалин Картър, която президентът

Бившата първа дама на Съединени американски щати Розалин Картър, която президентът Джими Картър назова " продължение на себе си " заради значимата роля на брачната половинка му в неговата администрация, макар че тя неуморно насърчаваше идеята за психологично здраве, умря в неделя на 96-годишна възраст, заяви Центърът Картър.

Розалин Картър, която през последните дни беше постъпила в приют в Плейнс, Джорджия, почина със фамилията си до себе си, съгласно изказване, оповестено от Carter Center, организация с нестопанска цел, учредена от двойката.

Джими Картър, демократ, беше президент от 1977 година до 1981 година Той и брачната половинка му бяха най-дълго женената президентска двойка в Съединени американски щати, като се ожениха през 1946 година, когато той беше на 21, а тя на 18.

След края на единствения му мандат като президент, той също се радваше на повече години след Белия дом от всеки президент преди него и тя изигра значима роля през тези години, в това число като част от Carter Center и благотворителната организация Habitat for Humanity.

Семейството й разкри през май, че тя имаше деменция, само че продължаваше да живее вкъщи. Самият 99-годишен Джими Картър е в приют, откакто през февруари реши да откаже спомагателна здравна интервенция.

„ Розалин беше мой равносилен сътрудник във всичко, което в миналото съм постигнал “, сподели някогашният президент в изказването. „ Тя ми даде мъдри насоки и поощрение, когато имах потребност от тях. Докато Розалин беше на света, постоянно знаех, че някой ме обича и поддържа. “

Тя беше възприемана като неугледна и тиха, преди да пристигна във Вашингтон през 1977 година, само че се разви в сладкодумен оратор, герой и деятел. Нейната непрекъсната пристрастеност, която надвиши годините й в Белия дом, беше към психологично болните, не заради някаква персонална връзка, а заради мощното възприятие, че е належащо покровителство.

„ Най-доброто нещо, което съм направил, беше да се оженя за Розалин, " Картър сподели пред кабелния ефирен канал C-SPAN през 2015 година „ Това е върхът на живота ми. "

Преди брачният партньор й да бъде определен за президент през 1976 година, Рослин беше значително незнайна отвън Джорджия, където е бил производител на фъстъци- станал губернатор. Той загуби кандидатурата си за преизбиране през 1980 година от Роналд Рейгън, републикански някогашен губернатор на Калифорния и холивудски артист.

Във Вашингтон семейство Картър бяха екип, като президентът я назова „ продължение на себе си “ и „ моят непосредствен консултант “. " Тя постоянно беше канена да участва като наблюдаващ на съвещанията на кабинета и политическите стратегически полемики. В изявление с редактори на списание през 1978 година Картър сподели, че е споделил съвсем всичко със брачната половинка си, с изключение на строго секретни материали.

" Мисля, че тя схваща съзнанието на американския народ и техните настройки може би по-добре от мен ", сподели той.

Тя също беше изпратена на значими публични задачи в Латинска Америка и беше част от несполучливата акция за одобрение на поправката за равни права към конституцията на Съединени американски щати, с цел да се подсигурява равното отнасяне на дамите съгласно закона.

Кризата със заложниците в Иран - в който американски дипломати и други бяха държани в плен в Техеран след ислямската гражданска война - случи се, когато Картър се кандидатира за преизбиране. Кризата способства за рухването на неговото президентство, защото той се въздържа от акция, до момента в който се опитваше да позволи опълчването.

През това време Розалин Картър се опита да поддържа брачна половинка си, като приказва в 112 града в 34 щата по време на 44-дневно турне. На нейните речи и нападения измежду тълпите се приписва, че са помогнали на Картър да победи противника на Демократическата партия Тед Кенеди на първичните избори през 1980 година, макар че той загуби съкрушително болшинство от Рейгън.

Първата дама Джил Байдън в неделя отдаде респект на Картър по време на събитие във Вирджиния. Бившият президент Джордж У. Буш и брачната половинка му Лора Буш в изказване нарекоха Картър „ жена с достолепие и мощ “. Бившият президент Доналд Тръмп в обява в обществените медии я назова „ огромен хуманитарист “.

Интерес към психологичното здраве 

Елинор Розалин Смит е родена на 18 август 1927 година в Плейнс в фамилията на Едгар и Алис Смит и се дами за Картър на 7 юли 1946 година Двамата имат четири деца.

Нейният интерес към проблемите на психологичното здраве произтича от началото на 70-те години, когато стартира да осъзнава, до момента в който оказва помощ на брачна половинка си в акцията за губернатор, дълбочината на казуса в родния й щат Джорджия и нежеланието на хората да приказват за това.

Като първа дама на Джорджия, тя беше член на губернаторска комисия за възстановяване на услугите за психологично болните.

В Белия дом тя стана почетен ръководител на Президентската комисия по психологично здраве, ключ към приемането на акт от 1980 година, който оказа помощ за финансирането на локални центрове за психологично здраве.

След като напусна Вашингтон, тя продължи работата си посредством Центъра Картър, който Картърови основаха в Атланта през 1982 година Тя продължи да се застъпва за психологичното здраве, имунизацията в ранна детска възраст, правата на индивида, разрешаването на спорове и овластяването на градските общности.

„ Надявам се, че нашето завещание ще продължи, освен като първа дама, тъй като Центърът Картър е неразделна част от нашите животи. И нашето мото е да водим мир, да се борим с заболяванията и да построяваме вяра. И се надявам, че съм съдействала с нещо за проблемите с психологичното здраве и съм помогнала да подобря малко живота на хората, живеещи с психологични болести “, сподели тя пред C-SPAN в изявление от 2013 година

Говорейки за книгата си от 1998 година „ Да помогнем на някого с Психично заболяване “, Картър сподели, че копнее за деня, в който психологично болните ще бъдат освободени от дискриминация.

В годините след Вашингтон семейство Картър също бяха основни фигури в благотворителната организация Habitat For Humanity, помагайки за построяването на домове за нуждаещи се фамилии. Техните филантропични старания бяха увенчани през 2002 година, когато Джими Картър получи Нобеловата премия за мир.

„ Особено съм признателен на Розалин, която беше част от всичко, което направих “, сподели Джими Картър с насълзени очи в тирада в Plains, откакто научи, че е спечелил премията.

И двамата Картър бяха дейни членове на общността на Plains, в това число в баптистката черква Maranatha, където Rosalynn служи като дякон, а някогашният президент като дякон и дълготраен преподавател в неделното учебно заведение.

Carter Center сподели, че тя също е оживяла от четирите си деца, 11 внуци и 14 правнуци.

(REUTERS)