Годината е 325. Мястото – древна Никея. 12 години по-рано

Годината е 325. Мястото – антична Никея. 12 години по-рано император Константин е издал Миланския едикт, с който афишира християнството за равнопоставено с другите религии в империята, и то към този момент се сблъсква с първите си вътрешни проблеми. Затова и императорът привиква Първи космополитен събор, който слага началото на традицията всички по-важни въпроси да се вземат решение на сходни общоцърковни събрания.   Сред най-важните тематики, които разискват 318 епископи от всички краища на християнския свят, е арианската разкол, която отхвърля божествената същина на Христос и го дефинира просто като  „ творение Божие “. В последна сметка Арий, презвитер от Алексанрдия, и неговите почитатели са отлъчени от църквата, а в добавка към това събралите се епископи основават така наречен " Никейски знак на вярата " – текст с 12 члена, в които тъкмо и ясно са изложени главните постулати на християнската религия, годни и през днешния ден.   Малко повече от 500 години след тези събития Никея е хазаин на Седмия космополитен събор, на който е сложено началото на реабилитацията на иконите като светини на християнската религия. Това се случва в никейската черква „ Света София “, в която десетки епохи по-късно заставам аз и се заглеждам в избледнелите стенописи по стените, напомнящи за от дълго време отминалите събития. От лявата ми страна се намира и до през днешния ден непокътнатото място, на което църковните делегати на Седмия космополитен събор са обсъждали бъдещето на християнската вяра, а от дясната – издигнат подиум, на който единствено след няколко часа своите молебствия към Аллах ще насочат днешните поданици на града.    Построена през VII век и реставрирана след огромно земетресението през XI в., „ Света София “ е превърната в джамия от Орхан Гази при завладяването на града през 1331 година и работи като такава и до в този момент.  Римският спектакъл и крепостта Изник   Днес античната Никея, в миналото считан за заветен за християните град наред, с Йерусалим и Ватикана, носи името Изник, а предишното наднича зад всеки ъгъл.    Пример за това е Римският спектакъл – една от най-величествените оживели постройки от римския интервал в Анадола. Неговото изграждане е било поръчано от римския император Траян на шефа на Витиния Плиний. Първоначално употребен за осъществяване на гладиаторски борби, с разпространяването на християнската вяра и възбраната на сходни кървави представления той се трансформира в сцена на религиозни обреди.    Не по-малко впечатляваща е крепостта Изник. Издигнато през 258 година пр.н.е., укреплението има четири врати, а стените му са високи 10-13 метра. Крепостта разполага със 114 кръгли отбранителни кули, а зоната пред него – с още 131. През годините то е ремонтирано голям брой пъти, само че към момента пази духа на своите от дълго време забравени строители.  Езерото Изник и политиката на Турция за резистентен туризъм    Но предишното надалеч не изчерпва обектите, с които Изник впечатлява гостите си. Градът е ситуиран на брега на езерото Изник, известно в древността като Аскания - петото по величина езеро в Турция. Разположено на 85 метра надморската височина, неговата най-дълбока точка е 80 метра, което го прави идеално както за лов на риба, по този начин и за разходка с лодка или кану. Покрай крайбрежията му изобилства от чаени градини, лозя и маслинови горички, а също по този начин и от заведения за хранене, в които изтощеният от обиколки странник може да опита прясна риба и раци от самото езеро.   През 2014 година в езерото Изник е открита потънала под водата източноримска базилика, което му печели място в листата " 10-те най-хубави открития на 2014 " на Археологическия институт на Съединени американски щати.    Всички тези дадености трансформират Изник в един от градовете, които Турция желае да развива в своята Програма за резистентен туризъм - резултат от подписано съглашение за съдействие със Световния съвет за резистентен туризъм (GSTC). Тази стратегия трансформира   Турция в първата страна, чието държавното управление стартира да работи по толкоз огромен план в региона на устойчивия туризъм.   „ Чрез програмата Турция освен извършва отговорностите, произлизащи от интернационалните начинания като Парижкото съглашение за климата, само че и се превръша в образец за света с трансформацията на туризма си в тази посока “, изясняват от Министерството на културата и туризма на страната.   Разработена в сходство с интернационалните стандарти, Програмата за резистентен туризъм на Турция предизвиква обектите и дестинациите да се развиват непрестанно посредством дейно, стабилно обмисляне, въвеждайки световните практики за резистентност в туристическата промишленост.   За да се подсигурява осъществяването на програмата, местата, които попадат в нейния обсег, би трябвало да дават отговор на четири съществени изисквани - стабилно ръководство, социално-икономическо влияние, културно влияние и влияние върху околната среда.  Информацията за всички сертифицирани обекти и дестинации е налична и на интернет страниците на Министерството на културата и туризма на Република Турция. Към февруари 2023 година повече от 100 обекта в страната са получили документ за резистентен туризъм посредством 100% сходство с интернационалните критерии, а концепцията на държавното управление е до 2030 година всички обекти за настаняване в Турция да дават отговор на международните практики за резистентност.   След всичко казано до тук едва ли ще е изненада за някой, че Турция е измежду първите три страни с най-вече регистрации в Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО. Така че, без значение дали сте фенове на историческите забележителности, на устойчивия туризъм или просто на положителната храна, Турция е едно от местата по света, на които бихте се чувствали в свои води.    А какво да кажем за Изник – от Първия космополитен събор до през днешния ден градът съчетава всички тези аспекти по несравним метод и чака всеки, който желае да го посети, с отворени прегръдки. Точно както антична Никея на два пъти е отворила вратите си за някои от най-важните решения в историята на християнската черква.  Иван Гайдаров